Решение № 97 от 08.04.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Добрич, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Й. Д. Й. от гр.Добрич срещу решение №987/19.12.2023 г. по гр.д.№2828/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на В. Т. Г. от гр.Добрич сумата от 3 000 лв като част от цяло вземане от 25 000 лв,представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие нападение на 20.09.2022 г. от кучето на ответника ***,намиращо се под негов надзор,изразяващи се в болки и страдания и придобитото чувство на страх,ведно със законната лихва,начиная от датата на увреждането 20.09.2022 г. до окончателното изплащане;сумата от 189,30 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие нападение на 20.09.2022 г. от кучето на ответника ***,намиращо се под негов надзор,съставляваща разноски за преглед и лечение на ищеца и неговото куче,ведно със законната лихва,начиная от датата на увреждането 20.09.2022 г. до окончателното изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на В. Т.

Г. сторените разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 147,90 лв заплатена държавна такса.Според въззивника първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано,постановено при съществени нарушения на процесуалните 1 правила и материалния закон.Същото не кореспондирало със събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност,като фактическата обстановка била неправилно възприета от първоинстанционния съд,който достигнал до погрешни правни изводи.Необоснован бил изводът за наличие на елементите от ФС на отговорността по чл.50 от ЗЗД.Събраните доказателства не доказвали причинно-следствена връзка между поведението на процесното куче и вредоносния за ищеца резултат.Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля ***,че кучето на въззивника нападнало ищеца,повалило го на земята и го захапало за дрехата,тъй като противоречали на докладната записка и показанията на двамата полицаи,пристигнали на сигнала.Не била взета предвид и заинтересоваността на свидетеля ***,който бил роднина на ищеца.Първоинстанционният съд игнорирал възражението на въззивника-ответник по делото за съпричиняване от страна на ищеца,както и обясненията на въззивника,дадени пред съда,че падането на ищеца било поради заставането му между двете кучета /неговото и на ответника/ и заплитането му в повода на собственото му куче,като през това време въззивникът държал кучето си и не го бил изпускал.Доказателствата сочели,че въззивникът не бил допуснал застрашаваща живота и здравето на ищеца и неговото куче ситуация.Липсвали доказателства за увреждане психическото състояние на ищеца вследствие инцидента и за проведено негово лечение в тази връзка.Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди било несъответно на претърпените от ищеца болки и страдания и на цитирана от въззивника съдебна практика по сходни случаи.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на исковете или за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на критерия за справедливост.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият В.

Т. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Сочи се,че районният съд обсъдил в съвкупност всички доказателства и достигнал до правилни изводи.Искало се съдът да повярва единствено на обясненията на въззивника,но дори и последният признавал,че е изтървал кучето си.Били събрани свидетелски показания на очевидец за извършеното 2 от кучето на въззивника нападение.Били налице достатъчно доказателства за настъпилите стрес и уплаха у ищеца.Цитираната от въззивника съдебна практика относно размера на обезщетението за неимуществени вреди била неприложима,тъй като касаела инциденти от 2016 и 2019 г. и не съобразявала икономическото положение през 2022 г.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 03.01.2024 г.,а жалбата срещу решението на ДРС е подадена чрез куриер на 17.01.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 17.01.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими осъдителни искове.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2828/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№16749/30.09.2022 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.50 от ЗЗД от В. Т. Г. от гр.Добрич срещу Й. Д. Й. от гр.Добрич за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лв като част от цяло вземане в размер на 25 000 лв,представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания,придобито чувство на страх/ от нападението на собственото/намиращото се под надзора на ответника куче порода „***“ на дата 20.09.2022 г.;сума в размер на 339,30 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди от горното нападение /разноски за преглед и лечение на ищеца и собственото му куче/.Претендирана е и законната лихва върху двете обезщетения,начиная от датата на увреждането 20.09.2022 г.,до окончателното им изплащане.

С първоинстанционното решение частичният иск за обезщетяване на 3 неимуществени вреди е уважен до размер от 3 000 лв като част от цяло вземане от 25 000 лв,а искът за имуществени вреди е уважен до размер от 189,30 лв.Въззивникът атакува решението в частта,с която исковете срещу него са частично уважени.

