Определение № 2187 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 07.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100822 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №15160/29.11.2023г. на М. К. Д., И. И. Д., В. А. В. и А. И. В., чрез адв. М. М. срещу Решение №466/26.07.2023г. по в.гр.д. №585/2022 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените срещу тях искове с правно осн. чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК са уважени. Касаторите считат, че са налице основанията по чл. 281 ГПК за отмяна на решението, тъй като същото е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като молят да бъде постановено друго, с което да се отмени включително в частта, в която са осъдени да заплатят разноски, като делото се върне за ново разглеждане или съдът се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърдят, че след като е констатирал, че с въззивната жалба се правят подробно изложени оплаквания, съдът не е положил усилия да установи, че ответниците са били ограничени в доказването си, което е препятствало и хода на делото по същество, и е довело до неправилни изводи и от въззивния съд за основателността и доказаността на исковете. В тази връзка молят да бъде допуснато събиране на ново доказателство от съществено значение за изхода на делото и относимо към предмета на доказване, а именно скица на сграда №15-728279- 10.08.2019г., в която като собственици са посочени Ж. С. Д. и А. С. Д., собственици на по 1/2 ид. част от правото на собственост върху сградата, което доказателство по безспорен начин доказва, че ответниците са владели сградата, а не ищците.

В изложението се посочва, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на 1

Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и тези по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК - от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат се и основанията по ал.2 от ГПК, тъй като атакуваното решение е вероятно нищожно и недопустимо, постановено при наличие на очевидна неправилност. Формулиран е следният въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси повдигнати в исковата молба, в конкретният случай с насрещния иск, предявен от касаторите и направените с него доказателствени искания; длъжен ли е да се произнесе по всички доказателства по делото; налице ли е липса на въззивна дейност в постановеното въззивно решение?“. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайно установената съдебна практика, а именно: тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР №1 от 2000г. на ОСГК; ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г., ОСГТК на ВКС; включително несъбрани доказателствени средства въпреки добросъвестност на страната - решение №328 от 15.05.2014г. по гр. д. №805/2012г. на ВКС и решение № 371/2013 от 05.03.2014г. по гр. д.

№1906/2013г.; не е извършил конкретна преценка за полагане на дължимата грижа -решение №189 от 15.01.2018г. по гр. д. №574/2017г.; не се е произнесъл по въпроса за новооткрити доказателства след подаване на въззивната жалба /представено писмо с вх. №94-00568/26.01.2023г. до Кмета на [община], видно от Протокол от с.з. от дата 06.04.2023г./- ТР №138 от 01.12.1967 г. по гр. д. №106/1967г. на ОСГК на ВС; нововъзникнали факти и новооткрити доказателства се сочат до края на съдебното дирене пред въззивна инстанция, ако са възникнали след въззивната жалба и отговор - решение №328 от 15.05.2014г. по гр. д.

№805/2012г.; кои доказателства са новосъздадени - решение №314 от 07.03.2017г. по гр. д.

№2499/2016г.; относно доказателства и оплаквания с въззивната жалба- решение №72 от 09.07.2012г. по т.д.№398/2011г.; решение №94 от 28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г.; не е необходимо повторно сезиране със своевременно заявено и неоттеглено искане - решение №18 от 04.03.2022г по т. д. 454/2021г.; решение №60194 от 03.12.2021г. по гр. д.

№3345/2020г.; решение №174 от 12.01.2011г. по т. д. №36/2010г.; решение №80 от 24.07.2020г. по т. д. №57/2019г.; решение №84 от 01.07.2020г. по гр. д. №2856/2019г. на ВКС. При поискани и неоснователно отказани доказателствени искания, пасивността на страната след указание в доклада не е основание за преклузия пред въззивния съд - решение №7 от 27.01.2015г. по гр. д. №2427/2014г. по описа на ВКС, III Г.О. ; решение №26 от 19.03.2018г. по гр. д. №554/2017г. по описа на ВКС; недопускане на поискани свидетели след неефективен разпит на допуснатите - решение №60055 от 05.07.2021г. по т. д.

№2245/2019г.; решение №92 от 03.04.2013 по гр. д. №1147/2012г.; решение №129 от 06.03.2017г. по гр. д. №4579/2016г.; задължения на въззивния съд при оспорване на документи и неразпределена тежест на доказване- Решение №40 от 17.06.2021 г. по гр. д.

№2041/2020г.; пропуск при разпределение тежестта на доказване и липса на указания Решение №42 от 05.03.2014г. по гр. д. №5488/2013г.; при обосновани оплаквания указания от въззивния съд -решение №73 от 02.06.2017г. по гр. д. №3791/2016г.; липса на надлежен доклад - решение №147 от 08.05.2014г. на ВКС по гр. д. №5659/2013г. по описа на 2

ВКС. Твърди се, че въззивният съд неизвършвайки същинска въззивна дейност се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика. Не се е произнесъл и по въведеното с въззивната жалба оплакване срещу процесуалното нарушение на РС-Петрич за недопускане на искането за изискване на нотариалната преписка на нотариус Т., в която се съдържат писмени доказателства, довели до съставяне на отменения нотариален акт.

