Решение № 108 от 25.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Д., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно административно наказателно дело № 20243200600339 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 47 от 05.08.2024г., постановено по а.н.д. № 53 по описа за 2024 г., Районен съд – град Б. признал обвиняемия Р. К. Т., ЕГН ********** за виновен в това, че 25.03.2023г. в с.Р. общ.Б., не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11/03.11.2022г., постановена по гр.дело № 489/2022г. на РС – К., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Р. Т. и му е било забранено да приближава В. Р. Т. на разстояние 200 метра, както и следните адреси: настоящ адрес на местоживеене в с.Р. общ.Б., ул. «Л.» № 2; постоянен адрес в гр.В., ул. «В.Д.» № 40, вх.Ж, ет.1, ап.13; учебно заведение СУ „Х.Б. – гр.Б. и спортен клуб „А. – гр.Б. за срок до приключване на производството по гр.дело № 489/2022г. на РС – К., като нарушил забраната да се доближава до настоящия адрес на В. Р. Т. в с.Р. общ.Б., ул.“Л.“ № 2 на разстояние по–малко от 200 метра - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. На основание чл.78, ал.1 от НК същият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, като му били възложени и сторените по делото разноски в размер на 19.50 лева.

Настоящото производство е образувано по жалба срещу постановеното решение от обвиняемия чрез неговия процесуален представител с искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – Д. срещу така постановения акт.

1

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с наведените в нея съображения за отмяна на поднадзорния първоинстанционен съдебен акт и оправдаването на обвиняемия, тъй като счита, че деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата се явява неоснователна, а решението като законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено изцяло.

Д.кият окръжен съд, след като прецени доводите на страните, провери изцяло атакуваното решение и констатира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на обжалвания акт и връщане на делото в предходна процесуална фаза, поради което депозираната жалба следва да бъде разгледана по същество.

След собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, съставът на въззивната инстанция намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, която по същество се свежда до следното:

Обвиняемият Р. К. Т. и П.Ж.А. имали сключен брак. По време на брачното им съжителство бил роден синът им – В. Р. Т.. В резултат на влошените им семейни отношения, последният бил подложен на системно малтретиране и от двамата родители, дори след раздялата им. Детето има множество консултации с психолог, с три суицидни опита, последният от които е бил на 22.09.2022г..

Изложеното, както и нахлуването, през нощта на 20.10.2022г., на майката в пияно състояние, а впоследствие и на бащата, в дома на бабата на детето в с.Р. общ.Б., с прояви на физическа агресия от страна на първата и отправяне на заплахи от страна на втория от тях, е катализирал отпочването на административна процедура за спешно и временно настаняване по административен ред при баба му Р.Н. Т.а с цел защита живота и здравето му ( Заповед № ЗД/Д-ТХ-В023/21.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Б. ) до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

По-късно, предвид продължилия системен тормоз спрямо низходящия, се стигнало и до издаване на Заповед за незабавна защита № 11/03.11.2022г. въз основа на Определение по гр.дело № 489/2022г. на РС – К., влязло в сила на 03.11.2022г., с която съдът задължил П.Ж.А. и Р. К. Т. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо сина си В. Р. Т., като определил и временно местоживеене на детето при Р.Н. Т.а на адрес: с.Р. общ.Б., ул.“Л.“ № 2. Със същата заповед съдебният състав забранил на двамата родители, до приключване на производството, да приближават детето на разстояние 200 метра, както и следните адреси: настоящия адрес на местоживеене в с.Р.

2 общ.Б., ул. «Л.» № 2; постоянния адрес в гр.В., ул. «В.Д.» № 40, вх.Ж, ет.1, ап.13; учебното заведение СУ „Х.Б. – гр.Б. и спортен клуб „А.– гр.Б., стрелбище.

На 11.11.2022г. гореописаната заповед е била връчена лично на обвиняемия Т..

На 25.03.2023г., около 08:30 часа свидетелят В. Р. Т. заедно с дядо си К.

Б. Т. решили, преди той да отиде на тренировка, да се отбият в магазина за хранителни стоки. При приближаването, първият от тях забелязал, че баща му е седнал с гръб на маса във временна пристройка към търговския обект.

Реагирал вербално, че няма отстояние от 200 метра до дома му и двамата с дядо му се върнали вкъщи, откъдето звъннал на ЕЕН 112.

