Решение № 122 от 08.06.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Свищов, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20264150100050 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание л. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД вр. чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ищецът И. С. И.,чрез адв.С. С. от АК София предявява иск против „*********“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***************************, представлявано от Н.Г.С.. Твърди в исковата молба, че е страна по договор за потребителски кредит за закупуване на стока № 4054141118, сключен на 15.03.2024г. с ответника „*********“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление

**************************. По силата на процесния договор, в качеството му на кредитополучател, получил потребителски кредит в размер на 1212,90 лева, при срок на изплащане 16 месеца и крайна дата 15.07.2025г.

Навежда твърдения, че на основание чл.8 от договора към размера на кредита била включена и застрахователна премия в размер общо на 146,24 лева/ 141,66 лева + 4,58 лева/ , и така общият размер на кредита възлизал на 1597,84лева . ГЛП бил определен на 23,64 % (чл.9.1), ГПР на 26,27% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 1597,84лева /816,96 евро/. Посочва, че представения погасителен план включвал информация само за главницата, 1 но не и за застрахователната премия. Излага аргументи, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същият следвало да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по договора.

Твърди, че по този начин ответното дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е понисък ГПР от реалния в договора и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва. Цитира практика в тази насока. В хода на устните състезания, чрез процесуалния представител адв. С. С. моли съда да постанови решение, с което уважи исковата молба и приеме, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 4054141118, сключен на 15.03.2024г. При условията на евентуалност- установителен с правно основание иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК да се прогласи нищожността на чл.7 / в частта за засраховки/ от договор за потребителски кредит № 4054141118, сключен на 15.03.2024г.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „*********” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ц., в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и тази информация се съдържала в самия закон, поради което кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договора, 2 следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка.

Наведеното от ищеца възражение, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната вноска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода по същество не взема становище.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 4054141118, сключен на 15.03.2024 г. между „*********“ ЕАД и И. С. И., по силата на който ответното дружество „*********“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 1212,90 лева за закупуване на стоки – телефон /1144,63 лева/, 1 бр. аксесоари /13,77 лева/, и аксесоари /54,50 лева/. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора. Не се спори по делото, че ищецът е заявил желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане, Клон България"КЧТ и 3

"Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ и същите обработват личните му данни. В изпълнение на което й били отпуснати и сумите в размер на 141,66 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка Bank ПАКЕТ 1 КРЕДИТ (16S) и застрахователна премия по застраховка Bank ПАКЕТ 1 УРЕД (16S) в размер на 4,58 лева, като така общият размер на кредита възлизал на 1359,14 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 23,64 % и годишен процент на разходите – 26,27 %. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 1597,84 0лева. Договорено било заемът да се върне на 16 равни, месечни, погасителни вноски, 15 от които в размер на 99,86 лева, и една вноски в размер на 99,94 лева, в срок до 15.07.2025 г. Не се спори, че ищецът е усвоил сумите по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че предявения установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 4054141118, сключен на 15.03.2024г. е основателен по следните съображения.

За да се уважи предявения иск ищецът следваше да докаже сочените от него основания за нищожност на процесния договор и на клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователна премия - противоречието им със закона и неговото заобикаляне, а в тежест на ответника бе възложено да установи възраженията си срещу предявения иск, включително да докаже основанието, на което се дължи процесната сума, представляваща застрахователна премия, а именно наличието на валидна договорна клауза, уреждаща дължимостта на оспорената застрахователна премия.

Не е спорно между страните, че между страните е възникнало облигационно отношение въз основа на подписан на 15.03.2024 г. договор за потребителски кредит № 4054141118. По силата на договора на ищцата бил предоставен кредит в размер на 1212,90 лева за закупуване на стоки, като страните договорили размер на застрахователна премия по застраховка Bank ПАКЕТ 1 КРЕДИТ (16S), в размер на 141,66 лева и застрахователна премия по застраховка Bank ПАКЕТ 1 УРЕД (16S) в размер на 4,58 лева. Тъй като застрахователните премии били включени като кредит, общият размер на 4 кредита според договореното възлизал на 1597,84 лева.

Спорният по делото въпрос е дали е действителен договора за кредит, сключен между страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. Договорът по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е изпълнено. Видно от текстовете на договора не е ясно дали уговорените застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР.

Ответникът отрича да са включени, тъй като същите не представлявали част от общите разходи по кредита, т.е. не трябвало да бъде включвана при изчислението на ГПР. Навежда, че застраховката не била задължително условие за сключване на договора и че ищецът сам, по свое желание, я е сключил.

Видно от договора за потребителски кредит

№

4054151118/15.03.2024 г., посоченият в чл. 10 ГПР е определен в размер на 26,27 % като абсолютна процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите, освен цифрово изражение следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената разпоредба от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна 5 и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. В настоящия случай, това не е изпълнено, поради невключване на застрахователните премии по Bank ПАКЕТ 1 КРЕДИТ (16S), в размер на 141,66 лева и застрахователна премия по застраховка Bank ПАКЕТ 1 УРЕД (16S) в размер на 4,58 лева, като разход по договора за потребителски кредит, каквато е по смисъла на закона, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не като част от главницата, независимо, че така е посочена в договора, което не се спори от ответника. При сключването на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на застрахователни премии като част от главницата по кредита, платима разсрочено с дължимите месечни вноски, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК и чл.