Решение № 190 от 08.09.2022, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1318/2021
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 08.09.2022
- В сила
- 04.09.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ГЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.116, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.50, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Бяла Слатина, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20211410101318 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от З. ЦВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“Екзарх Стефан“ № 63 и с настоящ адрес с.К. обл.Враца, ул.“Искър“№1, чрез пълномощника си адв.Н.М. от АК-Я. с адрес за призовки и съобщения гр.Я., ул.“Хан Кубрат“ № 2, кантора № 4, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от З.Н.Д., с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, с която е поискала съдът да признае по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 4509,32лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013г.-датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, 410,56 лв. юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лв. разноски по арбитражното производство и 50,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и направените разноски по делото в размер на 700,00 лева съгласно представения по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Поддържа се в исковата молба, че по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 е образувано изп. Дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС срещу ищцата, като на 05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзен България“ ЕАД, „ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“АД, „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД; На 11.09.2014г. – до „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“ АД за налагане на запор на банковите сметки на ищцата. На 06.05.2016г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи на ищцата, като на 1
08.06.2016г. ЧСИ Неделно М. е издал разпореждане за извършване на опис за датата 26.07.2016г. на адреса на длъжника – гр.С., ул. „Екзарх Стефан“ № 63а, като не са налице данни ЧСИ да е извършил опис на движими вещи, вследствие на депозираната молба. На 06.02.2019г. е подадена молба от ищеца за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на базата на извършена цесия между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищеца. С постановление от 01.10.2020г. ЧСИ Н.М. е конституирал ищеца като взискател по делото. На 01.10.2020г. по молба на новия взискател – ищеца, е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника – ответницата. На 14.12.2020г. ищецът е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника – ответницата. Делото е образувано под № 1926/2021г. на 22.03.2021г., като е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на ответницата. Поддържа се, че видно от приложения изпълнителен лист съдебния изпълнител е отбелязал, че последното изпълнително действие по изпълнително дело № 9772/2014г. е от 08.06.2016г. – от датата на подаване на молбата за извършване на опис на движими вещи. Поддържа се, че тази дата е некоректно определена, като последно изпълнително действие, тъй като подаването на молбата и насрочения за 26.07.2016г. съобразно разпореждането на съдебния изпълнител опис не прекъсва давността, тъй като съобщението не е получено от длъжника, нито взискателя е заплатил такса за извършване на описа, нито е бил извършен опис, тъй като по изпълнителното дело липсват доказателства в тази насока. Поддържа се, че за да е в състояние молбата за опис на движими вещи да спре давността, искането следва да е направено редовно, но в конкретния случай взискателя не е внесъл дължимата държавна такса за извършване на описа. Твърди се, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСВКС в изпълнителния процес взискателя следва да поддържа със своите действия неговата висящност, като внася съответните такси и разноски за извършването на поисканите от него действия, изграждащи изпълнителния способ, като такива примерно са изброени извършване на опис и оценка, предаване на описано имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и други, а съгласно т.1 от същото тълкувателно решение принудителното изпълнение се насрочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагане на запор или възбрана върху този обект. Твърди се, че тъй като в случая взискателя не е внесъл дължимата такса е налице бездействие от негова страна от вида незаинтересованост от висящността на изпълнителното производство. Поддържа се, че от датата на последното изпълнително действие – 11.09.2014г. до следващото предприето изпълнително действие на 06.02.2019г. са изминали повече от две години и изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на 11.09.2014г. Извършените след прекратяване на делото действия, включително и молба за насрочване на опис от 08.06.2016г. не представляват валидно изпълнително действие и не водят до прекъсване на давността. Считано от датата, на която е извършено последното изпълнително действие – запор на банковите сметки на 11.09.2014г. до датата на образуване на новото изпълнително дело – 22.03.2021г. са изтекли повече от пет години, от което следва, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, са погасени по давност както следва: искът за главница е погасен поради изтичане на давностния срок в периода от 2
