Решение № 134 от 28.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Стара Загора, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501475 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „М.М.И.“ ЕАД, ГРАД Р. представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез юриск.

Д.С. против решение № 260098 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело № 390/2020г. по описа на Районен съд - Раднево, с което се отменя, като незаконосъобразна Заповед №55/22.05.2020г. на инж.М.М. в качеството му на Управител на Р."Т.-*", с.Т, клон "М.М.-И." ЕАД, с която на въззиваемия Б.И.Г. се налага дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение и осъжда „М.М.-и.“ ЕАД да заплати на въззиваемия разноски за производството в размер на 400 лева.

Въззивното дружество, чрез процесуалния си представител сочат, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения. Считат, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на свидетелите Н., Б. и Ч., а едностранчиво приема за доказани обясненията на въззиваемия Д..

Претендират изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него съдът постанови друго, с което да потвърди цитираната по-горе Заповед, като законосъобразна за наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на Б.И.Г., поради небрежно изпълнение на трудовите задължения довело до имуществена щета в размер на 1 336 000 лева за скъсана ГТЛ в участък РТНК - 1 на Р."Т.-*".

1

Претендират присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника в случай, че въззивната жалба не бъде уважена.

Въззиваемият Б.И.Г. чрез пълномощника си адв. Й.М. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Б.И.Г., чрез адв. М., в която моли да се отмени заповедта за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и да му се присъдят направените по делото разноски. Твърди, че е работил по силата на трудов договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително споразумение No 1674/31.10.2018 г. в "Р.Т.-*" на длъжност „машинен оператор ТТМ - ГТА 1800” в участък „РТНК-1”, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020г., когато в деловодството на „Р.Т.-*“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТА 1111 в участък РНТК-1 на рудника, е изпълнил всички свои задължения по длъжностна характеристика добросъвестно и с нищо не е допринесъл за настъпване на аварията. Твърди, че е положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно задълженията му в длъжностната характеристика и че е спазил изискването на чл. 23, ал. 1 от Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не били посочени извършени от него нарушения, с оглед на което не може да се защити пред съда. Твърди, че през въпросната нощна смяна си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТА е факт, но неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата. Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други задължения, като лентата се движила бързо и със земна маса около 40-50 см., поради което не винаги било възможно да се видят всички намиращи се в нея бетонни и метални примеси.

Излага съображения за невъзможност да се види конкретната релса, за липсата на негово конкретно задължение в случая да види релсата, както и други причини, които изключват негова отговорност за настъпилата вреда.

Твърди, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не били посочени конкретни негови действия или бездействия, довели до вредата.

Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за налагане на имуществена отговорност.

2

Възразява също, че работодателя при налагане на дисциплинарното му наказание не е взел предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че до момента няма налагани никакви наказания и му е наложил прекалено тежко дисциплинарно наказание.

Моли съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „М.М.-и.“ ЕАД.

Ответното дружество не оспорва, че ответникът работи по силата на трудов договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително споразумение № 1674/31.10.2018 г. в „Р.Т.-*“ на длъжност „машинен оператор ТТМ - ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Р.Т.-*“ постъпил акт за авария вх. No 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ищеца Б.И.Г.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила.

Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук“ АД било установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на батериите транспортьори за наличие на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ищеца, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Твърди, че ищецът по длъжностна 3 характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да остави в сила заповедта за дисциплинарно наказание „Предупреждение“, както и да им присъди направените по делото разноски.

Безспорно е установено по делото, че със заповед № 42 от 20.05.2020 г. на управителя на ищцовото дружество е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на Б.И.Г., работник МОТТМ-ГТЛ в участък РТНК1 на Р."Т.-*", като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1551,26 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки.

С определение от открито съдебно заседание на 31.03.2021г. съдът е обявил за окончателен проекта за доклад, в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи в по силата на трудов договор на длъжността „машинен оператор ТТМ - ГТЛ 1800" в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находя ща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.

С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по делото, поради наличие на друг преюдициален спор между страните за същите факти: а именно дело за ограничена имуществена отговорност, което вече е приключило с влязло в сила решение. Решението е приложено към настоящото дело и е с правно основание в чл.210, ал.3 от КТ.

Съгласно диспозитива на същото иска на настоящия ответник е отхвърлен като недоказан. Съдът счита, че е обвързан от силата на присъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.З от КТ- по които се е произнесъл съдът в решение № 260038 от 03.11.2020г., което е потвърдено изцяло с решение на Окръжен съд Стара Загора. Със заповед № 42 от 20.05.2020г. на работодателя е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ответника Г. като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1551,26 лева за това, че на 22.04.2020 година срещу 23.04.2020г. не е положил достатъчно усилия да 4 следи и контролира работата на транспортьора, посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки.

Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу нея възражение. Налице е и влязло в законна сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 317 на същия съд за 2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със заповед № 52 от 22.05.2020година на ищеца е наложено при абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата дисциплина, като в заповед № 42 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение за уволнение”.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан, от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година, както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила последния ден от двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.