Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 14.01.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1421/2025
Вид
Решение № 48
Подписан
14.01.2026
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Хасково, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101421 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес ****, със съдебен адрес ****, адв. П. И. П., против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, ЕИК 207079835, представляван от управителя Н. П. П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №****, сключен с ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД на ****г. Спрямо договора за паричен заем ищцата получава сумата от **** лева, която сума следва да бъде върната на **** двуседмични вноски. По договора за паричен заем № **** ищцата следвало да заплати и неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на **** лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка било в размер на **** лева. Според ищцата, така търсената неустойка по процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д, вр.с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от 33П, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, вр.с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, по следните съображения :

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от 33Д е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната 1 страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от Т3, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от Т3, но общите правила на 33Д също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от 33Д. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 33Д се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. В допълнение се твърди, че търсената неустойка по Договор за паричен заем № **** е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от 33П, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на **** лева, е в прекомерен размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от 33П. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 33П, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от 3ПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****, според който се дължи неустойка в размер на **** лева, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в 3ПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл била и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна била практиката, че неустойка 2 която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Наред с това търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****, спрямо която ищцата трябвало да заплати **** лева, била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от 33П, вр. с чл.24 от 3ПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от 33П, неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка по Договор за паричен заем № **** не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 33П. Видно от самия Договор за потребителски кредит и прилежащите документи към него по безспорен начин се установявало, че търсената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 3ПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С търсената неустойка по Договор за паричен заем № **** се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 3ПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от 3ПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, като с търсената неустойка по Договор за паричен заем № **** се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от 3ПК и при несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.б8д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от 3акона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 33П. В тази насока ила последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.

Следвало да се обърне внимание и на безспорния факт, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от 3акона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. За ЗКИ, въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят : осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на 3 кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване на чл. 19, ал. 4 от 3ПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Кредиторът изисквал от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: - безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или - поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следвало да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен" както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други релевантни факти и доводи, наведени в производството. На плоскостта на настоящия случай, неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето защо, вредите, компенсирани с тази неустойка не били съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречало на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка за наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за 4 ползване, съответна на срока на кредита и наличния риск. Уговорка като процесната пораждала значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволявала на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в прекомерен размер спрямо размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно целяло отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Преценката за обоснования размер на неустойката следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от 33Д, неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор може да претърпи, били от виновното пълно неизпълнение. Чл.