Решение № 428 от 30.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й. ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от Й. ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело №

20254110100200 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , с материалноправна квалификация, произтичаща от нормата на чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

Ищецът „ЕУТИТ БЪЛГАРИЯ“ АД , с ЕИК 104520024, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“Цветарска“ № 13 А, представлявано от изпълнителния директор Д. Г. Ш., чрез пълномощника си Д. С. от *АК , твърди , че ответникът „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 1300460283, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 е претендирал да му бъде заплатена сумата от 583,90 лева с ДДС по фактура № **********/**.**.**** г. , с включено задължение от предходен период по договор № ********* и ако не стори това, щял да последва запор върху банковите му сметки. За да избегне запора е заплатил на **.**.**** г. тази сума.

Отрича плащането й да е направено на някакво договорно основание , поради което моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че не я дължи и да осъди ответника да му я върне , заедно с присъждане на направените по производството разноски .

Ответникът - мобилен оператор чрез пълномощника си юрисконсулт И. А. оспорва предявения иск с възражения, основани на обстоятелствата , че между страните са сключени договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за мобилен номер + ************ и договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за мобилен номер + ************ за срок от 2 години , прекратени предсрочно по волеви почин на ищеца на основание чл. 9 и чл.7 от договорите, поради което като клиент - юридическо лице дължи неустойка в размер на 200 лева без ДДС за всяка СИМ карта, предвидена с посочените клаузи.

Платената сума , чиято дължимост е оспорена е отразена в издадена фактура № **********/**.**.**** г. и включва неустойка/ 240 лева с ДДС/ поради прекратяване на договора за мобилни услуги за предпочетен номер + ************, както и 343,90 лева – стойност на потребление на такива за предходен период / от **.**.**** г. до **.**.**** г./ Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и присъдено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК адвокатско възнаграждение.

1

Пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск с твърдението че изпълнителният директор на дружеството не е подписвал договори за мобилни услуги във вид, в който са представени на хартиен носител от другата страна по делото , подписите върху документите, които дават представа , че ги съдържат, не са негови или може да са пренесени от другаде, а едностранно издадената фактура за вмененото му задължение не му е противопоставима.

Неустоечните клаузи са нищожни , тъй.-като не са определени в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост в търговските отношения и не изпълняват присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функции, начислени са в резултат на нелоялна и агресивна търговска практика и злоупотреба с влияние и така накърняват добрите нрави.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между страните договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен мобилен номер + ************, от чието действие ответникът заявява да произтичат включените в издадената фактура № **********/**.**.**** г. парични задължения, сбора на които съставлява платената от ищеца сума , чиято дължимост оспорва, съдът /поради липса на възможност да направи доказателствен извод в обратен смисъл/ приема за настъпил, тъйкато е възпроизведен в нарочно съставен едноименен писмен документ / вж. същия в оригинал на л. 94-л.98 от делото/, съдържащ подписи за потребител , сочещи да изхождат от представителя на търговеца- ищец , а твърдяната му неистинност / неавтентичност на подписите/ не е установена от него като страна , която го оспорва / чл. 193, ал.3, изр.1-во от ГПК/ , за да може да се направи заключение в подкрепа на твърдението чрез проверка по реда на чл. 194, ал.1 от ГПК.

Щом това е така , въпросният договорен документ непротиворечиво информира за настъпването му и годността му следва от положението, че подписите за потребител се свързват с действие на ищеца за полагането им, което е доказателство , че е направил изявление с правно значение в съгласие със съдържанието на документа / чл.180 от ГПК/, равнозначно на воля за сключване на договора / чл.8, ал.1 от ЗЗД/.

Доколкото обаче се оспорва наличието на действително съществуващо договорно основание за вменяването на цялата сума по фактурата като сбор от задължения на ищеца и съответно за плащането й, въобще , в тежест на ответника – мобилен оператор бе да установи по убедителен начин възникването им в конкретика по вид, предпоставки и размер/ чл.154, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 , пр.3-то от ГПК/.

От стриктно гражданскопроцесуално гледище издадената данъчна фактура е едностранно съставен частен счетоводен документ, нямащ сам по себе си достатъчна доказателствена годност да установи „задълженията за предходен период с ДДС“ в размер на 343,90 лева , както и „неустойка за предсрочно прекратяване“ в размер на 240 лева с ДДС, тъй-като без подпис на ищеца му е непротивоставим / аргумент от чл.180 от ГПК/ и специален закон не урежда/ и не е логично да урежда / обвързването му с достоверността на информацията във фактурата. При липса на каквито и да било други надлежни доказателства за вид и стойност на услуги на реално информационно потребление/ отчет на трафични данни и други/ и абонаментни такси в мрежата на ответника мобилен оператор за „предходен период“/ **.**.**** г. -**.**.**** г. /, дължимостта на вменената на ищеца сума на посоченото основание следва да бъде отречено, още повече , че първият твърди, вторият да е прекратил договора преди горния период!?

Правото на неустоечно вземане на посоченото в договора основание/ раздел */ в размер на 200 лева без ДДС , би възникнало, ако е осъществена хипотеза на предсрочно прекратяване на договора по волеви почин/ инициатива на ищеца.

Самата неустойка като форма на договорна отговорност, по начало е допустимо/ липсва норма , която да не я позволява/ от закона предвидена /уговорена, тъй-като е замислена като средство за покриване на вредите на мобилния оператор във вид на пропуснати ползи от неизпълнението на задължението на потребителя да спази двугодишния срок на договора , без да е нужно първия да ги доказва/ чл.92 от ЗЗД/.

В сроковете по чл.131, ал.3 и чл.147, ал.1 от ГПК, обаче, ответникът не е представил писмено доказателство за отправено му от ищеца волеизявление за предсрочно прекратяване на 2 договора, поради което неустойка. не е установил фактическия състав на претендираното вземане за

По изложените съображения , искът подлежи на уважаване в своята цялост: платената сума подлежи на връщане поради неустановеност от дружеството мобилен оператор на действително съществуващо договорно основание за вменяването й като задължение и плащането й- чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца плащане на сумата от 230,08 евро/ платена държавна такса и разноски за вещо лице/, представляваща направени по производството разноски и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като спечелилата делото страна е упражнила правото на разноски, произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 1300460283, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, да върне на „ЕУТИТ БЪЛГАРИЯ“ АД , с ЕИК 104520024, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“Цветарска“ № 13 А сумата от 583,90 лева /298,54 евро, платена на **.**.**** г. по издадена фактура № **********/**.**.**** г., включваща неустойка/ 240 лева с ДДС/ поради прекратяване на договора за мобилни услуги за предпочетен номер + ************, както и 343,90 лева – стойност на потребление на такива за предходен период / от **.**.**** г. до **.**.**** г./, поради неустановеност от дружеството мобилен оператор на действително съществуващо договорно основание за вменяването й като задължение и плащането й .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 1300460283, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати на „ЕУТИТ БЪЛГАРИЯ“ АД , с ЕИК 104520024, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“Цветарска“ № 13 А сумата от 230,08 евро , представляваща направени по производството разноски .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3