Определение № 807 от 02.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Враца, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500578 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 407, ал. 1 Образувано е по частна жалба на Г. П. Д., чрез процесуалния му представител адв. А. А – Т. от САК, срещу Разпореждане № 2333/06.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 5873/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените по заповедното производство разноски в размер на 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и 21,25 лв. – държавна такса, както и срещу издадения въз основа на него изпълнителен лист.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че по подадено от него възражение по чл. 414а ГПК е заявил погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение и липса на повод за образуване на заповедното производство. Поддържа, че въпреки това първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочен акт по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК, нито му е предоставил възможност да вземе становище по представеното от заявителя становище относно разноските, а е разпоредил издаването на изпълнителен лист за тях.

Според жалбоподателя при надлежно заявено възражение по чл. 414а ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила в частта относно разноските, доколкото не е налице произнасяне по въпроса дали длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и кой следва да понесе разноските. Поради това се поддържа, че изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязъл в сила изпълнителен титул.

На следващо място се поддържа, че разноски не се дължат, тъй като 1 жалбоподателят не е дал повод за образуване на заповедното производство, не е бил предварително поканен от кредитора за доброволно изпълнение и е погасил вземането в предоставения от закона срок. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като се сочи несъразмерност между размера на възнаграждението и материалния интерес, както и липса на фактическа и правна сложност на заповедното производство. Позовава се и на практиката на СЕС относно необходимостта размерът на адвокатското възнаграждение да бъде съобразен с действително извършената работа и сложността на делото.

С оглед изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде обезсилен издаденият въз основа на него изпълнителен лист, а делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК. При условията на евентуалност се иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, чрез процесуалния му представител адв. Т. Н. - член на САК.

В отговора се поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта относно разноските. Твърди се, че длъжникът не е обжалвал заповедта в тази част по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, поради което последващото оспорване на разноските с частната жалба по чл. 407 ГПК е просрочено.

При условията на евентуалност се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Сочи се, че длъжникът е погасил главницата и лихвите едва след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и образуване на заповедното производство, поради което е дал повод за неговото образуване и следва да понесе направените от заявителя разноски. В тази връзка се позовава на т. 10 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се поддържа, че по делото са представени доказателства за уговорянето и реалното заплащане на възнаграждението, като размерът му съответства на минимално определения в Наредба № 1/2004 г. размер, увеличен с дължимия ДДС. Поради това се сочи, че са налице предпоставките за присъждане на разноските в пълния им размер.

С оглед изложеното се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – да бъде оставена без уважение като неоснователна.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник срещу Г. Д. П.. В заявлението се твърди, че лицето е потребител на питейна вода, както и ползва 2 услугата отвеждане и пречистване на отпадни води извършвана от дружеството. Сочи се, че длъжникът е ползвал услугата и е длъжен да заплати сумите от 239.22 лева – главница за неплатени ВиК услуги за периода от 24.09.2024 г. до 25.10.2025 г., ведно със законната лихва от 19.12.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,97 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2024 г. до 01.12.2025 г..

Към заявлението е направено и искане да бъдат присъдени направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 21,25 лева, както и адвокатски хонорар в размер на 480 лева с вкл. ДДС.

Въз основа на подаденото заявление Районен съд – Враца издава Заповед за изпълнение № 4330 / 22.12.2025 г. с която разпорежда длъжникът Г.

П. Д. да заплати на кредитора “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.

Перник горепосочените суми.

Видно от съобщение № 202514228263 и разписката към него, заповедта за изпълнение е получена лично от длъжника на 07.01.2026 г.

В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът подава възражение с вх. № 499 от 12.01.2026 с правно основание чл. 414а от ГПК, с което твърди че е изпълнил изцяло задължението си по издадената заповед за изпълнение в двуседмичния срок от връчването й. Към възражението са приложени копия от касови бележки удостоверяващи заплатените задължения за ВиК услуги.

С Разпореждане № 534 / 16.01.2026 г. Районен съд – Враца е указал на заявителя, че в тридневен срок от връчване на разпореждането може да подаде становище по възражението на длъжника.

В изпълнение на указанията на районния съд, заявителят подава писмено становище с вх. № 1385/22.01.2026 г., с което потвърждава направените плащания от Г. П. по издадената заповед за изпълнение за претендираните главница, законна лихва върху главницата и мораторна лихва.

Като се сочи, че непогасени са останали задълженията за заплащане на сторените разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като се прави искане да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника за следните непогасени суми по заповедта: - 21,25 лв. – платена държавна такса; - 480,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Разпореждане № 2333 / 06.03.2026 г. Районен съд – Враца констатира, че са налице предпоставките на чл. 406, ал. 1 от ГПК и разпорежда да се издаде изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД Враца за разноските по делото, като по отношение на останалата част заповедта е обезсилена.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК в преклузивния двуседмичен срок, считано от узнаването за изпълнителното производство и връчването на поканата за доброволно изпълнение. Разгледана по същество, същата е 3 неоснователна.

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. В производството по чл. 407 ГПК предмет на проверка са предпоставките за издаване на изпълнителния лист, а не правилността на вече влязлата в сила заповед за изпълнение по отношение на самото вземане и присъдените разноски.

Неоснователно е възражението, че поради подаденото възражение по чл.

414а ГПК съдът не е могъл да приеме, че заповедта е влязла в сила в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 414а ГПК урежда възражението на длъжника, който твърди изпълнение на задължението в срока по чл. 412, т. 8 ГПК. В случая длъжникът е заявил единствено, че е погасил главницата и лихвата, без да оспори дължимостта на присъдените разноски, техния размер или прекомерността на адвокатското възнаграждение. Поради това само от подаването на възражение по чл. 414а ГПК не следва, че частта на заповедта относно разноските е останала спорна.

Доводите на жалбоподателя, че разноските не са били дължими, тъй като не е дал повод за образуване на заповедното производство, не могат да бъдат разгледани за първи път в производството по чл. 407 ГПК. Това е възражение относно самата отговорност за разноските, което е следвало да бъде въведено своевременно в производството по заповедта, респ. чрез обжалване на заповедта в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК. Заповедта подлежи на обжалване именно в частта за разноските.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на процедурата по чл.

414а, ал. 5 ГПК поради липса на отделен съдебен акт, озаглавен като произнасяне по възражението. От значение е дали съдът се е произнесъл по последиците от възражението и дали е установил наличието на изпълнително основание. В случая с разпореждане № 2333/06.03.2026 г. съдът е приел, че заповедта е влязла в сила частично – в частта за разноските, и именно въз основа на нея е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Следователно липсата на отделно озаглавено произнасяне по чл. 414а, ал. 5 ГПК сама по себе си не обуславя незаконосъобразност на разпореждането, доколкото съдът е формирал воля относно наличието на изпълнително основание.

Не може да бъде уважено и направеното за първи път с частната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тази разпоредба не предвижда самостоятелен срок за възражението, но то следва да бъде направено своевременно в производството, в което се определят разноските. В случая адвокатското възнаграждение е присъдено със заповедта за изпълнение, връчена на длъжника на 07.01.2026 г., без заповедта да бъде обжалвана в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК. Такова възражение не е направено и с подаденото по чл. 414а ГПК възражение.

Поради това не може за първи път в производството по чл. 407 ГПК да се извършва преценка за прекомерност на вече влязлото в сила присъждане на разноските.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение като 4 неоснователна, а обжалваното разпореждане законосъобразно и обосновано.

Воден от горното, Окръжен съд – Враца

– потвърдено като

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2333/06.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 5873/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5