Решение № 333 от 07.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500165 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С. Й. Й., чрез адв. П. Г. от АК- Велико Търново, е обжалвал Решение № 5/09.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1002/2023 г. на Беленския районен съд, с което е признато за установено по отношение на него, че Р. К. А. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** находящ се в село Полско Косово, общ.Бяла, ул. „*** /според номерация на СГКК/ урбанизирана, НТП Ниско застрояване, с площ от 1551 кв.м, стар номер *** квартал *** парцел *** ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *** при граници улица ***, на основание наследяване, и изтекла придобивна давност за периода от м. февруари 2011 г. до 29.09.2023г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е изяснил относимите и релевантни за спора факти, както и че в хода на производството не са събрани доказателства за това, че ищецът е владеел имота за себе си, демонстрирал го е, владението му е било явно и неоспорвано. Сочи, че не е спазена нотариалната форма за сключване на договор с предмет недвижим имот, за да се приеме, че е имало 1 сключен такъв между праводателя на ищеца и собственика на имота, нито, че е текла придобива давност за ищеца от момента, в който праводателят му е бил допуснат да живее в процесния имот. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният положителен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените в двете инстанции разноски по делото.

Въззиваемият Р. К. А., чрез адв. Г. С. от Адвокатска колегия – Варна и адв. М. Н от Адвокатска колегия – Велико Търново, са представили отговори по чл. 263 от ГПК, с които поддържат становище за неоснователност на в.жалба и искат потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират направените разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, от Р. К. А., с искане да се признае за установено по отношение на ответника С. Й. Й., че ищецът е собственик на ПИ в село Полско Косово, общ.

Бяла, ул. „*** /според номерация на СГКК/ урбанизирана, НТП Ниско застрояване, с площ от 1551 кв.м, стар номер *** квартал *** парцел *** ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *** при граници улица *** *** ***, ***, на основания наследяване и придобивна давност, която е започнала от 06.06.2002 г. чрез неговия наследодател, а след това и от него, считано от *** г. до датата на предявяване на иска.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на С. Й. Й., че Р. К. А. е собственик на процесния имот, на основание наследяване и на основание изтекла придобивна давност - за периода от м. февруари 2011 г. до 29.09.2023 г., като е приел за установено от фактическа страна, че за периода от ***г. до датата на сключване на договора за доброволна делба 29.09.2023 г. и поставянето на имота в изключителен дял 2 на ответника е налице осъществено над 10 - годишно давностно владение от страна на ищеца, досежно процесния недвижим имот. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху процесния имот лично в началото на 2011 г., че установеното по делото цялостно поведение на владелеца – ищец, не изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху имота, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност, че владението на ищеца е спокойно и явно, тъй като фактическата власт се е упражнявала така, че всеки заинтересован е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец.

Въззивният съд намира, че установените от районния съд фактически положения не са обосновани от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са неправилни.

По делото не е спорно, че бащата на ищеца Р. А. и негов наследодател К А., живял в процесния имот, считано от 2002 г., когато собственикът на имота Н И. го допуснала там, заедно със семейството му. Не е спорно и че от *** г., след смъртта на К А., в имота останал да живее Р. А..

Спорни между страните са основанието, на което наследодателят на ищеца и ищецът са ползвали процесния имот и обстоятелството, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота е продължила повече от 10 години, без протИ.поставяне от страна на собственика и без прекъсване за период по-дълъг от шест месеца, както и че ищецът е манифестирал по отношение на собственика поведение на пълноправен собственик, упражнявайки собственически правомощия.

От показанията на разпитаните по делото двама свидетели на ищеца – В С. и Г И., се установява, че бащата на ищеца заживял със семейството си в процесния имот през 2002 година, като през 2011 г. починал. След което Р. А. продължил да живее в същия имот. За последния свидетелите сочат, че бил предоставен за живеене от собственика Н И., майка и наследодател на ответника и че същият бил закупен от бащата на ищеца срещу сумата от 1500 лв. Твърдят и че от 2002 г. в имота са извършени ремонти и подобрения, тъй като къщата била негодна за живеене.

3

Св. В С. сочи, че наследниците на Н И. не били отправяли претенции към имота.

Свидетелката Г И. заявява, че след смъртта на съпруга на Н И. и баща на ответника - Й, неговите наследници търсили ищеца и му казали, че имотът е техен, но ищецът отказал да ги пусне в имота, като твърдял, че е негова собственост.

От показанията на св. В Й., брат на ответника, се установява, че ищецът и баща му заживели в процесния имот след като неговата и на ответника майка, предоставила имота за временно ползване, без да плащат наем.

