Решение № 4636 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. С, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110119523 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с предявени от А. Д. Ц., ЕГН ********** и адрес: гр. Б, ул. „Б“ №25 искове както следва:

1. да бъде признато за установено, че А. Д. Ц. не дължи на „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК ****, сумата в размер на 18232.09 лв., представляваща главница по договор за банков кредит „фма“ №BL14602/20.03.2008г. сключен между ЕТ „ф-ма“, ЕИК ***** и „ф-ма“ АД, 782.40 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 611.28 лв. - други такси и 648 лв. адвокатски хонорар, заплатени от "ф-ма" ЕАД в полза на „ф-ма“ АД по силата на гаранционно споразумение от 04.02.2009г. и споразумение от същата дата, заедно с анекси към тях, сключени между двете банки, като погасени на основание чл.739, ал.1 ТЗ – поради непредявяването им до приключване на производство по несъстоятелност на ЕТ.

Претендира се и заплащането на разноски по делото.

2. за признаване за установено, че А. Д. Ц. не дължи на "ф-ма" АД, с ЕИК ****, сумата от 2031.94 лв., лихва за периода от 21.02.2009г. - 18.02.2010г. върху главницата по договор за банков кредит „ф-ма“ № BL14602/20.03.2008г., както и законната лихва върху главницата по договор за банков кредит „ф-ма“ N2 BL14602/20.03.2008г. за периода от 18.02.2010г. до окончателното изплащане;

3. за осъждане на "ф-ма" АД да заплати на А. Д. Ц., на основание чл.55 ЗЗД, сумата от 6113.76 лв„ представляваща недължимо платено вземане на отпаднало основание, събрано по принудителен ред по изп.дело №170/2010г. по описа на ЧСИ Г Ц, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното 1 изплащане на вземането и направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че „ф-ма“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като било образувано ч.гр.д. №1398/23.02.2010г. на PC-Б и издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като ЕТ „ф-ма“ бил осъден да заплати следните суми: 18232.09 лв., главница по договор за кредит; Законната лихва върху главницата от 18.02.2010. до окончателното изплащане; 2031.94 лв., лихва за периода от 21,02.2009г. - 18.02.2010г.; 405.28 лв., държавна такса; 15 лв., такса за издаване на справка за актуално състояние; 652 лв., адвокатско възнаграждение. Било образувано изп.дело №170/2010г. по описа на ЧСИ Г Ц за събиране на сумите, като въз основа на молба от 10.11.2014г. като взискател по делото била конституирана "ф-ма" ЕАД, като частен правоприемник на „ф-ма“ АД за част от сумите, предмет на изпълнение по делото.

Посочва, че с решение № 2045/15.05.2015г. по т.д. № 151/14 на ОС- Б, по отношение на ЕТ „ф-ма“ и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр. с чл.608, ал.1 ТЗ, била обявена начална дата на неплатежоспособност, постановена обща възбрана, прекратена дейността на предприятието и спряно производството по делото. В едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, никой от кредиторите на ЕТ „ф-ма“, не е предявил вземанията си, нито е внесъл разноски, поради това, с Решение № 3063/08.06,2016г. по т.д. 151/14 на ОС-Б, производството по несъстоятелност било прекратено и бил заличен търговеца.

Ищецът счита, че поради това е погасено самото материално право и физическото лице, което е упражнявало търговска дейност не е отговорно за задълженията. Въпреки това от А. Д. Ц. била събрана сума в размер на 6113.76 лв. по изп.дело.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ф-ма” ЕАД оспорва предявените искове, като излага подробни съображения в тази насока.

С молба от 27.06.2022 г. „ф-ма” ЕАД признава иска, като заявява, че с поведението си не е далa повод за завеждане на производството, с оглед на което претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ф-ма“ АД оспорва исковете, като излага доводи за неоснователност и недопустимост. Поддържа, че едноличният търговец, като носител едновременно на търговски и граждански права и задължения, отговаря с едно също имущество за задължения, придобити в резултат на упражняване на търговска дейност и по всякакви правоотношения, с които влиза в частния си живот, и отговаря за задълженията си като търговец, и като физическо лице с едно и също имущество. Счита, че кредиторът има право, но не и задължение за предплащане на разноските за развитие на производството по несъстоятелност, като незаплащането им не води до погасяване на вземането му. Излага, че след прекратяването на дейността на физическото лице като търговец, правата и задълженията, произтичащи от договор, сключен от него, по време, когато е бил вписан като ЕТ продължава да носи физическото лице, макар и да няма качеството търговец.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

С молба от 27.06.2022 г. ст.юрисконсулт Б Г-Д. е направила изявление, от името на „ф-ма” ЕАД изрично признава предявения иск. Към молбата е представено изрично пълномощно, овластяващо подалия молбата юрисконсулт да признае иска. С оглед на изложеното следва да се приеме, че от страна на ответника „ф-ма” ЕАД е направено валидно изявление за признаване на претенцията. В първо по делото заседание ищцовата страна е направила изявление с правно основание чл.237, ал.1 ГПК, поради което по отношение на претенцията спрямо „ф-ма” ЕАД следва да се постанови решение при признание.

