Решение № 408 от 09.08.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Дупница, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Р. Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Н. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу Община Бобошево, с адрес: гр. Бобошево, ул. „Иван Кепов“ №3, БУЛСТАТ 000261370, искове с правно основание: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021г. и Допълнително споразумение към него с №РД-01-05-41/27.01.2023г. работила в ответната община на длъжност „Главен специалист ГРАО и архив“. Със Заповед № РД-01-04160/31.07.2023г. й било възложено да изпълнява допълнително функциите на длъжност „Главен специалист икономически и стопански политики“.

Със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024г. било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, в съответствие с чл.326, ал.2 и чл.220, ал.1 от КТ.

Ищцата счита уволнителната Заповед за неправилна и незаконосъобразна, по съображения, че притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността „Главен специалист“, за която не се изисква висше образование; че заповедта за уволнение не е била одобрена от Областния управител на Област Кюстендил, както и че е издадена преди да бъде одобрена предложената нова структура за численост на общинската адменестрация в Община Бобошево; преди уволнението работодателят не е извършил подбор по смисъла на чл.329 от КТ; заповедта не е оформена правилно; ищцата е изпълнявала съвестно работата си и не е допускала нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № РД-01-051 191/10.04.2024г. на Кмета на Община Бобошево; да я възстанови на длъжността „Главен специалист архив“ и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа за периода след уволнението-10.04.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения. Ответната община не оспорва, че въз основа на Трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021г. ищцата Н. Х. С. е заемала длъжността Главен специалист „ГРАО и архив“. Към момента на назначаването същата е притежавала средно образование, каквото законодателят е изисквал. С Решение №43 на Общински съвет-Бобошево, прието по Протокол №9 от 28.03.2024г., в сила от 01.04.2024г., е одобрена общата численост и структура на Общинска администрация гр.Бобошево. В съответствие с решението на ОбС е утвърдено ново длъжностно разписание от Кмета на Община Бобошево, в сила от 01.04.2024г., със Заповед №01-04-94/01.04.2024г. на Кмета на Община Бобошево. В длъжностното разписание от 01.04.2024г., длъжността Главен специалист „ГРАО и архив“ е опредЕ. за лице с минимална степен на образование висше-професионален бакалавър. Същото изискване е въведено и в утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист „ГРАО и архив“, считано от 01.04.2024г.

След ползване на продължителен отпуск поради временна неработоспособност, както и платен годишен отпуск до 09.04.2024г. /включително/, при завръщането си на работа на 10.04.2024г., на С. била връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена от Кмета на Община Бобошево на 01.04.2024г., в която в т.10.1 изискването за заемане на длъжността е изменено на - минимално изискуема образователна степен: висше образование професионален бакалавър. Тъй като ищцата не представила диплома, удостоверяваща наличие на минимално изискуема образователна степен, работодателят е издал уволнителната заповед, с която на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от Кодекса на труда е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 10.04.2024г. Заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 10.04.2024г.

Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че новата структура не е влязла в сила към 10.04.2024г., доколкото в решение на Общински съвет-Бобошево изрично е посочено, че структурата е в сила от 01.04.2024г. и не е необходимо „одобрение“ на друг административен орган за влезе същата в сила, вкл. на областния управител. Оспорва като неоснователно и твърдението на ищцата, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Излага правни съображения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, ищцата е бил в трудовоправни отношения с ответната община, като по силата на трудов 2 договор №РД-01-09-72/04.08.2021г. и Допълнително споразумение към него с №РД-01-0541/27.01.2023г. работила в ответната община на длъжност „Главен специалист ГРАО и архив“, а със Заповед № РД-01-04-160/31.07.2023г. й било възложено да изпълнява допълнително функциите на длъжността „Главен специалист икономически и стопански политики“.

Със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024г. било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, в съответствие с чл.326, ал.2 и чл.220, ал.1 от КТ.

Видно от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателства по делото документи, с Решение №43 на Общински съвет-Бобошево, прието по Протокол №9 от 28.03.2024г., в сила от 01.04.2024г., с него е одобрена общата численост и структура на Общинска администрация - гр.Бобошево.

