Решение № 363 от 16.10.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. В., 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320200799 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. С. И., с ЕГН **********, адрес гр.В., обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, против Наказателно постановление № 306 от 24.04.2024 г. на Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният представител на жалбоподателя заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна се представлява в с.з. от процесуален представител, който заема становище, съдържащо искане да се потвърди атакуваното 1 наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото е установено, че като лице упражняващо лесовъдска практика Р. И. е издал последващ превозен билет /ПБ/ № 7555/00052/18012024/085314-7С1В68С от18.01.2024 г. за 7.00 пр.м3 дървесина, от които 3.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид благун, 3.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и 1.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян въз основа на първичен превозен билет № 7555/00039/16012024/164048-С6DСLАG от 16.01.2024 Г./2.00 пр.м3 благун и 4.00 пр.м3 цер/, по който част от дървесината /4.00 пр.м3 цер/ вече е била експедирана с превозен билет № 7555/00042/17012024/083409-W3AD6D9 от 17.01.2024 г., което надвишава количеството дървесина по предходния първичен превозен билет № 7555/00039/16012024/164048- С6DСLАG от 16.01.2024 г. с 1.00 пр.м3 дървесина от дървесен вид цер. Нарушението е извършено на 18.01.2024 г. на територията на РДГ - Б., СЗДП ТП ДГС - В., землище с. Т., общ. Б., обл. В., място на издаване на превозен билет № 7555/00052/18012024/085314-7С1В68С от18.01.2024 г., GPS координати LАТ:44.07713368 и LОN: 22.72071218.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г. Б. Б. актосъставител и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба: „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 2.

2 съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“, като е счел, че е нарушена т. 11.7.2 от Заповед № ЗАП 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В чл. 9а (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г. ) от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е посочено, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

В АУАН и НП не е отразено да е нарушен от жалбоподателя законов състав с изпълнително деяние транспортиране на дървесина, а се касае за издаване на превозен билет в нарушение на правилата за това, установени със съответния нормативен акт.

Посочената норма не въздига ясно задължение и не съдържа конкретен императив за поведение.

Посочената като нарушена норма в наказателното постановление е т.11.7.1 от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, съгласно която: „11.7. Забранява се: 11.7.1. издаването на последващ превозен билет за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни превозни билети, въз основа на които се издава;“. Вярно е, че към нея препраща разпоредбата на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, но това не променя правната природа. Тя няма нормативен характер, а представлява административен акт, с който общозадължителни правила за поведение не могат да бъдат създавани.

Заповедите не са посочени като такива по смисъла на чл. 7 от ЗНА и несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Действително, §. 37 от ПЗР на Закона за горите предвижда изпълнителният директор на ИАГ да издава образци на документи по същия закон, но по 3 никакъв начин процесната заповед не може да е основание за пораждане на административнонаказателна отговорност, доколкото тя определя само даден образец, но не делегира възможност на нейния автор да въвежда императивни правила за попълването . Касае се за един вътрешноведомствен акт без задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.

Въз основа на горното съдът приема, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 306 от 24.04.2024 г. на Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя Р. С. И., с ЕГН **********, адрес гр.В., обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4