Определение № 1422 от 26.11.2024, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. Карлово, 26.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ст. И.ов Гражданско дело № 20245320101563 по описа за 2024 година

Предявен е иск от П. М. Г., ЕГН: ********** и П. Г. Г., ЕГН:

**********, двамата от с. С., обл. П., ул. „***“ №*, чрез адв. Л. Н. против И.

М. Р., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „******“ №** и А. К. М., ЕГН:

**********, от гр. А., ж.к. „****“ ул. „****“ №*, ет.*, ап.* за прогласяване нищожност на извършената с Решение № 162/02.06.2023 г. делба по гр. д.

№1534/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, на недвижим имот в с. С..

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 28.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт №**, том **, рег. №****, дело №*** от 2021 г. по описа на Нотариус Тани Рангелов, а делбеното дело е било образувано една година по-късно. Тъй като те не са участвали по делото, считат, че делбата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.

С оглед преценка допустимостта на иска, съдът е изискал за прилагане гр. д. №1534/2022 г. по описа на КРлС. Установява се, че делото е образувано през 2009 г., първоначално под №1543/2009 г. С решение № 334 от 09.07.2010 г. на КрлРС, потвърдено с решение № 1501 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 2532/2010 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила на 11.03.2011 г., съдът е допуснал извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 740 кв. м., находящо се в с. С., П., кв. 15 по регулационния план на същото село, представляващо УПИ III-109, 106, при граници и съседи: от юг улица, от запад - улица, от 1 север УПИ VIII-125 на П. И., от изток УПИ IV-110 на С. М., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда ПРИ РАВНИ КВОТИ: ½ ид.ч. за И. И.ов Р. и ½ ид. ч. за А. К. М..

С разпореждане от 24.03.2011 г. съдът е допуснал съдебнотехническа експертиза във връзка с втората фаза на делбата със задача вещото лице да даде заключение за поделяемост на делбения имот и неговата пазарна стойност, като е назначил за вещо лице М. К. и е определил възнаграждението му в размер на общо 120 лева. Поради невнасяне на депозита в срок, делото е било внесено в архив с разпореждане от 19.04.2011 г. и архивирано през 2012 г. с архивен номер 293/2012 г. На 16.11.2022 г. е постъпила молба от съделителя И. М. Р. делото да бъде извадено от архив и производството по делбата да продължи.

Срокът за съхранението е изтекъл на 31.12.2017 г., поради което, с оглед правилното статистическо отчитане, на 23.11.2022 г. съдът е разпоредил делото да се извади от архив за образуване на производство под нов номер във връзка с втората фаза на делбата – №1534/2022 г.

С Решение № 162/02.06.2023 г., влязло в законна сила на 16.08.2023 г., имотът е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК.

От изложеното дотук е видно, че делбеното дело /макар и под друг номер/ всъщност е било образувано преди П. М. Г. и П. Г. Г. да закупят процесния имот от А. К. М., чиято делба е допусната с влязло в сила на 11.03.2011 г. съдебно решение, а от това следва извод, че за тях липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.75, ал.2 ЗН.

Съдът не споделя доводите, че П. М. Г. и П. Г. Г. е следвало да бъдат конституирани във втората фаза на делбата, тъй като междувременно са придобили имота.

На първо място следва да се посочи, че ищците в настоящото производство се легитимират като собственици с Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №**, том **, рег. №****, дело №*** от 2021 г. по описа на Нотариус Тани Рангелов, в който е отразено, че правото на собственост на продавача А. К. М. произтича от Нотариален акт №**, том *, дело №***/1999 г. Същият нотариален акт е послужил като основание на А.

М. да оспорва иска за делба и да претендира, че е единствен собственик на имота. В решението си по допускане на делбата, обаче съдът е отхвърлил 2 доводите й, приемайки, че изводите на нотариуса по Нотариален акт №**, том *, дело №***/1999 г. са неправилни. Тоест А. К. М. е продала на ищците повече от това, което притежава. Според трайната съдебна практика, на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик, като тук намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Следователно последващата прехвърлителна сделка с идеалната част от имота, собственост на А. К. М. е породила вещно-правни последици, но такива не са възникнали по отношение на идеалната част, собственост на И. М. Р..

Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 3/19.12.2013 по тълк. д. № 3/2013 на ОСГК на ВКС, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице, в хода на делбеното производство се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3 ГПКотм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът на П. М. Г. и П. Г. Г. по чл.75, ал.2 ЗН е недопустим, поради липса на правен интерес. Производството по делото следва да се прекрати, а на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника И. М.

Р. следва да се присъдят претендираните с отговора на исковата молба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. А. К. М. не е 3 подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и не е сторила деловодни разноски.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1563/2024 г. по описа на РС Карлово, поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА П. М. Г. ЕГН: ********** и П. Г. Г., ЕГН: **********, двамата от с. С., обл. П., ул. „***“ №*, да заплатят на И. М. Р., ЕГН:

********** от гр. К., ул. „*******“ № ** разноските по делото в размер на 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от ищците пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4