Решение № 168 от 27.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 2/2026
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Мая Цонева, Бонка Янкова, Калин Калпакчиев
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.115 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.138 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.138, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.15, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.221 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.395а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал.1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.98, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. София, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове:
Бонка Янкова
Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200002 по описа за 2026 година
Производството пред ВКС е по чл.346, т. 1 от НПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Н. Н. от АК София, упълномощен защитник на подсъдимия А. М.
А., гражданин на Арабска република Египет, против решение № 228 от 19.06.2025 г. постановено по ВНОХД № 491/2025 г. на Апелативен съд София.
В касационната жалба са релевирани всички касационни основания и е отправено искане з а отмяна на присъдата, като се настоява ВКС да постанови нова присъда, с която да признае подс.А. за невинен. В подкрепа на искането е развита позицията на касатора за несъставомерност на деянието, основана върху твърдението за липсваща причинна връзка между нарушенията на правилата за движение, за които не се оспорва, че подсъдимият е допуснал и съставомерния резултат. Релевираното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е въведено с доводи за нарушено право на защита на подсъдимия, допуснато чрез: 1/пълното пренебрегване на дадените от него обяснения относно причината за пътуването и отсъствие на други пътници в колата; 2/ неотчитане на подкрепящи обясненията му доказателства установени в показанията на св.Д.К., св.С.Г. и И.М., вместо които се възприети с доверие показания на заинтересовани свидетели Р. Н. (с мароканско гражданство, подобно на пострадалите) и С. А. (с финансови претенции към подсъдимия); 3/ неосигуряване на квалифициран преводач, съгласно изискванията на Министерството на правосъдието, чрез който на подсъдимия да е било надлежно разяснено правото на кръвен тест за проверка резултатът от техническото средство и игнориране на дадените от него обяснения за приемани медикаменти по повод сърдечно заболяване; 4/ неизвършена, чрез службите за международно полицейско сътрудничество проверка относно правоспособността на подсъдимия, вместо което и в нарушение на принципа за разкриване на обективната 1 истина е прието в мотивите към присъдата, че подсъдимият е неправоспособен водач.
В контекста на оплакванията се настоява дадените от подсъдимия обяснения по ЧНД № 126/2022 г., по описа на Районен съд Костинброд, образувано по повод внесено от Районната прокуратура искане за вземане спрямо същия на мярка за неотклонение задържане под стража, да се възприемат с доверие, понеже доказателствата ги подкрепяли. В обобщение се сочи, че противно на изискванията на закона да се разследват и обвинителната и оправдателната теза, нито една от защитните тези на подсъдимия - че е бил сам в колата, че не е употребявал наркотици, а лекарства и че резултатът на теста е неверен, че е заявил надлежно кражба на документи, между които и свидетелство за управление на МПС, издадено в Египет - не е била проверена.
В съдебното заседание жалбата и подаденото по реда на чл.351, ал.4 от НПК допълнение към нея се поддържат лично от подсъдимия А., чрез преводач и от защитникът му - адвокат Н. Н.. В подкрепа на заявеното в жалбата основание по чл.
348, ал.1, т. 3 от НПК се изтъква продължаващото четири години наказателно производство и чисто съдебно минало на подсъдимия и в условията на алтернативност се иска намаляване на наказанието.
В упражнено право на последна дума подс.А. заявява, че не е извършвал нелегална дейност и сочи в подкрепа на казаното обстоятелството, че след събитията не се е укрил.
Частните обвинители С. Б. и М. Л., редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Повереникът им - адвокат Л. Г. взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да бъде потвърдено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия като счита, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените нарушения и не са налице заявените касационни основания, поради което моли същото да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С присъда № 6 / 19.02.2025 г. по НОХД № 299/2024 г. на Софийски окръжен съд подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 29.04.2022 г. около 22.00 ч. на второкласен път ІІ – 81, в участъка на километър 23 +330 в посока С. - М., в района след разклона за село /населено място/, община К., Софийска област, при управление на лек автомобил „/наименование/ с рег. № /№/, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП – чл.20, ал.1 и чл. 21, ал.1 и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Л. и средна телесна повреда на И. М. двамата граждани на Кралство Мароко, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества (амфетамин, кокаин и метаамфетамин), установено с техническо средство и деецът е управлявал лекия автомобил без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр с ал.3, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 б.“б“, пр. 1, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален общ режим. На основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК така наложеното наказание е било групирано с наказанието лишаване от свобода в размер на единадесет месеца, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 2713/2013 г. на РС София, като е определено общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода и същото е постановено за изтърпяване при първоначален общ режим. Зачетено е времето, през което подсъдимият А. е бил с мярка задържане под стража и същото, на основание чл.59 от НК е приспаднато от времето на наказанието. С присъдата, съдът се произнесъл и по въпроса с веществените доказателства и разноските по делото.
2
По жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия - адв.Л. М. от АК София, в Софийския апелативен съд е образувано ВНОХД № 491/2025 г., по което въззивният съд, с атакуваното сега пред ВКС решение изменил присъдата на първостепенния съд, като оправдал подсъдимия само в това да е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и прецизирал подлежащия на приспадане период, в който включил и времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с постановление на РП Костинброд, както и изтърпяното наказание по присъдата му постановена по НОХД№ 2713/2023 г. на СРС. Потвърдил присъдата на ОС София в останалата част.
