Определение № 241 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4478/14.01.2025г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 чрез юрисконсулт И.Т. против разпореждане от 18.12.2024г. по ч. гр. д. № 20555 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с., обективирано в заповед № 10755 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. А. В., ЕГН **********, за сумата от 21, 15 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2024г. до 25.07.2024г.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част.Счита се, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Отделно процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания, вкл. ГЛП отговарял на законовите изисквания и не противоречал на добрите нрави.Кредиторът нямал и задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент.Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против Й.

1

А. В., ЕГН **********, за сумата от 508, 04 лева - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40019478086 от 18.08.2023г., сумата от 21,15 лева договорно възнаграждение за периода 25.04.2024г. до 25.07.2024г., сумата от 112, 74 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 09.04.2024г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 100 лева, начислени на 25.07.2024г., 19, 03 лева лихва за забава от 26.11.2023г. до датата на изпадане на длъжника в забава – 25.07.2024г. и 17,70 лева, дължима от 25.07.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024г.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част заповедният съд е приел, че процесният договор е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.Взел е предвид, че общата сума, дължима от потребителя, е посочена веднъж в размер на 729, 54 лв. с ГПР 47, 31 % и след това в размер на 1059, 54 лв. с включена допълнителна услуга „Фаст“, като не се сочи съответен размер на ГПР.Обосновал е, че посочената допълнителна услуга е свързана с усвояване и управление на кредита, в които случаи кредиторът няма право да събира такси.Отделно от това, не се предоставят реални насрещни престации, а съдържанието на т. нар. допълнителни услуги произтича от същността на самото облигационно отношение – неговото възникване и възможност за изменение.Поради това уговарянето на такава услуги и таксите за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита.Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реална услуга, същите следва да намерят израз в ГПР по кредита.Като сочат два размера на дължимата от потребителя сума, без и със включени разходи за услугата Фаст, но не се сочат размер на ГПР, ако в него се включи таксата, се нарушават изискванията за посочване в договора на ГПР.От самия размер на ГПР и срока на договора, който е по-малко от година, личи, че в ГПР не е включена таксата за услуга Фаст, която сама по себе си оскъпява кредита с повече от 50%.ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантират правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.По тези съображения заповедният съд е приел, че съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в 2 който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит № № 40019478086 от 18.08.2023г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и длъжника Й. А. В., ЕГН **********. С договора е предоставена сума в размер на 600 лева за срок от 11 месеца, при месечна вноска в размер на 66, 32 лева, ГЛП 40, 90%, ГПР 47, 31% и обща дължима сума по кредита 729, 54 лева.Уговорено е също заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 330 лева, като размерът на вноската за закупената допълнителна услуга е 30 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Общият размер на месечната вноска по кредита и закупената допълнителна услуга е 96, 32 лева, а общият размер на задължението е 1059, 54 лева.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 47, 31% като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираното договорно възнаграждение, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

3

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.12.2024г., издадено по ч. гр. д. № 20555 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с., обективирано в заповед № 10755 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. А. В., ЕГН **********, за сумата от 21, 15 лева договора възнаграждение за периода 25.04.2024г. до 25.07.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4