Решение № 125 от 27.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ловеч, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. П. като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200092 по описа за 2023 година С наказателно постановление №23-1762-000008/19.01.2023 год.на З.Щ.М., Началник на РУ-Ловеч, е наложена на основание чл.177,ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДвП глоба в размер на 100 лева на А. И. П. от гр.Ловеч, ЕГН:

********** за това,че на 23.12.2022 год.около 23,10 часа в с.С., на кръстовището на ул.“Съединение“ и ул.“Мизия“, с посока на движение към ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ в качеството на собственик на л.а.“***“ с рег.№ * **** ** е допуснала управлението му от неправоспособния й син И.С.Д., ЕГН: **********, с което виновно е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателка та А. И. П., която го обжалва в срок и излага,че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, а нито актосъставителя, нито свидетеля, вписан в акта са присъствали при извършване на нарушението, налице е несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация, като излага съображения за това. Счита, че дори да се приеме, че има нарушение на ЗДвП, то случаят е маловажен. Поради изложеното моли съда да отмени НП.

В с.з.жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на НП и излага, че извода на актосъставителя няма 1 нищо общо с обясненията, които е снел от жалбоподателката и нейния син и моли съда да отмени обжалваното НП.

Ответникът – Началника на РУ -Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели: Я. С. и С. С., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.01.2023 год. бил съставен Акт № 131728 за установяване на административно нарушение от свид.Я. С., в присъствието на свид.С. С., срещу А. И. П., за това, че на 23.12.2022 год.около 23,10 часа в с.С., на кръстовището на ул.“Съединение“ и ул.“Мизия“, с посока на движение към ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ в качеството на собственик на л.а.“***“ с рег.№ * **** ** е допуснала управлението му от неправоспособния й син И.С.Д., ЕГН: **********, с което е нарушила чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката е вписала, че има възражения и ще ги изложи в писмен вид. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат направените констатации,като дават подробни обяснения за извършената проверка и съставяне на акта.

От показанията на свид.С. и С. се установява, че същите не са били очевидци на извършеното нарушение, че акта е съставен въз основа на докладна записка от колегите им от КАТ и снети писмени обяснения от жалбоподателката и сина й.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира,че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано. На първо място АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като не съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено, както и на доказателствата които го потвърждават. Само обстоятелството, че полицейски служители са възприели синът на жалбоподателката, който е неправоспособен водач да управлява л.а. с рег.№ * **** ** в с.С., за което са изготвили докладна записка /л.11/, въз основа на която е съставен АУАН и че автомобилът е собственост на жалбоподателката не е достатъчно да се приеме, че се касае за 2 предоставяне от страна на неправосопособно лице или неправоспособно лице. жалбоподателката на автомобила за допускане управлението му на от

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е посочена като нарушена в случая, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП предвижда, че се наказва собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В обстоятелствената част на НП се твърди, че жалбоподателката е допуснала управлението на л.а. от неправоспособния си син и едновременно с това е прието, че е извършила нарушение като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, което поставя въпроса в конкретния случай кое е изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката в качеството й на собственик на моторно превозно средство - за това, че е предоставила управлението му на лице, което е неправоспособно, което нарушение може да се извърши само при пряк умисъл и чрез действие, или за това че е допуснала управлението на МПС от лице, което не е правоспособен водач, при което нарушението може да се извърши само при евентуален умисъл или небрежност, като е необходимо бездействие. Следва да се посочи, че "допускане" на управлението на МПС от 3 собственика означава, че допускащият съзнателно е позволил на друго лице да управлява собствения му автомобил, като липсва противопоставяне в тази връзка. В настоящото производство не са ангажирани доказателства в тази посока. Напротив от снетите писмени обяснения, които актосъставителят твърди, че е взел предвид при съставяне на акта е видно, че жалбоподателката не е разрешавала на сина си да ползва автомобила, че ключовете за него стоят в жилището им в гр.Ловеч и че синът й ги е взел без нейно знание и съгласие.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 102, ал.1, т. 1 ЗДП е "предоставяне", а съставът на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗДП предвижда наказване на допустителите, но в този случай нарушената административнонаказателна разпоредба не следва да е чл. 102, ал.1, т. 1 ЗДП, а чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗДП, която освен санкция, съдържа в себе си и хипотезата на административнонаказателната норма. Ето защо формата на изпълнителното деяние е от значение освен за правилното и пълно описание на нарушението и за правилната правната квалификация на нарушението.

Съдът обаче няма правомощия да тълкува ии да замества волята на наказващият орган, поради което допуснатото нарушение при издаване на НП е съществено.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, касаещо процедурата по съставяне на АУАН. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на такива или невъзможност да се състави в тяхно присъствие, съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая актосъставителя и свидетеля по акта не са присъствали при извършване и пи установяване на нарушението и затова АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, което не е сторено.

С оглед гореизложеното съдът приема, че в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, като въпреки това е наложил на въззивника наказание, без да е било установено безспорно извършването на 4 нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

От така събраните доказателства съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, АНО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което същото е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.

При този изход на процеса е основателна претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, но не в претеднирания размер от 500 лева. В писмо рег.№ 176200-999/03.02.2023 г./л.3/ наказващият орган е направил възражение за прекомерност на разноските. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е над предвидения размер в разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде намален с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, като процесуалният представител на жалбоподателя е участвал в с.з., но не е представил допълнителни писмени доказателства. Поради изоженото ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева разноски по делото. В останалата част, искането на жалбоподателката за разноски за разликата до претендирания размер от 500 лева, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23 -1762000008/19.01.2023 год.на З.Щ.М., Началник на РУ-Ловеч, с което е наложена на основание чл.177,ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДвП глоба в размер на 100 лева на А.

И. П. от гр.Ловеч, ЕГН: **********, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на А. И. П. от гр.Ловеч, ЕГН:

**********, сумата от 400/четиристотин/ лева разноски по делото, 5 договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 500 лева, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6