11.09.2014г. до 11.09.2019г., вземането за обезщетение за забава е погасено, поради изтичане на давностния срок в периода от 11.09.2014г. до 11.09.2017г., а вземането за разноски се счита за погасено с оглед погасяване на главното вземане на основание чл.119 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, с който поддържа, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. е придобил вземанията по изпълнителния лист. Счита, че твърдението, че ищцата не дължи сумите по изп. дело № 1926/2021г. по описа на ЧСИ Н.М., образувано въз основа на протест на изпълнителен лист, поради изтичане на обща погасителна давност относно вземанията, е неоснователно. Сочи се, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 04.09.2014г. е образувано изп. дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., като с депозираната на 04.09.2014г. от „Профи Кредит“ молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, като на тази дата е прекъсната погасителната давност. На 05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до множество банки, включително Банка „ДСК“ ЕАД и до работодателя „Бетохим“ ЕООД. На 02.10.2014г. по делото е била присъединена като взискател и ТД на НАП, което отново прекъсна погасителната давност, тъй като съгласно т.10 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен подпис: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане. На 06.01.2016г. по делото е депозирана молба от „Профи Кредит“, с която е поискано насрочване на опис на движими вещи. Такъв е бил насрочен на 08.06.2016г., като е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника. На същата дата е било изпратено и запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД и напомнително съобщение до работодателя „Бетохим“ ЕООД. На 21.05.2018г. отново е бил насрочен опис на движими вещи и е изпратена призовка до длъжника. На 28.02.2019г. е последвало депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо“, с която е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, което също е действие, прекъсващо течащата погасителна давност. На 15.01.2020г. новия взискател е поискал извършване на справка в електронния регистър на БНБ за разкриване на банкови сметки на името на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи. На 01.10.2020г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя „Металика – АБ“ ЕООД, като на същата дата е бил насрочен отново и опис на движими вещи. Поддържа се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимите по изпълнението действия. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при лично бездействие на взискателя. След като изпълнително дело № 9772/2014г. е било прекратено, новия взискател е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 22.03.2021г. е било образувано ново изпълнително дело № 1926/2021г. по описа на ЧСИ Н.М.. С молбата си за образуване 3 взискателя „Кредит Инкасо“ е поискал извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, налагането на запори и насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което отново прекъсва погасителната давност. На 07.04.2021г. са изпратени запорни съобщения до банки и до работодателя. Бил е насрочен и опис на движими вещи на същата дата. В резултат на това на 12.05.2021г. по банкова сметка на ЧСИ е постъпила сума от 2595.00 лева, удържани в изпълнение на наложен запор на банкова сметка. Поддържа се, че всички изброени и предприети по делото изпълнителни действия са прекъсвали течащата, относно вземането погасителна давност, поради което погасителната давност не е изтекла. Не е необходимо предприемането на действия от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната, като това следва от разпоредбата на чл.116, буква „в“ от ЗЗД. Иска се от съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендират се и направени разноски по делото в размер на 300,00 лева.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приложени изпълнителни дела с № 1926/2021г. и № 9772/2014г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС, от които е видно, че по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 е образувано изп. дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ Н.М. с длъжник – ищцата. На 05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до редица банки, а на 11.09.2014г. и до „Юробанк България“ АД и „Общинска банка“ АД за налагане на запор на банковите сметки на ищцата. На 02.10.2014г. по делото е била присъединена като взискател и държавата в лицето на ТД на НАП. На 06.05.2016г. е постъпила молба от взискателя„Профи Кредит България“ ЕООД за насрочване на опис на движими вещи на ищцата, като на 08.06.2016г. ЧСИ Неделно М. е издал разпореждане за извършване на опис за датата 26.07.2016г. на адреса на длъжника – гр.С., ул. „Екзарх Стефан“ № 63а, като по изпълнителното дело не са налице данни ЧСИ да е извършил опис на движими вещи вследствие депозираната молба. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. ищеца е придобил от „Профи Кредит България“ ЕООД вземанията по изпълнителния лист. На 06.02.2019г. е подадена молба от ищеца за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на базата на извършена цесия между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищеца, като с Постановление от 01.10.2020г. ЧСИ е конституирал ищеца като взискател по делото на основание Молба от ищеца с вх. № 016875/28.02.2019г. На 01.10.2020г. по молба на новия взискател – ищеца, е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника – ответницата. На 14.12.2020г. ищецът е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника – ответницата. Делото е образувано под № 1926/2021г. на 22.03.2021г., като е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на ответницата.
Разпечатката съдържа 12 от 25 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0ca1cf4-50ce-4fb4-9156-62719604de8c