В съответствие с решението на ОбС е утвърдено ново длъжностно разписание от Кмета на Община Бобошево, в сила от 01.04.2024г., със Заповед №01-04-94/01.04.2024г. на Кмета на Община Бобошево.

В длъжностното разписание от 01.04.2024г., длъжността Главен специалист „ГРАО и архив“ е опредЕ. за лице с минимална степен на образование висше-професионален бакалавър. Същото изискване е въведено и в утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист „ГРАО и архив“, считано от 01.04.2024г.

Видно от представеното копие от длъжностна характеристика, същата е връчена на ищцата на 10.04.2024г., като същата е отказала да я подпише, поради което като свидетели на отказа са се подписали двама служители на общ. Бобошево.

Тъй като ищцата не представила диплома, удостоверяваща наличие на минимално изискуема образователна степен, работодателят е издал уволнителната заповед, с която на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от Кодекса на труда е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 10.04.2024г. Заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 10.04.2024г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите К. Х. Н.-бивш служител на общ. Бобошво, на длъжност Директор на Дирекция „Устройство на територията, общинска собственост, икономически и стопански политики“, и И. И. К., на длъжност Старши експерт „Човешки ресурси“ в ответната община.

Свидетелката Н. дава показания, че ищцата е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения, спазвала е трудовата дисциплина и е минавала успешно всички провеждани й атестации във връзка с работата.

Свидетелката К. дава показания, че през м.март 2024г. ищцата била в болничен за известно време, като през този период била приета нова структура на общинската администрация по решение на общинския съвет, като били определени нови изисквания за някои от длъжностите, сред които и изпълняваната от ищцата. След завръщането й на работа 3 на 10.04.2024г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика, която тя отказала да подпише, поради което свидетелката и още една служителка се подписали като свидетели на отказа.

От заключението на вещото лице Р. Х., неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се определи на база брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. септември 2023г., което е в размер на 1155.00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ (Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК).

В случая, основанието, на което се е позовал работодателят-ответник при едностранното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ-поради това, че служителят не притежава необходимото образование. Съгласно приложимата норма на закона работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Нормата предвижда две отделни основания – първото липса на образование - по вид и степен, а второто - липса на необходимата професионална квалификация. За да са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени в длъжностната характеристика или щатното разписание само в хода на действие на трудовото правоотношение. Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор представлява нов юридически факт, който следва да е настъпил по време на трудовото правоотношение между страните и да е съществувал към правнорелевантния момент на уволнението на служителя. Следователно е необходимо след сключване на трудовия договор (респ. допълнително споразумение към него) да е настъпила промяна във въведените от работодателя изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на длъжността, на което ново изискване служителят не отговаря.

4

В конкретния случай от Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024г., безспорно се установява, че уволнението е извършено в хипотезата на предложение първо на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на образование, тъй като работодателят е поставил нови изисквания за образование за длъжността Главен специалист „Грао и архив“-от средно на „висше образование-професионален бакалавър“, в утвърдената на 01.04.2024г. длъжностна характеристика (т.10.1). Мотиви за сочената промяна е изложил в заповедта, от която се установява, че уволнението се извършва именно поради липса на висше образование на служителката. По тази причина ищцата е могла да разбере кои са фактите, поради които трудовото й правоотношение е било прекратено, а именно, че същата не е притежавала висше образование и образователно-квалификационна степен „бакалавър“, като същевременно същите факти са достатъчно ясно формулирани, за да може и съдът да ги подведе под приложимата правна норма и съответно да ги провери, поради което заповедта е достатъчно ясна (в този смисъл Решение № 109 от 10.07.2018 г. по гр. дело № 4189/2017 г. на III ГО на ВКС).

Доколкото нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ дава право на работодателя да променя с длъжностната характеристика и с щатното разписание изискванията за образование и квалификация за опредЕ. длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, с оглед неговата суверенна преценка, съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, освен при наведени твърдения в исковата молба за злоупотреба с право по чл. 8 от КТ.