Решение № 4688 от 26.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12797/2018
- Вид
- Решение № 4688
- Подписан
- 26.06.2019
- В сила
- 26.06.2019
- Състав
- ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ гр. София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12797 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 440122 от 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 2576/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответниците М.П.Г.,
П.М.П. и С.П.П., че дължат разделно при квоти 2/4 за първия и по 1/4 за другите ответници от сумата от 1 143,33 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2013 г. - април 2016 г. и от сумата от 228,86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.08.2014 г. - 22.08.2017 г. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците П.М.П. и С.П.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение, с което пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно съединените искове са били отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответниците нямат качество на потребител, тъй като от представените писмени доказателства се установявало, че наследодателят на ответниците е собственик на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия. Моли съдът да отмени обжалваното решение и уважи предявените установителни искове.
Въззиваемите ответници П.М.П. и С.П.П., чрез пълномощника си – адв. Д.Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата по подробно изложените съображения. Поддържат, че своевременно - с отговора на исковата молба е оспорил твърдението на ищеца, че са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска, както и че ищецът не е установил това му качество. Моли съдът да отхвърли същата като потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца и М.П.Г. – не са подали отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г., т.е. през процесния период/ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай обоснован е извода на пълвоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява правнорелевантното обстоятелство, че именно ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия, т.е. че са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска. В тази връзка следва да се отбележи, ответниците, своевременно - с отговора на исковата молба, са оспорили твърдението на ищеца, че са пасивно материално легитимиран да отговарят по иска, като първоинстанционният съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест с доклада по делото, е дал на ищеца указания в тази насока. Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, поради което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК законосъобразно предявените главни искове са били отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове неоснователни са и предявените акцесорни искове. Нещо повече, от представения по делото Протокол от съдебно заседание на СРС, 2 с-в от 1986 г., се установява, че процесния недвижим имот е поставен в дял и изключителна собственост на трето на спора лице - Д.П.Я.. В исковата молба ищецът не е твърдял ответниците да са наследници на това лице, нито пък са представени доказателства в тази насока, поради което и въведеното едва с въззивната жалба твърдение е преклудирано, и този факт не следва да бъде обсъждан, още повече, че същият е и недоказан.
С оглед неоснователността на въззивната жалба обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а предявената от ищеца въззивна жалба отхвърлена.
В полза на въззиваемите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените в производството пред СГС разноски в размер на 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440122 от 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 2576/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на П.М.П., ЕГН: **********, и С.П.П., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: