Решение № 597 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100100774 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. Б. Й. срещу Н. Т. А. за приемане за установено, че гражданският брак от 23.12.2023 г. между бащата на ищеца Б.Т.

Й., п. 08.01.2024 г. и ответницата е несъществуващ, основан на твърдения, че баща му не е изразявал воля, евентуално не е издаден акт за сключен граждански брак, евентуално е нищожен, основан на твърдения, че баща му е бил, поради физическа немощ, зависим от ответницата т.е. липса на съгласие, евентуално тя е знаела за предстоящата смърт на Б. Й., която е настъпила само 16 дни след сключването, подобно липсата на основание при договор, евентуално тъй като ответницата, вместо да се погрижи за наследодателя, е поискала сключването на брак т.е. поради противоречие с добрите нрави, както и на правото на ищеца върху цялото наследство.

Ответницата оспорва исковете.

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Представят писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че Б. Й. и ответницата са имали близки отношения и са живели заедно поне от ноември 2018 г. в жилище в к-с "Лабиринт" (показания на И. В.ова, съсед – л. 533 и на К. М., колега на Й., преценявани съвместно с документ: посочването на общ адрес в паспорт на куче – л. 200) до смъртта на Й. (показанията и на свид. М.Т.

– л. 539, преценявани съвместно с документите за заплащане на суми за поддръжка на общите части в периода 2019-2024 г. – л. 155-166, 168-169, от Б.

Й. за 2023 г. – л. 167 и за почивки: през 2019-2021 г. – в х-л Снежанка – л. 174, 274-276; през 2022 г. – в х-л Перелик – л. 175; през 2023 г. – в х-л Орфей – л.

176, 272, 273 и в х-л Калина Палас – л. 177, 271).

1

Показанията на свид. М. Й.а (л. 533, гръб) и на съседите на ул. "Битоля" (л. 537) не опровергават горните доказателства, тъй като те нямат непосредствени впечатления. Ако Б. Й. е премълчавал, че живее с ответницата, това може да бъде обяснено с желанието да не дразни бившата си съпруга и майка на синовете му.

Съдът приема, че когато М., син на Й., починал през 2021 г., именно ответницата се погрижила за погребението и спазването на обичая (л. 178181).

Предвид изложеното решението на Й. през м. февруари-март 2023 г. да сключи брак с нея (показания на свид. В.ова – л. 533 гръб и на свид. М. – л.

542, гръб) не е внезапно или изненадващо. Въпросът знаел ли е Й. за заболяването си и предвиждал ли е скорошната си смърт е относим само към иска за привидност на брака, производството по който е прекратено.

От представения заверен препис (л. 213) се установява, че е съставен акт за брак № 98 от 23.12.2023 г. от Й. Й. – длъжностно лице по гражданското състояние в община Вълчи дол, подписан от посочените в него лица (заключения на в. л. К. М. – л. 667 и на в. л. Ц. Ц. – л. 712). Исковете за несъществуване на брака са неоснователни.

В заключението си в. л. И. И. сочи, че няколко дни преди 24 декември 2023 г. т.е. и на датата на сключване на брака Й. се е намирал между втора и трета степен по скалата на функционалния капацитет (л. 721) т.е. могъл е да се движи и да се самообслужва изцяло или ограничено. Изводът на в. л. Д. К. за тежка физическа немощ почива на предположение и не може да бъде възприет.

Съдът приема, че дори Й. да е бил физически немощен, съгласие би липсвало само, ако поради тази физическа немощ, той е бил напълно зависим от ответницата и тя се е възползвала да му наложи сключването на брак.

Ищецът не твърди, че Й. е бил лишен от възможността да се свърже с хора, които да му помогнат да се освободи от зависимост. Обратно, по делото се доказва, че в деня на сключване на брака Й. е разполагал с телефон и е можел свободно да се свърже със свои близки и познати.

Разговорът като индиция за психическото състояние на Й. (л. 201-204 и показания на свид. Я. Д. – л. 537) е относим само към иска за нищожност на брака, основан на твърдение за неспосособност, за която ответницата е знаела.

Производството и по този иск е прекратено.

Искът за нищожност, основан на твърдения, че Б. Й. е бил, поради физическа немощ, зависим от ответницата, е неоснователен.