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители – свидетелите П. И. А. и Р. М. И.. Въпреки че констатирали, че разстоянието от дома на детето до местонахождението на неговия баща е било по-малко от 200 метра, те не пристъпили до задържането на обвиняемия, доколкото процесната заповед не е била налична в ОДЧ. В тази връзка само снели обяснения на присъстващите лица и изготвили доклад.

В хода на разследването бил извършен следствен експеримент. В протокола, обективиращ извършеното процесуално-следствено действие е визирано, че разстоянието, измерено от металната врата на къщата, обитавана от В. Р. Т. в с.Р. общ.Б., ул.“Л.“ № 2 до дървената маса, разположена пред магазина за хранителни стоки, до която е стоял обвиняемият Р. К. Т., е 28 метра.

Гореописаните фактически положения, които не са предмет на спор между страните, по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд. Мотивите към решението са убедителни и съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. При решаването на делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес.

Въпреки че първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК, в диференцираната процедура е могъл да прецени приложените по досъдебното производство материали, без непосредствен разпит на свидетелите в съда, дори когато обвиняемият в съдебна фаза не дава обяснения, е пристъпил към тяхното лично изслушване, включително и на непълнолетния. Това настоящият състав намира за неуместно и несъобразено с факта, че детето е било подлагано на системен тормоз от родителите и въпреки защитната атмосфера в съдебна зала, би могло да се приеме, че е било поставено в състояние на излишен стрес, доколкото процедурата в открито заседание, в присъствието на страните, не е щадяща съобразно добрите практики в тази насока.

Така описаната фактическа обстановка не налага промяна в крайните 3 изводи на съда относно съставомерността на действията на обвиняемия, в каквато насока са изложени подробни съображения и които не е необходимо да се преповтарят. Въззивната инстанция се солидаризира с първоинстанционния съд, че Р. К. Т. на 25.03.2023г. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.

Правилно е прието, че с поведението си обвиняемият, независимо каква е била причината за престоя му в процесния търговски обект ( находящ се в близост до дома, обитаван от сина му ), не е изпълнил заповед за незабавна защита № 11/03.11.2022г., постановена по гр.дело № 489/2022г. на РС – К., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Р. Т. и му е било забранено да приближава В. Р. Т. на разстояние 200 метра, както и следните адреси: настоящ адрес на местоживеене в с.Р. общ.Б., ул. «Л.» № 2; постоянен адрес в гр.В., ул. «В.Д.» № 40, вх.Ж, ет.1, ап.13; учебно заведение СУ „Х.Б. – гр.Б. и спортен клуб „А. – гр.Б. за срок до приключване на производството по гр.дело № 489/2022г. на РС – К., като нарушил забраната да се доближава до настоящия адрес на В. Р. Т. в с.Р. общ.Б., ул.“Л.“ № 2 на разстояние по–малко от 200 метра.

Несъстоятелна се явява тезата на защитника, че са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2, пр.1 от НК, в частност, че деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно, доколкото не са настъпили други общественоопасни последици. В тази връзка не може да се игнорира преценката на законодателя относно възможността за наказателно преследване на т.нар. престъпления на формално извършване (каквото е и процесното посегателство), именно защото същите се явяват общественоопасни и без проява на друг съставомерен общественоопасен резултат. В допълнение и само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в конкретния случай е неуместно да се приема, че лицата, подложени на домашно насилие, не преживяват стрес при нарушаване на съответна заповед за зашита и поведението на агресора не оставя последици върху тях.

Въззивният състав споделя също изводите, до които е достигнал и районният съд, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, обосноваващи освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за престъплението, в чието извършване обвиняемият Т. е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева; обвиняемият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност; няма нанесени имуществени вреди, подлежащи на репариране, като не е налице никоя от ограничителните хипотези на чл.78а, ал.7 от НК.

Следва да бъдат споделени съображенията на районния съд при преценката за конкретния размер на административното наказание, което е било наложено на обвиняемия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция цени чистото съдебно минало на дееца, липсата на образувани други наказателни производства срещу него и наличието на 4 позитивни за личността му характеристични данни. При въззивната проверка на постановеното решение също не бяха констатирани други, извън посочените, отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира, че определеният от районния съд размер на административното наказание глоба, под средния размер към законоустановения минимум - глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, е съобразен с обществената опасност на деянието и на дееца. Ето защо санкцията не подлежи на корекция и не следва да бъде изменяна, като правилно е прието, че сторените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия.

Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционното решение, Окръжен съд – град Д.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 47 от 05.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 53 по описа за 2024 г. на Районен съд – град Б..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5