Решение № 3252 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3252 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330119159 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. О. Б., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.124 и чл.439 ГПК против АПС Бета България ЕООД, с който се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1424 лева, представлява главница по Запис на заповед от 09.09.2006 год., издадена в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 05.06.2007 год., издаден по реда на чл. 22-248 от ГПК /отм./ на основание чл. 237 от ГПК по гр.дело 12530/2007 год. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2007 год. издаден по реда на чл. 242 -248 от ГПК /отм/ на основание ч 237 от ГПК по гр.дело 12350/2007 год. по описа на СРС, ищцата била осъдена да заплати на Ти Би Ай Кредит ЕАД сумата от 1424 лева на основание чл. 237 б. „е“ ГПК, въз основа на Запис на заповед от 09.09.2006 год., ведно със законната лихва, считано 28.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 28.48 лева на основание чл. 64, ал.1 от ГПК, представляваща разноски по делото и сумата от 71.20 лева – на основание чл.

64, ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал.5 и ал.2 от НМРАВ, представляваща 1 юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано *** ***. Молбата за образуване на *** била депозирана на 27.02.2009 год., на 05.04.2009 год. била връчена ПДИ, на 26.05.2009 год. бил изготвен протокол от извършения опис на движими вещи.

На 11.10.2013 год. и 28.11.2013 год., били насрочени други описи, които останали неизвършени. На 16.10.2013 год. наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. На 17.08.2015 год. по *** била депозирана молба от АПС Бета България ЕООД, с която бил приложен договор за цесия, сключен между първоначалния взискател като цеденти АПС Бета България ЕАД като цесионер. На 28.06.2017 год. по делото постъпила молба от АПС Бета България ЕАД, с молба спрямо ищцата, като длъжник, да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, което на 13.07.2017 год. било изпратено до работодателя на ищцата.

Излагат се твърдения, че въпреки че *** било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК на 05.12.2019 год. с Постановление на *** , то тъй като между 26.05.2009 год. до 11.10.2013 год. нито били постъпвали молби за извършване на изпълнителни действия, нито били извършени такова, *** било прекратено по право на 26.05.2011 год.

Посочва се, че след прекратяване на ***, било образувано ново такова *** по описа на *** по молба от15.01.2020 год. На 16.01.2021 и 11.05.2021 год. били насрочени опис на движими вещи, които били неизвършени, на 06.04.2021 год. бил наложен запор на банкова сметка на ищцата по молба от 19.07.2021 год., на 11.05.2021 год. е насрочен опис – неизвършен, на 13.02.2023 год. като взискател бил присъединен НАП, а на 15.03.2023 год. е постъпила молба за налагане на запор.

Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба на ищцата чрез наложения запор на трудовото възнаграждение и на банковата сметка били извършени плащания в общ размер на 1403.61 лева, последното от което на 15.05.2023 год.

Твърди, че доколкото заповедното производство, по което е издаден изпълнителният лист е образувано по отменения ГПК, възраженията на длъжника при предявен иск за несъществуване на вземане, за което взискател с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание не са преклудирани и би могло да се направят всякакви възражения за недължимост 2 на вземането, а не само нововъзникнали. В тази връзка излага възражения, че не е издавала запис на заповед в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД, не го е подписвала и че записа на заповед е неистински. Прави се и възражение за недействителност на записа на заповед, поради липса на определен срок за плащане – падеж, което твърди да не е в съответствие с разпоредбите на чл.

486, ал.1 от ТЗ., прави се и възражение поради липса на посочено място на издаване. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи направените възражения, прави възражение, че вземането е погасено по давност. Прави възражение и за липса на редовно уведомяване за извършената цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД от цедента.