В цитираното заключение в. л. И. И. (л. 720) приема, че е много вероятно Й. да е починал от карцином, но тази диагноза все пак не е била потвърдена хистологично.

В цитираното заключение в. л. К. (л. 728) приема, че Й. може да е починал от индуративен панкреатит и интрадуктална папиларна муцинозна неоплазия, което е предраково състояние.

От показанията на свид. С. В. (л. 531 и сл.) се установява, че тя е разговаряла с ответницата и е казала, че състоянието на Й. е тежко и че лечението трябва да продължи т.е не й е съобщавала за предстоящата му 2 смърт.

Съдът приема, че ответницата не е предвиждала скорошната смърт на Б.

Й..

От правна страна:

В съвременната литература и практика възгледът за кауза на брака не се поддържа.

Този възглед е поддържан само изолирано, макар и авторитетно, в миналото (Г. В. Учебник по обща теория на правото. С.: 7М ГРАФИК, 1990, с.

275). Дори в цитираното съчинение обаче се приема, че основание на брака е съгласието да се установи правното положение и комплексът от права и задължения на съпрузи. То е достатъчно, за да се приеме, че искът е допустим.

Ако приобретателят на имот по договор за издръжка и гледане знае за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя наистина настъпи, това означава, че той разбира, че ще получи имота срещу нищо или почти нищо (решение № 83 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2018 г., III г. о., ГК).

Когато основанието е съгласие за сключване на брак, то не е непременно съгласие съпрузите да се грижат и подпомагат взаимно.

То може да бъде и само съгласие за установяване на правна връзка, без съпрузите да очакват да се грижат и подпомагат взаимно - само като израз на привързаност и признателност.

Поради това дори да бе прието, че ответницата е знаела за скорошната смърт на Б. Й., не би могло да се приеме, че бракът е нищожен, поради липса на основание.

В практиката се е приемало, че близките отношения предполагат, че ако лицето е болно, близкият би следвало да полага засилени грижи за здравето му и да му осигури спокойствие и почивка, а не да иска от него извършването на сделки (решение № 105 от 13.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2021 г., III г. о., ГК). Това е достатъчно, за да се приеме, че искът е допустим.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответницата е положила за Й. необходимите грижи.

Съдът приема, че сделката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави само когато участниците са информирани и свободни, но съгласието им е правно нетърпимо: например да сключат брак срещу предоставяне на имотна облага. Ако някоя от страните не знае обстоятелство, което е съществено, липсва основание, както в примера с договора за издръжка и гледане.

Дори да бе прието, че ответницата е съзнавала, че трябва да се погрижи за Й., но е поискала да сключат брак и той е знаел това, това би означавало само, че да сключи брак за Й. е било по-важно от това да получи дори необходими грижи. Поради това, обратно на приетото в цитираното решение, съдът приема, че съгласието им не би противоречало на добрите нрави. Искът е неоснователен.

Искът за наследство е обусловен и също е неоснователен.

Ищецът следва да заплати на ответницата 1022.58 евро разноски по списък (л. 776).

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Б. Й., ЕГН **********, от гр.

*********** срещу Н. Т. А., ЕГН ********** от гр. Варна, *************** за приемане за установено, че гражданският брак от 23.12.2023 г. между бащата на ищеца Б.Т. Й., п. 08.01.2024 г. и ответницата е несъществуващ, основан на твърдения, че баща му не е изразявал воля, евентуално не е издаден акт за сключен граждански брак, евентуално е нищожен, основан на твърдения, че баща му е бил, поради физическа немощ, зависим от ответницата т.е. липса на съгласие, евентуално тя е знаела за предстоящата смърт на Б. Й., която е настъпила само 16 дни след сключването, подобно липсата на основание при договор, евентуално тъй като ответницата, вместо да се погрижи за наследодателя, е поискала сключването на брак т.е. поради противоречие с добрите нрави, както и на правото на ищеца върху цялото наследство.

ОСЪЖДА В. Б. Й. да заплати на Н. Т. А., с. ЕГН, с. а. сумата 1022.58 евро (хиляда и двадесет и две евро и 58 ц.), разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4