Решение № 182 от 25.10.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Севлиево, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100390 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на "Чакала" ЕООД, ЕИК 107591674 срещу „Радионов транс“ ЕООД, ЕИК 203494556 за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество в общ размер на 6 480 лв., от които 4 080 лв. с ДДС, чиито падеж е настъпил на 30.08.2022 год., описани във фактура № 0000042946 от 22.07.2022 год. и 2 400 лв. с ДДС, чиито падеж е настъпил на 31.10.2022 год., описани във фактура № 0000043588 от 16.09.2022 год., както и законна лихва върху главницата от образуване на делото до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че е извършил услуги на „РАДИОНОВ ТРАНС" ЕООД изразяваща се в превоз на товари по заявки с направление Германия -България.

Транспортните услуги били извършени чрез заявки - договор за автомобилен превоз на товари подадени от възложителя - търговско дружество „РАДИОНОВ ТРАНС" ЕООД до изпълнителя „ЧАКАЛА“ ЕООД, както следва:

1.Заявка - договор за автомобилен превоз на товари с изх. peг. № 167/18.07.2022 год., като за транспортния курса е издаден съпровождаш транспортната услуга документ - международна товарителница, заверена съответно от фирмата превозвач и получателя на пратката. Издадена била фактура № 0000042946 от 22.07.2022 год. на стойност 4 080 лв. с ДДС, чиито падеж настъпил на 30.08.2022 год., съгласно договореното плащане в заявката договор и вписаното във фактурата.

2.3аявка — договор за автомобилен превоз на товари с изх. peг. № 251/12.09.2022 год., като за транспортния курса е издаден съпровождащ транспортната услуга документ - международна товарителница, заверена съответно от фирмата превозвач и получателя на пратката. Издадена била фактура № 0000043588 от 16.09.2022 год. на стойност 2 400 лв. с ДДС, чиито падеж настъпил на 31.10.2022 год., съгласно договореното плащане в заявката договор и вписаното във фактурата.

Към настоящия момент цитираните по - горе суми, представляващи цена на предоставените транспортни услуги не били изплатени, въпреки настъпилият и падеж.

1

Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноски.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.41, ал.2 ГПК – л.30 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.20 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – фактури, заявка – договор за автомобилен превоз, товарителници, извлечение от дневника за продажби, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция. Ангажирани са и доказателства за сторени разноски в исковото и в обезпечителното производство.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждане на законна лихва върху същата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

По искането за присъждане на сторените разноски в обезпечителното производство и по изпълнителното дело, съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението / по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход и в защита на правните последици от решението. Следователно разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съобразявайки съдебната 2 практика, съдът намира, че направените разноски по обезпечителното производство в размер от 695 лв. следва да бъдат присъдени, доколкото са представени и доказателства за тях.

По отношение на разноските в настоящото производство:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 259,20 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 379 ТЗ , чл. 49 ЗАвП „РАДИОНОВ ТРАНС“ ЕООД ЕИК 203494556, със седалище и адрес на управление гр. ГР. Плевен, ул. „Емил Димитров“ № 49, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „ЧАКАЛА“ ЕООД, ЕИК: 107591674, сумата в размер на 6 480 лева /шест хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз по заявки от 18.07.2022 г. и от 12.09.2022 г. и по фактури № 0000042946 от 22.07.2022 год. и № 0000043588 от 16.09.2022 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „РАДИОНОВ ТРАНС“ ЕООД ЕИК 203494556 ДА ЗАПЛАТИ на ЧАКАЛА“ ЕООД, ЕИК: 107591674, сумата в размер на 695 лева /шестотин деветдесет и пет лева/ разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 271/2023 г. на Районен съд Севлиево и сумата в размер 1209,20 лева /хиляда двеста и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3