Изложено е в исковата молба,че на 20.09.2022 г. ищецът В. Т.Г. заедно със съпругата му *** П.а Г.а били поканени в дома на братовчед му *** ***,който живеел в лозята в близост до телевизионната кула и гробищния парк.Ищецът и съпругата му тръгнали пеш заедно с кучето си порода „Австралийска овчарка“,което било възрастно и вървяло много бавно.Когато наближили дома на братовчеда ***,видели да пристига и по-малкият брат на домакина *** ***.В същото време срещу тях приближавал друг човек,придружен от две големи черни кучета.Последните били пуснати свободно,без повод.Тъй като ищецът имал опит в отглеждане на кучета,забелязал,че едното куче-голямо,черно,порода „***“,около 45 кг,било неспокойно и имало вероятност да нападне кучето на ищеца.Ищецът казал на приближаващия човек да си върже кучето,но той започнал да се смее,докато все още бил на около 25-30 м.В същото време хванал кучето и вдигнал предните му крака,като го държал за нашийника,който бил с шипове.По този начин се настройвали бойните кучета.В следващия момент кучето се отскубнало и се спуснало срещу ищеца.Скочило върху него и се опитало да го захапе за врата.Ищецът паднал на земята по гръб.Успял да отклони атаката от лицето и врата си,като го хванал за шията,но кучето успяло да го захапе за грейката и я разкъсало.От съпругата си разбрал,че собственикът също се нахвърлил върху ищеца неясно дали да го спасява или напада.В следващия момент ищецът успял да се изправи и видял собственика да държи кучето си.Г. видял,че собственото му куче скимти и не може да движи задните си крака.Съпругата на ищеца го уведомила,че,след като ответникът отскубнал кучето си от ищеца,то нападнало тяхното куче и го захапало.В този момент братовчедът на ищеца *** *** се обадил на тел.112,за да извика полиция.Междувременно дошла патрулката,полицаите взели данните на участниците в инцидента и посъветвали ищеца да подаде жалба в I-во РПУ.След инцидента ищецът подал жалба в I-во РПУ срещу собственика на кучето.След това посетил „Спешна помощ“,където бил прегледан.Установено било,че няма счупвания,и му поставили една инжекция,понеже кръвното му било 150/100.След около час получил обаждане от дежурния в Първо РПУ да 4 отиде при него.От дежурния узнал,че собственикът на кучето имал счупена ръка и нос.Това много учудило ищеца,тъй като си спомнял,че,докато чакали полицията,ответникът поставил повода на кучето си и го държал именно с дясната си ръка,което нямало как да стане,ако ръката му е счупена.На следващия ден ищецът посетил кабинет за психологическо изследване и там било установено,че са налице данни за силно преживян стрес,и му била препоръчана психотерапия.Тъй като Г. изпитвал силни болки в областта на дясното бедро,което било цялото посинено,направил и рентгенови снимки на дясна тазобедрена става и опашната кост,за да се установи дали е налице пукване или счупване.Не били установени счупвания,а силната болка била само от насиняванията.Във връзка с прегледа и терапията си ищецът заплатил сумата от общо 230 лв.След инцидента Г. продължавал да е силно притеснен и уплашен,а синините по дясното му бедро и крака все още си личали и му било трудно да сяда.Болял го и кръстът.Било му трудно да се движи свободно в града,тъй като непрекъснато се опасявал,че ще го нападне куче.Ищецът Г. посетил и ветеринарна клиника,където направили преглед и изследване на кучето си.Установило се,че е налице опорно-размахна куцота-2-3 степен;нестъпващ заден крайник с оток в областта на пръстите;разкъсноконтузна рана в областта на шията-широка около 2 см и дълбока около 1 см.Направена била рентгенова снимка и поставени инжекции в рамките на три последователни дни.Във връзка с уврежданията на кучето и проведеното му лечение ищецът заплатил сумата от 109,30 лв за цялостното ветеринарномедицинско обслужване.Кучето,което причинило вредите,било собственост на ответника Й. Д. Й.-същият го викал по име и след инцидента кучето тръгнало с него.В деня на инцидента същото било категорично под негов надзор.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Й. Д. Й. е подал отговор на исковата молба,с който оспорва исковете по основание и размер.Признава,че на процесната дата бил в местността „Лозята” в близост до гробищния парк и разхождал кучето порода „***“.Било около 19,30-20,00 часа.Действително кучето било без намордник и повод.Ответникът вървял в посока погребална агенция „Памет” и малко преди агенцията видял мъж и жена с куче,което било на повод,също без намордник.Жената,която придружавала мъжа,започнала да обижда и да крещи на ответника заради кучето му.Последният хванал кучето за каишката на врата,но то се уплашило от 5 крясъците на жената,отскубнало се от ответника и хукнало към двамата.Кучето порода „***“ отишло и подушило кучето на ищеца,но не му направило нищо.Ищецът застанал между кучетата и в един момент се оплел в повода на своето куче и паднал на земята.В това време ответникът стигнал до тях,хванал своето куче и тогава получил удар с юмрук в носа,от който паднал на земята на дясната си ръка.От джоба на гащеризона му паднал телефонният му апарат.Жената го взела и се опитала да удари Й. с него,но не го улучила,при което апаратът се строшил на земята.Малко по-късно дошли двама полицаи.На място взели обяснения от ищеца и жената,а ответникът не бил попитан какво се е случило,дори не му оказали някаква помощ,още повече че лицето му било в кръв.Тъй като ответникът получил силно главоболие и изпитвал болки в ръката,посетил „Спешно отделение“ на „МБАЛ Добрич“ АД-гр.Добрич.Констатирано било счупване на главичката на лъчевата кост на десен лакът,както и счупване на носни кости.Била поставена гипсова шина.След посещението в болницата Й. подал жалба срещу ищеца в Първо РПУ-Добрич.На 21.09.2022 г. Й. посетил „МЦ Вива Феникс” ООД,където му била направена рентгенография на дясна лакетна става.На 26.09.2022 г. посетил и съдебен лекар,който му издал СМК №182/2022 г. с подробно описание на получените травматични увреждания,имащи характер на средна и лека телесни повреди.На 27.09.2022 г. Й. подал жалба до Добричка районна прокуратура с вх.№3560/2022 г.,въз основа на която било образувано ДП №730/2022 г. по описа на Първо РУ-Добрич за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК,по което бил разпитан като пострадал.Според ответника липсвал пряк физически контакт между ищеца по делото и кучето на ответника.Падането на ищеца на земята било в резултат на собствените му действия-вследствие на собствените му страхови представи,че кучето на ответника ще го нападне,което то не сторило.Понесените от ищеца и кучето му вреди не били в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на кучето на ответника.