Решение № 499 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. П., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК. С решение №791/27.06.2025 г., постановено по гр.д.№471/2025 г. по описа на РС – П. е осъдена Областна Дирекция на МВР П., ЕИК 129009849, с адрес гр.П., пл.

„Съединение” №3, представлявана от старши комисар Д.Б. да заплати на В. П.

П., ЕГН ********** с адрес: гр.П., обл. П., ул.„Г.М.” №4 сума в размер на 3 383,30 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и обезщетение за забава в размер на 562,32 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период през процесния период до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е Областна Дирекция на МВР П. да заплати на В. П. П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1 000 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Областна Дирекция на МВР П. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 185,33 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 377 лева.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ОДМВР - П. с изложен оплаквания за незаконосъобразност, като твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че ищецът е полагал труд на смени с продължителност 24 часа. Било установено по делото, че тези смени били с 12 часова продължителност. Разглежда се правната уредба на заплащането на труда, съгласно ЗМВР. Твърди се, че в чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, със самия закон е прието, че продължителността на нощния труд е 8 часа, като за по – голяма продължителност, служителите, чиито правоотношения се основават на този закон, получават компенсация под различна форма. Такова било и разбирането възприето от ВКС и от множество други съдилища.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. П. чрез адв.Т., с формулирано искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото – приетата експертиза. Поддържа, че съдът е съобразил законовите норми, направил е обстойна съпоставка на заеманата от П. длъжност, с длъжности от други закони в публичния и частен сектор.

Решението също така било съобразено с произнасянето на СЕС по дело №С435/2023 г. Претендира разноски.

Страните не са формулирали доказателствени искания пред въззивния съд.

Окръжният съд, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

В исковата си молба против ОДМВР П. ищецът В. П. П. твърди, че е заемал старши полицай – водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ П. при ОДМВР П..

През периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г. и до момента ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни – от 19.00 часа до 07.00 ч. на следващия ден/, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР П., същия се отчитал за период от три месеца, като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплащал, ведно с 2 полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължала сумата определена за положен нощен труд.

През периода на претенцията 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г. не бил отчетен адекватно и съответно заплатен положения нощен труд, като падежът на всяка една от дължимите суми била изискуема от датата на изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви били изискуеми от същата дата.

Ищецът твърди, че е положил около 1 933 часа нощен труд, полагащите му се за които възнаграждение му било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му - в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която била приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба №*********/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1,143 и съответно - да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.

Имало разлика 276, 37 часа, която не е заплатена на ищеца.

Ищецът твърди, че не му е заплатено трудово възнаграждения за положения от него труд в размер на 3 578 лв. и съответно лихвата върху тази сума от падежа на всяко едно задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до датата на входиране на исковата молба пред РС - П. 05.02.2025 г./, е в размер общо на 1184, 318 лв.

Твърди, че отношенията между страните се уреждали от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период.

Съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работното време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период -за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд през нощта /22,00-06,00 ч./, а отработеното работно време се изчислявало сумарно.

3

В процесния период действали последователно

Наредба

№********/11.08.2014 г., Наредба № ******** от 25.05.2015 г. и Наредба № **********/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични и в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

От значение за решаване на спора бил въпросът дали може да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвиждала преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Прави се преглед на нормативната подзаконова уредба, като според ищецът извода е, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена възбрана за преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефицент 1,143. В противен случай държавният служител в МВР. би бил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

При тези твърдения и с оглед определение от 29.07.2024 г., постановено по дело №С-435/23 г. по описа на СЕС - VI състав (което имало приоритет пред ТР №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС), следвало да се приеме, че искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР се явява доказан по основание, а по размер – с оглед 4 заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължима сума за положен нощен труд в размер на 3 578 лв., ведно с лихвата върху тази сума от падежа на всяко едно задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до датата на входиране на исковата молба пред РС П. - 05.02.2025г./, която била в размер общо на 1 184, 318 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ОДМВР П. чрез гл.юрисконсулт П., в който се поддържа неоснователност. Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.

Не оспорват, че през посочения в исковата молба период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, но съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се уреждал единствено от ЗМВР, поради което счита, че не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съобразно чл.187, ал.7 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирал с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.

Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Известно било, че извънреден труд е налице само ако работника или служителя действително е работил извън установеното работно време, като в конкретния случай извънреден труд не бил полаган.

Не спорят, че за претендирания исков период ищецът е работил на длъжност старши полицай – водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ П. при ОДМВР П..

Не спорят, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на полагане на труда - дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Неправилно обаче ищецът посочвал, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарно прилагане на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържала на две нива - първо на законово, в чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, чл.179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба №*********/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на 5 работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Разпечатката съдържа 46 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0c93116-94f5-4571-aeb2-fd40e99230f9