Протокол № 530 от 22.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 530 гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен характер № 20245220201708 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият Г. Д. М.- редовно уведомен се явява лично и с адв. Ч. Ч.

АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Тъжителя Т. Д. А.- редовно уведомена се явява лично и с повереника адв. Г. С.- Ц. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно уведомена.

Свидетеля Й. К. Г. – при режим на довеждане от повереника се явява лично.

Свидетеля В. К. П. - при режим на довеждане от повереника се явява лично.

Свидетеля М. Н. А.- при режим на довеждане от повереника се явява лично.

Свидетеля Р. И. Т. – редовно призована се явява лично.

АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема се самоличността на явилите се св., както следва:

1

Й. К. Г. – на 24 години, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, в отпуск по майчинство, със средно образование, без родство със страните.

В. К. П. - на 50 години, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, работеща, със средно образование, майка на тъжителката.

М. Н. А.- на 25 години, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, работеща, с висше образование, без родство със страните.

Р. И. Т. - на 20 години, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, работеща, със средно образование, без родство със страните.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили писма от Бюро Съдимост при РС Пазарджик и от РУ на МВР Пазарджик.

АДВ. Ц.: Да се приемат.

АДВ. Ч.: Да се приемат.

Съдът счита, че така постъпилите писма са отмосими, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото - писмо от Бюро Съдимост при РС Пазарджик, ведно със справка за съдимост по отношение на подсъдимия и писмо от РУ на МВР Пазарджик с приложена характеристика по отношение на подсъдимия.

В залата влиза св.Г..

Пристъпи се към разпит на св. Г..

СВ.Г.: Знам за случая. Аз работех в магазин „З.“ и с 2-та, аз като кредитен консултант на П.Б.а, а Г. М. е кредитен консултант към У.К., а колежката е касиерка в магазин „З.“. Средата на октомври 14-ти или 15-ти миналата година стана това. В магазина беше много топло, в този край на магазина, в който са бюрата на които работим. Бяхме около 7-8-10 човека, които седяхме и на мен ми стана много топло, понеже аз бях в 4 месец на бременността и питах колежката от касата дали може да пуснем климатика в нашата част, защото е много топло, тъй като нямаше управители в магазина.

Те казаха, че може и никой от останалите момичета нямаше проблем и 2 пуснахме климатика. Това става след обяд. В един момент се появи колегата Г.

М. и при влизане в магазина с бойна крачка- ядосано, като видя, че климатика работи и каза- аз съм болен, тоя климатик се спира. Вие ли ще диктувате какво ще се прави в този магазин– към всички нас, които бяхме отзад и аз станах, понеже ми беше много топло и му казах, че сме 10 човека –ние с теб ли ще се съобразяваме? В този момент стана между нас 2-та разправията. Аз пак повторих това, че не е редно всичките да се съобразяваме с него. Той започна – детски гъзове, повелителите на климатиците ли сте вие, вие ли ще диктувате какво ще се случва пак и от там вече ме блъсна един път с ръце в рамената и вече при 2 път Т. стана и застана между нас, защото само тя знаеше в какво състояние съм и че при следващото блъскане може да съм на земята. Аз бях бременна. Тя стана и се намеси. Не беше видимо още, че съм бременна, защото аз бях в средата на 4 месец. Само тя беше в час за моето състояние.

Стана и се намеси, като се опита да ни разтърве. След това той пак щеше да ме блъсне и тя застана плътно между нас с лице към него, с мен в гръб.

Просто в някакъв момент той я удари, тя не знам дали му каза нещо. Найвероятно да му е изкрещяла –стига бе, за да спре, не е тръгнала агресивно към него, а просто да разтърве самата ситуация, заради моето състояние.

Самият удар не го помня точно как се случи. Само кървящия пръст помня, че в един момент както седеше между нас се дръпна и пръста беше окървавен целия -на лявата ръка палеца. Самата нокътна плочка беше отлепена и тя веднага отиде в болница, доколкото знам, но не знам коя, за да и оправят пръста. С ръка я удари със сигурност, под формата на шамар по-скоро.

Ръцете й бяха пред нея, тя не замахна, аз замахнах и го ударих под ръката, но не знам в кой момент, не съм сигурна –след като ме бутна със сигурност, може би след втория път когато ме бутна. Мисля, че след това той я удари, не знам.

Тя извика и веднага се дръпна от между нас 2-та, всичките останахме втрещени. Тя изтича на другия край на магазина, а Г. също остана втрещен какво се случи и се дръпна. Устно продължи и започна да се обяснява как 10 човека не може му скачаме за един климатик и нещо от този род, но повече физическа саморазправа нямаше. Доста след това каза на Т., че се извинява, на следващия или на по-следващия ден. Т. отиде в другия край на магазина, взе си нещата и отиде в болница. Върна в същия ден на работа, 30-40 минути след това. Пръста и беше бинтован и каза, че много я боли, че в болницата само са я промили. След това аз излязох да говоря по телефона с моите 3 работодатели.

След това тя излезе в болничен или на по-следващия. Нямам спомен точно, аз със сигурност бях, но тя не мисля, че не беше. В болничен беше около месец, не знам, не съм сигурна точно колко време. Аз вече бях в майчинство когато се е върнала след това.

Г-н М. на мен първо се извини, тъй като в самия магазин ни извикаха в офиса и първо на мен се извини, за това, че ме е бутнал, че разбрал за моето състояние. На Т. не знам дали се е извинил, поне тогава в офиса каза, че и на нея ще се извини, но не знам дали е станало. Само чух, че щял да се извини.

Аз на следващия или по-следващия ден излязох болничен и не знам какво е станало. След това не съм се връщала на работа и до момента.