Предварително следва да се внесат две уточнения, с оглед коректното очертаване на допустимите предели на настоящия касационен контрол и с оглед законовите правомощия на върховната съдебна инстанция:
На първо място, прочитът на допълнението към касационната жалба налага категоричния извод, че в значителната си част доводите относно заявените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съставляват израз на собствения прочит на касатора на съдържанието на доказателствата и тяхната оценка. Такива са например твърденията, че от снетите данни в протокола за медицинско изследване ( за запазена координация, словесен контакт и пр.) не следвал извод за употреба на наркотици и оспорените на това основание - резултат от използваното техническо средство „Драг Тест 5000“ и заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза и химическа експертиза. По естеството си тези възражения са единствено израз на недоволство от фактическите изводи на съда, за които се твърди, че не намират подкрепа в доказателствата, а това е оплакване за необоснованост. Последното е извън основанията, позволяващи касационна проверка и изчерпателно посочени в чл.348 от НПК, поради което и на доводи за необоснованост ВКС не дължи отговор.
На второ място, отправеното към ВКС искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изобщо не отчита правомощията на касационната инстанция, в които не попада правото на собствен анализ на доказателствата и възприемане на нови фактически положения (както се настоява в жалбата). На ВКС е предоставено това право единствено и само когато действа като въззивна инстанция, какъвто не е настоящия случай. Съвсем отделен е въпросът, че предмет на касационната проверка е въззивния акт, в случая постановеното от Апелативен съд София решение, а не първоинстанционната присъда, към която е насочено искането за отмяна.
След направеното уточнение и разгледана по същество, ВКС намира касационната жалба съдържаща възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия за основателна, макар и не изцяло и не по всички наведени доводи.
Неоснователно е оплакването, че на подсъдимия, след съответното тестване и връчване на талон за изследване, не била разяснена от лицензиран преводач предвидената възможност за кръвно изследване. В случаите, когато съставомерността на деянието е предпоставена и от спазването на определен процедурен ред (Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) без съмнение е необходимо да се обезпечи възможността лицето да бъде информирано по разбираем за него начин за естеството на процедурата и предоставените му в нея възможности, но последното не означава, „ че е нужно осигуряването на "лицензиран преводач" още в етапа на тестването..“ (Р № 436/ 5.08.2024 г. по н. д. № 508/2024 г., ВКС, II н. о.) Достатъчно е лицето извършило превода да владее езика на ниво, позволяващо му да извърши дължимото разяснение, което в случая е сторено. Установено е по делото, чрез събрани гласни доказателства, че медицинският специалист в ЦСПМ доктор К. А. е 3 владеел арабски език и след снемане на първоначалните данни в протокола за медицинско изследване е разяснил на подсъдимия възможността за вземане на кръв и изследване за наркотици чрез кръвен тест. Освен това и естеството на самата манипулация не предполага особени езикови познания за нейното разяснение, поради което и оплакването за неосигурен лицензиран преводач, който да е информирал подсъдимия подробно за възможността за вземане на кръвна проба е неуспешно поддържано и не се възприема като основателно.
Относно оплакването за процесуално бездействие на съда при изясняване на факти от значение съставомерността на деянието и по – конкретно, че не е проверена чрез службите за международно полицейско сътрудничество правоспособността на подсъдимия, ВКС е възпрепятстван да вземе отношение, понеже във въззивното решение отсъстват каквито и да е мотиви във връзка с квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3, предложение четвърто от НК „деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон“. Настоящият касацонен състав може само да констатира, че по делото ( л.199, т. І, Д.П) е приложено незаверено копие на документ, преведен на български език от Център за преводи „Интер реал инвест“ ООД, представляващ свидетелство за управление на МПС, наименовано „частна шофьорска книжка“ с имената на подсъдимия А. М. М. А. и период на валидност от 17.07.2018 г. до 16.07.2028 г. Фотокопие на същия документ е приложено и на л.17, т.ІІ от Д.П. При тези данни, преценката за неправоспособността на подсъдимия не предполага процесуална активност, за каквато неясно защо претендира защитата, а изисква коректна съпоставка на реквизитите от възпроизведения по посочените по-горе начини документ към предпоставките по чл.161 от ЗДвП за обективно изясняване дали същият изобщо би могъл да ги покрие, в която и да е от предвидените в нормата хипотези и по - конкретно:
- дали държавата, в която е издадено преведеното на български език копие на документа, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и едновременно с това свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията (т. 1); дали държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2); дали свидетелството е придружено от изискуемия легализиран превод на български език (т.3); дали свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); дали свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5). Независимо, че във въззивната жалба възражение по този пункт на обвинението не е направено, в рамките на задължението си по чл.314 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционния акт апелативният съд несъмнено е следвало да обсъди и изложи позицията си и по правната страна на деянието, което не се открива във въззивното решение. С изключение на иначе напълно верните съображения за необходимостта от правна корекция чрез изключване от диспозицията на престъплението на едното от двете вменени нарушения на правилата по ЗДвП, в проверяваното решение правни съображения за оспореното пред ВКС квалифициращо обстоятелство изобщо не са изложени. Липсата на мотиви, препятстваща възможността за пълноценно осъществяване на дължимата касационна проверка винаги е основание за извод, че е налице предвидения в чл.348, ал.3, т. 2 от НПК касационен повод за отмяна.