Определение № 21934 от 19.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 25932/2025
- Вид
- Определение № 21934
- Подписан
- 19.05.2025
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21934 гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно гражданско дело № 20251110125932 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Н., срещу Н. С. П..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на закона се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕС, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07). В същото време съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
В случая е установено от представената по делото справка в НБД „Население“, че длъжникът е с настоящ адрес във Великобритания, който е и актуалният регистриран адрес, считано от 26.02.2024 г. и към настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т.нар.
„настоящ адрес“. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16.05.2024 г. по дело C‑222/23, в което изрично е прието, че настоящият адрес съответства на адреса, на който съответното лице пребивава (така и Определение № 3298 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4398/2017 г. на Софийски апелативен съд). В случая съдът е разпоредил и е извършена справка, от която следва да се направи несъмнен извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее във Великобритания, където има и официално регистриран настоящ адрес.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Република България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на 1 заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.
Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. В този смисъл са Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС, Определение № 10983/12.7.2024 г., постановено по в.ч.гр.дело №7706/2024 г. по описа на Софийски градски съд, и др.
Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 153700/02.05.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Н., срещу Н. С. П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2