Наоколо други предмети, на които Т. евентуално да се удари сама няма.

Ние бяхме близо до гондола с телевизори, но няма как да се удари сама там, а от другата стара от ляво вече бяха нашите колеги, които седяха и видяха.

Първия път той ме блъсна, но тя не се намесва. Тя се намесва при вторият сблъсък. Ние бяхме под афект и не помня точно какво е станало и самият удар. Първият път ме блъска, тя застава между нас и тогава той я удари, но не съм сигурна как е точно -с шамар или с юмрук.

Аз бях облечена с дънки и фирмена риза. Елек най-вероятно съм ималаимаме фирмени елеци, но не знам дали съм била с него. Ние не сме длъжни да ги носим елеците. Това беше по средата на м.октомври.

Извинението беше в офиса, на следващия или на по-следващия ден, когато и 2-та бяхме привикани от нещо над управителя, не знам точно каква му е длъжността.

Тогава от ляво на нас на бюрата седяха колегите от другите банки, на 2-3 метра - М. Г., П. И., Р. и С., на които не им знам фамилиите, Д. В. и М. Ч..

Почти всички видяха с изключение на Д., тя си драскаше на нещо на бюрото през това време и не съм сигурна дали тя видя, но всички останали са видели какво се случи.

В залата влиза св.Т..

Пристъпи се към разпит на св.Т..

СВ.Т.: Знам за случая. В деня аз бях на работа в магазин „З.“, но дата не помня. Беше миналата година, м.октомври по обяд към 3 часа, когато ние се 4 бяхме събрали там където седим– колегите от банките, които сме там -Й. и другите бяхме там. Г. се върна от обедна почивка и видя, че климатика беше пуснат. Основната причина за която стана конфликта. След като се бяхме разбрали да не го пускаме, че не беше токова студено/топло във въпросния ден и той отиде да го изключи. Някой от колегите от магазина го е пуснал, но аз не съм видяла. Мен лично никой не ме е питал. Той дойде и го изключи.

Колежката Й. стана и каза, че няма да се съобразяват всички само с един въпросен човек, въпреки, че той е болен и е помолил да не се пуска и включи климатика при което Г. отиде към климатика, за да с е опита отново да го изключи и се случи конфликта между тях. Тя го бутна, той я бутна, имаше агресия, но първи не помня кой кого бутна. Имаше агресия един към друг. Т. се намеси и с двете ръце тръгна да ги разтървава, буташе един вид Й., за да не и се случи нещо при което и се закачи пръста в тениската на Г. и след това всичко приключи. Тя видя, че на пръста й има нещо и каза, че нокътя и е счупен. Ние това разбрахме. Тя си закачи пръста в тениската, тръгвайки към Й., той се обърна ли, тръгваше и се закачи пръста в тениската. Нямаше удар от негова страна към нея. Тя, тръгвайки да спре двамата, си закача пръста, при което тя си го погледна, че най-вероятно има нещо на пръста и излезе. Нямаше никакъв удар по ръката на Т. от Г.. Дори той се разправяше с Й., а не с Т.- тя беше далече от тях. Г. и Й. лице в лице бяха и тя застана между тях. Тя тръгна към Й. да я спре и беше обърната с лице към Й. се опитваше да ги разтърве, защото Й. се опитваше да удари Г., а Г. беше зад гърба на Т.. Т. се появи, за да ги разтърве, той се обърна и тръгна да се маха. След като е включен климатика, Г. се маха и Й. отива да го включи. В този момент Г. тръгва към Й. и се опитва да я избута, за да стигне до климатика. В този момент, когато той я бута, Т. вижда, става и отива да се намеси между тях, като застава с лице все едно към климатика, с лице към Й.. Тя искаше да спре Й.. Това, което видях, че замахвайки Т., за да може да тръгне към Й. и си закачи пръста в тениската, която беше с къс ръкав - синя. Тениската, която той беше хванал в ръка- в дясната ръка държеше тениската, която държеше със свита ръка пред гърдите.

Аз видях, че тръгвайки към Й. тя си закачи пръста в тениската. Той не е замахвал към Й. и Т..

След това Т. си тръгна, аз не съм и видяла пръста. Питах колегите какво се е случило с пръста на Т. и те казаха, че си е счупила нокътя, при което дори Й. си мислеше, че тя по някакъв начин е замахнала или може и тя да е 5 виновна. Това се коментираше пред другите колеги, които бяха говорили лично с нея, защото аз не комуникирах толкова с нея. Разбирах от моята колежка какво се случва и питах какво се е случило. Разбрахме, че има счупен нокът и до там.

Същият ден не знам дали Т. се върна на работа. Знам, че си донесе болничен в един от дните и че от другия ден ще е в болничен.

С Г. сме коментирали след това ситуацията- той не ми е казал, че я е удрял, защото Т. твърдеше, че нокътя и е счупен заради Г., а Г. казваше- аз не съм я докосвал и не съм правил нищо към нея, за да и счупя нокътя. Чудеше се защо обвинява него в случая, защото той по никакъв начин не е докосвал Т..

Тениската беше в дясната ръка на Г. - свита, при което аз не съм била близо до тях, бях зад тях на 2-3 метра отзад. Бях странично на около 3-4 метра и видях случая, в който тръгвайки Т. към Й., за да я разтърве един вид, той се обърна и по някакъв начин си закачи пръста в тениската му. То стана за секунди- е така е минало. Пръста е палеца на лява ръка. Той не е замахвал изобщо към нея, той към Й. замахваше. Те бяха с гръб към мен. Не съм казала, че съм била встрани, просто няма как да ви обясня, защото не знаете как е разположен магазина и къде са ни бюрата. Аз бях там, където са разположени бюрата и видях какво се случи. Аз всичко видях.