Предвид гореизложеното се иска от съда уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 21.12.2003 год. между Ти Би Ай Кредит ЕАД /понастоящем Транзакт Юръп ЕАД/ и ищцата, в качеството й на заемател е сключен договор за кредит с № ***, както и че с Договор за цесия от 23.02.2015 год. вземанията на кредитора по него са прехвърлени на АПС Бета България ЕООД и които не са заплатени в срока на договора. Излагат се твърдения, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело 12530/2007 тод. по описа на РС Пловдив било образувано ***, перемирано на 05.12.2019 год., след което било образувано ново *** отново при ***. Отрича вземането да е погасено по давност, като излага подробни съображения.

Отрича записът на заповед да е недействителен по изтъкнатите от ищцата доводи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК.

Въпреки че допустимостта на предявения иск се основава на разпоредбата на чл. 254 от ГПК /отм/, то правната квалификация на предявения иск за недължимост на вземане по издаден изпълнител лист въз основа на запис на заповед е чл.124, ал.1 от ГПК / в този смисъл Определение 3

№ 691 от 28.09.2012 год. по т.дело № 1178/2011 год. на ВКС и цитираните в него съдебни актове. /

За ищеца съществува интерес от предявения отрицателен установителен иск, доколкото срещу него е насочено принудително изпълнение.

Съдът, с Определението от 10.05.2024 год., с което е изготвил проекто доклад на делото, приет за окончателен в с.з. от 19.06.2024 год. е разпределил в тежест на ответника да установи наличие на валидно облигационно отношение - договор за кредит, сключен между между Ти Би Ай ЕАД и ищеца, по силата на което ищецът се е задължил да върне предоставената му от Ти Би Ай ЕАД сума, за която е издаден запис на заповед, който е редовен от външна страна, да докаже усвояване на заемната сума от ищеца, да докаже наличие на валиден договор за цесия, по силата на който вземането спрямо ищеца е прехвърлено на ответника.

Въпреки така разпределената доказателствена тежест по делото не се събраха доказателства за нито един от подлежащите на доказване факти. Не се установи наличието на твърдяното казуално правоотношение, предоставена по него сума, подлежаща на връщане, както и че за тази сума е издаден и процесния запис на заповед. По делото от ответната страна не се доказа и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено на ответника. Не се събраха и доказателства за редовен от външна страна запис на заповед, доколкото въобще не бе представен такъв.

Тоест, ответникът не установи нито наличието на кауза, нито съществуването на менителничния ефект, още по-малко, че вземането по процесния запис на заповед му е прехвърлено от Ти Би Ай ЕАД. В материалите по приобщеното по делото *** се съдържа единствено страница наименована „Споразумение за покупко – продажба и прехвърляне на вземания“ от 23.02.2015 год., /л.123/ между ответника, като купувач и Транзакт Юръп ЕАД, като продавач, в текста на който се сочи, че се прехвърлят вземания по необслужвани договори за потребителски кредити, описани в Приложение № 1. Но това Споразумение като документът не е приложено в цялост с подписи на страните по него, поради което не би могло да се приеме като годно писмено доказателство, както и от него не става ясно вземанията по кои договори са прехвърлени.

Липсва приложено и цитираното Приложение № 1.

Предвид така изложеното, доколкото ответникът не установи фактът от 4 който произтича вземането му, то съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

След като съдът уважи предявения главен иск, то не дължи произнасяне по предявената в условията на евентуалност искова претенция по чл. 439 от ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото ищецът е сторил такива в размер на 56.96 лева за държавна такса, 5 лева за обезпечителна заповед, 48 лева за преписи на *** и сумата от 460 лева платено адвокатско възнаграждение. Тоест, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 569.69 лева, които следва да му бъдат заплатени от ответната страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, в отношенията между страните М. О. Б. ЕГН ********** и АПС Бета България ЕООД ЕИК 203374133, че ищцата М. О. Б., не дължи на ответното дружество сумата от 1424 лева, представлява главница по Запис на заповед от 09.09.2006 год., издаден в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 05.06.2007 год на основание чл. 237, б. „е“ от ГПК /отм./ по гр.дело № 12530/2007 год. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, АПС Бета България ЕООД ЕИК 203374133 да заплати на М. О. Б. ЕГН ********** сума в размер от 569.69 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6