Касаторите твърдят, че между въззивната и касационната инстанция в срока за обжалване на въззивното решение успели да се сдобият със скица, която представят като доказателство към касационната жалба. Считат, че поради недопускане събирането на доказателства е било ограничено правото им да докажат твърдян от тях факт, което представлява грубо нарушаване на принципа за разкриване на истината. Твърди се, че немотивирано е отказано искането по чл.195 ГПК за допускане на съдебно-графологична експертиза при релевирано оспорване на подписа, положен под декларация №УД001778/22.12.2020г. На следващо място се твърди, че решение №466 от 26.07.2023г. на Окръжен съд - Благоевград е постановено при очевидна неправилност като въззивният съд е приложил закона обратно на трайно установената практика. Докладът на двете инстанции е очевидно неправилен, поради процесуално нарушение, довело до необосновани фактически изводи. Според касаторите са на лице и основания по чл. 280 ал.1, т.3 ГПК от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като поставят следния въпрос: „Дали процесуален представител с оттеглени правомощия непосредствено пред въззивната инстанция, за който се установи, че от името на представлявания от него ответник е заявил писмено пред орган на местната власт факт, различен от поддържаните от него твърдения за собственост върху вещ /процесната сграда/ пред първоинстанционния съд, включително пред въззивната инстанция и в подадена чрез него от името на страната въззивна жалба, който факт е неизгоден за тази страна и това писмено изявление стане известно на другата страна по делото и тя се позове на него като изхождащ от ответника писмено изявление в него за признание на факт, за което изявление той не е давал изричното си съгласие, може ли да се приеме, че отведеният вече процесуален представител е извършил признание на фактите от името на ответника и на лице ли е ненадлежно представителство пред двете съдебни инстанции довело до ограничаване на правото му за участие в справедлив съдебен процес, особено ако от него се ползва и заяви това в хода на производството другата страна в съдебния спор?“ Считат, че отговорът на този въпрос е свързан с развитието на правото и точното му прилагане и е провокиран от писмено доказателство представено пред въззивния съд - писмо с вх. №94-00-568/26.01.2023г. до Кмета на [населено място], в което е посочен за собственик на 1/2 ид.ч. от процесната сграда, видно от протокол от с.з. състояло се на дата 06.04.2023г.

Ответниците по касационната жалба – Е. В. З. и С. В. А. с депозирания писмен отговор оспорват наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Считат, че е недопустимо представянето на нови доказателства с касационната жалба, а отделно от това излагат, че с така представената скица не може да се установява право на собственост.

Твърдят също, че искането за изискване на нотариалното дело е било оттеглено от пълномощника на ответниците, както и, че въззивният съд не може да допусне служебно 3 експертиза, след като токова искане не се съдържа във въззивната жалба, нито е било отказано от първоинстанционния съд поради допуснато процесуално нарушение. Считат, че с обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не е налице и очевидна неправилност на същото по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. В обособено приложение към касационната жалба се излагат и подробни аргументи във връзка с изложението на касаторите по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, в което се посочва, че изявленията на касаторите в същото не могат да се квалифицират като правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представляват изцяло съображения по съществото на спора. Считат, че не са налице и основанията по ал. 2 на чл. 280 ГПК. В заключение се моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл.108 ЗС и чл. 537 ал. 2 ГПК, предявени от Е. В. З. и С. В. А. срещу М. К. Д., И. И. Д., В. А. В. и А. И. В.. Срещу първите двама ответници е предявен установителен иск за собственост, а именно да се приеме по отношение на чичо им М. К. Д. и съпругата му И. И.

Д., че всяка от ищците е собственик на по 1/4 идеална част от наследствен недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], представляващ еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 67кв.м., изградена в ПИ с идентификатор [№]по КК и КР на [населено място], след което на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за правото на собственост № 186, от 11.09.2019г., том II, рег. № 10953, нот.д.

№ 366/2019г., с който ответникът М. К. Д. е признат за собственик на целия наследствен имот на основание придобивна давност, до размера на претендираната от ищците Ѕ идеална част от имота. Срещу ответниците В. А. В. и А. И. В. е предявен ревандикационен иск- на основание чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени да предадат на ищците владението общо върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, който владеят без правно основание. Ищците твърдят, че са сестри, а ответникът- М. К. Д. - техен чичо и брат на починалия им баща- В. К. Д..

Излагат, че са наследници по право на заместване на наследодателите си техните дядо и баба- К. Д. и С. Д., като претендират, че по наследство от тях са придобили по 1/4 идеална част от наследствен недвижим имот с идентификатор [№], представляващ еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 67кв.м., изградена в ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място]. Твърдят, че никога не са се отказвали от наследството на своите баба и дядо. Въпреки това, първият ответник- М. К. Д.-син на общите наследодатели и съпруг на втората ответница, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху цялата сграда на основание придобивна давност. Впоследствие, заедно със съпругата си продали процесната сграда на третата ответница В. В., която към момента на продажбата била в граждански брак с ответника А. В.. Ищците считат, че първите двама ответници не са могли да придобият собствеността върху целия имот по давност, тъй като никога не са 4 отблъсквали владението им, нито са манифестирали по отношение на тях намерението си да своят целия имот само за себе си. Доколкото продавачите не са придобили собствеността върху претендираните от ищците идеални части по давност, то договорът, с който са продали имота на третия ответник, не е породил прехвърлително си действие в тази му част, поради което В. А. В. и А. И. В. не са могли да придобият имота на годно правно основание.