Определение № 1683 от 26.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500551 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано след постановяване на Определение № 243 от 10.04.2024г., постановено по гр. дело № 47/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е повдигнат спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Карнобат и Районен съд – Бургас за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Национална агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, с поделение – Областно пътно управление със седалище гр. Бургас.

На основание чл. 122, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд – Бургас намира, че е компетентен да се произнесе по повод повдигната препирня между двата районни съда – Районен съд – Бургас и Районен съд – Карнобат, тъй като е общият им по-горен по степен съд.

По повод на така повдигнатата от Районен съд – Карнобат препирня за местна подсъдност, Окръжен съд – Бургас намира следното:

Предявен е иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр. София против Национална агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 888, 84 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето лице за претърпени имуществени вреди, настъпили на 24.08.2023г. при 1 движение в Ришки проход в района на с. Прилеп – в посока – гр. Карнобат, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило по щета за ремонта на лек автомобил „Ауди“ сума в размер на 888, 84 лева на собственика на автомобила – Р. В. Н. въз основа на застрахователен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключен между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр. София и Р.

В. Н. по застрахователна полица със срок на валидност от 26.08.2022г. до 25.08.2023г. като собственик на лек автомобил Ауди. В исковата молба се посочва, че регресната претенция се поражда от обстоятелството, че на 24.08.2023г., пътувайки от гр. Варна към гр. Пловдив, при движение през Ришкия проход, след с. Прилеп в посока гр. Карнобат лекият автомобил попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и самостоятелно допуска пътно-транспортно произшествие, от което са нанесени вреди на моторното превозно средство. Посочва се, че регресната отговорност на ответната страна – Национална агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира в качеството на възложител, който отговаря за възложената от него на трето лице работа – стопанисване на процесния пътен участък.

С Определение № 7254 от 21.12.2023г., постановено по гр. дело № 7737/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Карнобат. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че от изложените в исковата молба твърдения се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при движение през Ришки проход след село Прилеп, в посока гр. Карнобат, с посока на движение гр. Пловдив (от гр. Варна) и доколкото там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там е възникнало и регресното право на застрахователя. Съдът посочва, че именно в момента на настъпване на застрахователното събитие възниква законовото задължение на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение, съответно – и правото му на регрес срещу деликвента, като последното се намира под отлагателно условие – в случай, че изплати обезщетение, респективно става изискуемо в момента на плащането на 2 третото лице. Съдът в своите мотиви е посочил, че посоченият пътен участък попада в съдебния район на Районен съд – Карнобат, съответно обуславя местната компетентност на този съд да се произнесе по предявения иск.

Изрично в постановеното определение, Районен съд – Бургас посочва, че така уредената специална местна подсъдност по искове срещу държавни учреждения е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.

След образуване на производство пред Районен съд – Карнобат - с Определение № 243 от 10.04.2024г., постановено по гр. дело № 47/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат е повдигнат спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Карнобат и Районен съд – Бургас за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Национална агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, с поделение – Областно пътно управление със седалище гр. Бургас. В своите мотиви, Районен съд – Карнобат посочва, че действително при определяне на местната подсъдност следва да се приложи разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК и предявения иск, предмет на настоящото производство следва да се предяви пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора, но счита, че правоотношението, от което произтича спора, доколкото същият е регресен е възникнало на територията на гр. Бургас с предявяване на регресната претенция (покана) за плащане на изплатеното застрахователно обезщетение на застрахователното дружество, която е била предявена именно пред Областно пътно управление – Бургас и което управление е отказало плащане. С цитираното определение, Районен съд – Карнобат посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а в случая такова не е насрочено или проведено и в тази връзка съдът посочва, че състава на Районен съд – Бургас неправилно е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Карнобат.

На основание чл. 108, ал. 2 от ГПК искове срещу Държавата и 3 държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Следва да се отбележи, че законът в чл. 119, ал. 3 от ГПК предвижда възможността съдът служебно да следи за местната подсъдност на предявените искове против държавни учреждения във връзка със спорове, които са възникнали от правоотношения с тези учреждения или с техни поделения и клонове и в този смисъл, настоящата инстанция счита, че и двата съда – Районен съд – Бургас и Районен съд – Карнобат са имали правомощието да следят служебно за местната си компетентност и без да е отправено нарочно възражение от ответната страна по делото.

Безспорно е, че на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК въпроса за местната компетентност на съда може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – тоест – законът е предвидил краен срок за съда и това е приключването на първото по делото заседание, до който съдът служебно би могъл да повдига този въпрос. Предвиденият краен срок в нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК обаче не задължава съда да изчака провеждане на първото по делото заседание, за да прецени, че делото не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност, а би могъл да стори това във всеки един момент след образуване на делото, но най – късно до приключване на първото по делото заседание. В тази връзка – незаконосъобразен е направения извод на Районен съд – Карнобат, че Районен съд – Бургас не е имал правомощия преди провеждане на първото по делото заседание да направи преценка относно своята местна компетентност.

Безспорно е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК предвижда, че местно компетентен да се произнесе по предявен иск против държавно учреждение е съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. В конкретния случай – настоящата инстанция намира, че правоотношението, от което произтича 4 спорът е мястото, на което се твърди, че е настъпила вредата на лекия автомобил, послужила като основание, за да изплати застрахователното дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди, въз основа на сключен договор за имуществена застраховка, а това е именно посоченото място в района на с. Прилеп, Община Сунгурларе, което се намира в съдебния район на Районен съд – Карнобат. Изпращането на регресна покана от страна на застрахователното дружество е само последица от настъпилото застрахователно събитие и не може да се приеме, че е първоизточник на правоотношението, от което произтича спора. С исковата молба се претендира отговорността на ответната страна, свързана със задължението да поддържа пътя, на който е настъпило застрахователното събитие в добро състояние, включително и чрез възлагане на дейностите по поддръжка на трето лице, тъй като от това твърдяно неизпълнение се твърди, че е произтекла и вреда, за която застрахователното дружество е изплатило конкретно обезщетение.

При това положение и като взе предвид, че правоотношението, от което произтича спора между страните е възникнало в района на с. Прилеп, Община Сунгурларе, която попада в съдебния район на Районен съд – Карнобат, то настоящата инстанция намира, че именно Районен съд – Карнобат е местно компетентния съд да разгледа по същество предявените искове от застрахователното дружество иск против Национална агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на застрахователното дружество сума в размер от 888, 84 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето лице за претърпени имуществени вреди, настъпили на 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Карнобат за произнасяне по същество на така предявените обективно съединени два иска.

С оглед приетото в т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ определението по чл. 122 от ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

5

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Карнобат за компетентен по правилата на местната подсъдност на основание чл. 108, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.

119, ал. 3 от ГПК да разгледа и реши по същество предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр. София против Национална агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София два обективно съединени иска, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 888, 84 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето лице за претърпени имуществени вреди, настъпили на 24.08.2023г. при движение с лек автомобил в Ришки проход в района на с.

Прилеп – в посока – гр. Карнобат, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ИЗПРАЩА гр. дело № 47/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат на определения местно компетентен Районен съд – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от постановеното определение да се изпрати на Районен съд – Бургас за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.