Решение № 486 от 30.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100512722 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 14389/25.10.2022 г. от Р. И. Д.длъжник по изпълнително дело № 2009781040 по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 по описа на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу насочването на принудително изпълнение върху описания в жалбата недвижим имот, с твърдения за неговата несеквестируемост, обективирано в призовка за принудително изпълнение с вх. № 10907/30.09.2022 г.

В жалбата са изложени аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК.

Сочи, че жилището е с площ от 62 кв.м., същото е в режим на съсобственост с брата на длъжника А. К.. Навежда доводи, че не притежава друго жилище освен това, което е обект на обжалваното принудително изпълнение. Сочи, че съпругът й, с който живее не притежава недвижимо имущество. Твърди, че жилището се обитава от нея, съпругът й и брат й. Навежда доводи за несеквестируемост на соченото имущество. Моли съда да отмени действията на ЧСИ. Претендира разноски.

Взискателят "Ф.И.А." ЕООД в законоустановения срок е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Отделно твърди, че същата е недопустима тъй като е преждевременно заведена. Сочи, че опис е допустим, но осребряване на несеквестируемо имущество е недопустимо. Излага подробни съображения.

Частен съдебен изпълнител Г.Д. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Изпълнителното дело е образувано по молба на "Ц.К.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "*******, чрез юрк. М.П. и въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2009 г. на СРС, 11 ГО, 77 състав, издадени по гр.д. 436052/2009 1 г. срещу Р. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, за заплащане на сумата 1 800 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2009 г. до окончателното й изплащане; 830 лв. мораторна лихва; 350.58 лв. съдебни разноски, ведно с таксите и разноските по изпълнението.

На 17.12.2014г. с молба от кредитора „Ф.И.А.“ ЕООД, конституиран и встъпил в правата на първоначалния взискател на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е присъединен втори изпълнителен лист от 04.04.2014 г. на СРС, 85 състав, издаден по гр.д.№ 6394/2014 г. срещу Р. И. Д. за заплащане на сумата 3 505.75 лв. главница ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014г. до окончателното й изплащане, 1 479.47 лв. лихви, 389.70 лв. съдебни разноски, ведно с таксите и разноските по изпълнението.

По делото да периода 2009 г – 2022 г. са извършени множество изпълнителни действия, насочени към събиране вземането на кредитора: запори върху банкови сметки, запори върху трудово възнаграждение на длъжницата, както и наложена възбрана от 17.12.2018 г. върху 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ: апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.

******* *******, с площ от 62 кв.м., собственост на Р. Д..

На 29.09.2022г. по молба от цесионера е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх.№ 10907 с насрочена на дата за опис на недвижимия имот, предмет на настоящата жалба. Същата е връчена на длъжницата по месторабота в „К. М“ ЕООД на 12.10.2022 г.

Жалбоподателят - длъжник в изпълнителното производство, се е позовал на нормата на чл. 444 ГПК с довод, че процесният недвижим имот, върху който е наложена възбраната , е несеквестируем. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. , ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено по отношение на жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него ; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.

При това положение, за да е налице защита, произтичаща от несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че съответният обект е единствен за задълженото лице и неговото семейство. С оглед това, длъжникът е този, който следва да 2 докаже това обстоятелство, тъй като той черпи права от изгоден за себе си факт - а именно твърдението, че жилището му е несеквестируемо.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на насочване на изпълнението срещу недвижимия имот, находящ се в гр. София, предмет на описа, са основателни. От писмените доказателства в изпълнителното дело /справки от имотния регистър/ се установява, че длъжникът притежава единствено ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 62 кв.м., находящ се в гр. София, ******* *******, ап. 13 и състоящ се от две, стаи, малка, кухня, баня с тоалетна и тераса. Длъжникът живее със съпруга и брат си, като апартаментът, обект на изпълнението е в съсобственост между Р. Д. и нейния брат – А. К.. Съпругът на длъжника не притежава недвижими имоти, видно от представената справка от АВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. Разпоредбата е установена в закрила на значими социални блага на длъжника и семейството му, а именно - правото на дом. Семейството на длъжника се състои от двама членове, от които само жалбоподателят притежава недвижим имот и то в съсобственост с друго лице. При това условие ½ ид. ч. от апартамент с площ 62 кв.м. безспорно се явява несеквестируемо жилище. Поради това следва да се приеме, че имотът, предмет на обжалвания опис, отговаря на условията по чл. 444, т. 7 ГПК да бъде квалифициран като несекрвестируем и насочването на принудителното изпълнение срещу него следва да се отмени. Самото изпълнителното действие, представляващо опис не е недопустимо, тъй като е насочено срещу непотребима несеквестируема вещ, поради което по принцип не следва да бъде отменяно /опис не е извършен реално по настоящото дело/ .

Същото се отнася и до действието по налагането на възбрана по отношение на ½ ид.ч. от описания имот. Това е така тъй като съгласно цитираната т. 1 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/20 13 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана върху недвижим имот, бил той и несеквестируем, е допустимо, тъй като само го задържа в патримониума на длъжника, и в този смисъл не е несъвместимо с несеквестируемостта действие и не я нарушава.

Предвид основателността на жалбата, искането за спиране на действията по изпълнението е основателно.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, обаче, следва да се подчертае, че нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение в настоящото производство. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.

Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.

Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ насочването на принудителното изпълнение срещу Р. И. Д. по изп.д. № 2009781040 по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 по описа на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд върху недвижим имот, единствено ½ ид.ч от самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 62 кв.м., находящ се в гр. София, ******* 3

*******, ап. 13, на основание чл. 444, т. 7 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р. И. Д. за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4