Направено е признание на иска, същото не противоречи на закона и добрите нрави, с признанието ответникът се разпорежда с права, които са в неговия патримониум. Не са представени насрещни доказателства, които да сочат на вероятна неоснователност на иска.

С оглед на изложеното предявения иск следва да се уважи.

По установителен иск срещу "ф-ма" АД:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата: 1. че между А. Д. Ц. и „ф-ма“ АД е сключен договор за банков кредит „ф-ма“ № BL14602/20.03.2008 г.; 2. поради неплащане на задълженията по кредита е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.02.2010 г. и е образувано изпълнително дело № 170/2010г. на ЧСИ Г Ц, 3. че на 04.02.2009 г. между „ф-ма“ АД и „ф-ма“ ЕАД е сключено гаранционно споразумение от 04.02.2009 г. и споразумение от същата дата, заедно с анекси към тях; 4. че „ф-ма“ ЕАД е заплатила на „ф-ма“ АД, посредством два превода – 18 232,09 лева и 2 041,68 лева, като така е заплатена главницата по договора, както и следните суми:782,40лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 611,28лв. други такси и 648лв. адвокатско възнаграждение; 5. с протокол от 05.05.2015 г. по изпълнително дело № 170/2010 г. на ЧСИ Г Ц, като взискател е конституирана „ф-ма“ ЕАД; 6. с Решение № 2045/15.05.2015 г. по т.д.

151/14 на ОС-Б, по отношение на ЕТ „ф-ма“ е обявена начална дата на неплатежоспособност, постановена е обща възбрана; 7. производството по несъстоятелност е прекратено и е заличен търговецът ЕТ „ф-ма“.

Видно от приетото по делото заверено копие от изпълнително дело № 170/2010 г. по описа на ЧСИ Г Ц, с район на действие ОС Б същото е образувано на 05.03.2010г. по молба на „ф-ма“ АД, към която е приложен Изпълнителен лист от 23.02.2010г. по ч.гр.д.

№1398/23.02.2010г. на PC-Б за събиране на сумите 18232.09 лв., представляваща главница по договор за банков кредит „ф-ма“ №BL14602/20.03.2008г. сключен между ЕТ „ф-ма“, ЕИК ***** и „ф-ма“ АД, 2031,94лв. представляваща лихва за периода 21.02.2009г.-18.02.2010г., 405.28 лв., държавна такса; 15 лв., такса за издаване на справка за актуално състояние; 652 лв., адвокатско възнаграждение. На 13.07.2011г. на ЕТ „ф-ма“ е връчена Покана за доброволно изпълнение, като след тази дата от ЕТ са внасяни суми по изп.дело – ежемесечно, считано от 19.09.2011г. до 18.02.2015г. От 08.12.2015г. са постъпвали суми по запор на трудово възнаграждение на А. Ц..

3

С молба от 10.11.2014г. „ф-ма” ЕАД е поискала да бъде конституирана като взискател по изп.дело за сумата за главница и и всички платени разноски по изп.производство.

Банката е конституирана като взискател с Протокол от 05.05.2015г.

По делото е изискано и прието т.д. № 151/2014 г. по описа на ОС – Б, от което се установява, че на 17.12.2014г. е постъпила молба от ЕТ „ф-ма“ на основание чл.625, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. С Решение №2045 от 15.05.2015г. по т.д. № 151/2014 г. по описа на ОС – Б е обявена неплатежоспособността на ЕТ „ф-ма“, ЕТ е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на ЕТ, дейността на ЕТ е прекратена и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ - Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски.

С Решение №3063 от 08.06.2016г. по т.д. № 151/2014 г. на ОС – Б на осн. чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на ЕТ „фма“.

Съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

В мотивите на ТР №2 по т.д.№2/2018г. изрично се приема, че неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда единствено, че се погасяват непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност. Нормата не въвежда като предпоставка за приложението й наличието на виновно поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Непредявяването на вземанията може да се дължи на обективен факт – на икономическото състояние на длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и случаят на начална липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Ако изначално липсва имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и възможност за нейното попълване, да се отрече приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност, въз основа на новопридобито от длъжник - едноличен търговец имущество. Това не само противоречи на универсалния характер на производството по 4 несъстоятелност, но и създава дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма. При търговците – юридически лица, прекратяването на производството по несъстоятелност, независимо дали то е по чл. 632 или п о чл. 735, ал. 1 ТЗ, е съпроводено със заличаването им от търговския регистър, поради което по отношение на тях не може да се формира ново имущество и такова не може да послужи за удовлетворяване на кредиторите. При възприемане на тезата за неприложимост на нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ в случаите на прекратяване на делото по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, само по отношение на длъжник - едноличен търговец, доколкото е физическо лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от него имущество. Това на практика означава да се приеме, че приключването на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ има различни правни последици за различните видове търговци (юридически лица и ЕТ), каквато идея не може да се изведе от нормите на търговската несъстоятелност, които третират търговците по еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им форма.