Свидетелят сочи, че първоначално не е имало уговорка между майка му и бащата на ищеца за покупко-продажба на имота, както и че преди този случай майка му пускала в имота ромски семейства да живеят безвъзмездно, за 5-6 месеца, докато „ си стъпят на краката„. Сочи, че впоследствие бащата на ищеца изявил желание да купи къщата, когато събере пари. Знае, че той дал на майка му капаро в размер на 500 лева. До продажба не се стигнало, и след като бащата на ищеца починал, никой не е изявявал желание да купува имота.

Свидетелят установява, че след смъртта на баща им, той и братята му предявили претенции към ищеца да напусне имота. Преди това имало проблеми с неплатени сметки за водата в имота, сигнализирал кмета на селото за това. Не подал жалба, защото жената на ищеца го молела да не ги гони от имота, тъй като няма къде да отидат, и щели да се разберат. Свидетелят уведомил кварталния и кмета на селото за намерението си да накара ищеца и семейството му да напуснат имота, и искал да узнае какъв е редът да стане това. Сочи, че имало заплахи от ищеца и семейството, че по –скоро ще запалят имота, отколкото да го напуснат. Те станали достояние на съседи, който с оглед съмнения за криминално минало на ищеца се притеснили за своите имоти. Свидетелят установява, че данъците за имота са заплащани от баща им, а след неговата кончина лично от него. Сочи, че ответникът е заявявал пред него желанието си ищецът да напусне имота, но лично не предприел мерки, защото от много години живеел в чужбина, връщал се в страната всяка година.

Вторият свидетел на ответника - ДД сочи, че от 2015 г. е кмет на населеното място, в което е ситуиран процесният имот и знае, че той не е собственост на ищеца, а е бил на майката на ответника. На свидетеля не му е 4 известно на какво основание Р. А. живее в имота. Сочи, че наследниците заявявали претенции към имота. Преди 2020 година братът на ответника – св.В Й., го потърсил, в качеството му на кмет, с молба за съдействие относно напускането по законен начин от ищеца на процесния имот, тъй като не бил стопанисван правилно. След това му казал, че от състрадателност, заради разговор с жената на ищеца, не иска кмета и кварталният да предприемат конкретни действия. Установява и че лично виждал бащата на ответника да плаща данъците на имота.

При тези установени факти, основани на доказателствената съвкупност по делото, въззивната инстанция намира следното :

Относно твърденията на свидетелите на ищеца, че имотът е придобит от баща му през 2002г. със заплащане на сумата от 1500 лв., не са налице доказателства същият да е придобил процесния имот на правно основание – покупко- продажба. Св.В Й. сочи, че уговорка за купуване на къщата не е имало към момента на нанасянето в нея, впоследствие имало такава и бащата на ищеца дал на собственика капаро от 500 лв. Доколкото може да се приеме, че е имало предварителен договор / не е спазена изискуемата от закона писмена форма /, то липсват доказателства същият да е трансформиран в окончателен. Ако действително е платена, както твърдят двамата свидетели, цялата договорена цена от 1500 лв., то собствеността върху недвижимия имот е следвало да бъде прехвърлена при спазване на задължителната нотариална форма. Това обаче не е сторено, въпреки, че не е налице обективна пречка за това, тъй като междувременно настъпилата смърт на собственика не препятства сключване на сделка с наследниците му.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. В разпоредбата на чл.68 от ЗС е дадена легална дефиниция на понятието „ владение „ - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Презумцията относно субективния елемент на владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се 5 осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. За да се признае правото на собственост по отношение на чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 от ЗС изисква претендиращият несобственик освен да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/ и да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без протИ.поставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за период, подълъг от 6 месеца.

Заявеното в исковата молба основание за придобиване на собствеността - наследствено правоприемство, на ищеца от баща му, въззивната инстанция намира, че не е налице, тъй като приживе бащата на ищеца не се е позовал на осъщественото от него владение - чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез предявяване на иск за собственост или чрез протИ.поставяне на възражение по предявен срещу владелеца собственически иск. Позоваването на посоченото придобивно основание / обвързано и с изтичането на предвидения в закона срок /, след смъртта на наследодателя, от негов наследник, е ирелевантно.

Въззивната инстанция намира, че не е налице и другото твърдяно придобивно основание – давност. От ангажираните гласни и писмени доказателства по делото не се установява фактическа власт върху имота, упражнявана от ищеца от 2011 г. / след смъртта на баща му /, в продължение на 10 години, която да е демонстрирана и манифестирана по начин, сочещ еднозначно, че е собственик на имота. Владението на ищеца не е било спокойно и явно, и същото е било отблъснато в рамките на установения срок на придобивна давност – преди 2020 г., от единия от съсобственици по наследство и брат на ответника св. В Й. - с отправената от него до кмета на населеното място молба за съдействие за извеждането на ищеца и семейството му от имота. Последното е станало известно на ищеца. В тази връзка и жена му се свързала със свидетеля и го молила да не предприема действия по изваждането им, защото няма къде другаде да живеят, и ще се разберат.