Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5049 от 20.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12977/2022
Вид
Решение № 5049
Подписан
20.05.2022
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 5049 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110112977 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:

- 1 011,32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;

- 180,08 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 04.01.2022г., ведно със законната лихва от 11.01.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.

Ответникът – Б. СТ. СТ., оспорва иска:

- нямало облигационна връзка; и

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 1

ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Ответникът се е подписал в списъка на СЕ – т. 27 (л. 22). Той следваше, съобразно указанията в доклада, да установи нещо различно / евентуално отчуждаване и уведомяване на монополиста, но не го стори.

Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея се установява, че, непогасените по давност суми са:

- главницата възлиза на 980,46 лева; а

- лихвата на 181,86 лева.

Счетоводните оспорвания и доводи, изложени в отговора, са ирелевантни. Предмет на експертното изследване е само реалнаното количество на ползването и незаплатено количество ТЕ, съответно левова равностойност на главницата и лихвите. от правна страна:

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я 2 заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда.

Ответникът е длъжен, тъй в някакъв отминал момент най-малкото е бил собственик/наемател, явил се на ОС на ЕС и то по решение имащо отношение към топлофицирането на сградата, да вземе становище (да изложи твърдения), защо приема, че облигационната връзка, която е възникнала е прекратена по някаква причина. Нищо подобно не бе сторено – единствена се оспори нейното наличие без да се изложат факти (които страната/ответникът би следвало да знае). Нормата на чл. 154 от ГПК с нищо не променя изискването за добросъвестно процесуално поведение (чл. 3, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК).

Съгласно чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, за настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. В случаите на промяна на характера на ползване на топлинната енергия потребителят уведомява топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от настъпване на основанието за това.

Ответникът следваше да установи не несертифицирани уреди (които всъщност са собственост на ЕС, а не на ищеца), а лошо работещи такива и то в негов ущърб.

Искът е основателен за главницата, посочена от в.л. и претендираната лихва. по разноските:

3

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 73,06 лева, съобразно уважената част от иска.

На ответника се дължи сумата от 1,29 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

По компенсация ответникът дължи - 71,16 лева.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 852,33 лева (чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от тях.

На ответника се дължи сумата от 9,07 лева, съобразно отхвърлената част от иска (чл.

78, ал. 3 от ГПК).

По компенсация ответникът дължи - 843,26 лева.

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма, ЕИК...., представлявано от С.П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., email: ...., срещу Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., че ответникът дължи:

- сумата от 980,46 (деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN:

...BIC:...), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 011,32 (хиляда и единадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и

- сумата от 180,08 (сто и осемдесет лева и осем стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.01.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.

С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., да заплати на фирма, ЕИК ., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., сумата от 71,16 (седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от иска и направена 4 компенсация.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.

С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., да заплати на фирма ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail:...., сумата от 843,26 (осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., тел.: ..., факс: ...

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5