Решение № 81 от 20.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300502663 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна и частна жалби,подадени от Ж. Т. Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.С.А. против решение № 260800/12.03.21г. и определение № 263451/11.08.21г.,постановени по гр.д.№ 3812/20г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.

С решение № 260800/12.03.21г.е изменен размера на издръжката,заплащана от Ж. Т.

Д. по силата на определение от 15.02.16г.,постановено по гр.д.№15005/15г.на ПдРС,с което е одобрена спогодба между страните,на детето ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-**********,малолетна,чрез нейната майка и законен представител Г. К. П.,ЕГН-**********,от 250лв.на 450лв.месечно,считано от 09.03.20г.до настъпване на установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.Решението се атакува с подробни съображения за неправилност и необоснованост,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска частичната му отмяна,като увеличеният размер на издръжката бъде намален от присъдените 450лв.на 280лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата по жалбата страна Г. К. П.,ЕГН-********** като майка и законен представител на малолетната ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.М.К. изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен 1 отговор и съд.заседание.Твърди настъпването на нови обстоятелства и разходи в живота на детето и ангажира доказателства в тази насока.Претендира разноски.

Депозирана е и частна жалба от Ж. Т. Д.,ЕГН-********** против определение № 263451/11.08.21г.,с което е отхвърлена молбата на Ж. Т. Д. за изменение на решение № 260800/12.03.21г.в частта за разноските по делото.Излагат се доводи,че неправилно районният съд не е уважил направеното от Д. възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцата.Иска се отмяната на определението и присъждане на адв.възнаграждение за ищцата в минимален размер.

Въззиваемата по частната жалба страна е изразила становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор съображения.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната и частната жалби са подадени в законния срок и са процесуално допустими.При разглеждането им по същество съдът намери за установено следното:

По въззивната жалба:

Пред ПдРС е предявен иск на осн.чл.150 от СК от Г. К. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. Ж. Д. против Ж. Т. Д..

Ищцата твърди,че двамата с ответника са родители на Е. Ж. Д.,като упражняването на родителските права е възложено на майката,а за бащата е определен режим на лични отношения и месечна издръжка от 250лв.по силата на одобрена от съда с определение от 15.02.16г.по гр.д.№ 15005/2015г.на ПдРС спогодба.От постановяване на спогодбата до настоящия момент изминал продължителен период от време,през който се изменили обстоятелствата,като нуждите на детето нараснали,същото постъпило в училище,с което били свързани допълнителни разходи-за униформи,училищен стол,джобни средства,закупуване на учебни помагала,за извънучилищни занимания,училищни екскурзии,състезания и празници.Детето посещавало уроци по модерни танци,доскоро уроци по рисуване,а в момента-уроци по пеене,имало желание и за уроци по английски,които се заплащали.Твърди се,че доходите на майката са около 3000лв.месечно,които били недостатъчно за посрещане на нарасналите нужди на ***.Същата закупила жилище и изплащала банков кредит.Същевременно бащата за последните 12 месеца реализирал доходи като лекар над средните за страната-нетен доход от 6500лв.

Ответникът намира исковата молба за частично основателна до размера от 280лв.Оспорва нуждите на детето да са се увеличили толкова,колкото твърди майката.Твърди,че е изявявал желание да взема детето при себе си за по-дълги периоди,но ищцата не спазвала постигнатите договорки.Купувал редовно играчки,дрехи и учебни помагала за **,водил я на кино и къмпинг.Посочва,че има сключен договор за наем,тъй като няма собствено жилище в Пловдив и заплаща месечен наем от 700лв.Създал ново семейство,сключил граждански брак и имал още едно дете,родено през 2020г.,като всички 2 ежемесечни разходи по домакинството се поемали от него,доколкото съпругата му ползвала отпуск по майчинство и не получавала трудово възнаграждение.Имал закупени на лизинг два автомобила,за които плащал наемни вноски.Вторият автомобил се принудил да закупи,за да пътува **** сигурно до баба си по майчина линия,която живеела в Горна Оряховица и която детето често посещавало.

По делото са представени писмени доказателства за доходите на бащата и майката,изготвен е социален доклад,както и са събрани доказателства относно разходите и нуждите на детето.Разпитани са в хода на първоинстанционното производство като свидетели двамата настоящи партньори на Г. К. П. и на ответника-Б. В. и А. Д..Пред въззивната инстанция са разпитани във връзка с наведените от П. твърдения за нови обстоятелства и разходи за детето още веднъж св.А. Д. и св.М. Д.,баба на ***.

Представен е и заверен препис от определението по гр.д.№ 15005/15г.от 15.02.16г.,с което е постигната спогодба между родителите на ***,вкл.за издръжката в размер на 250лв.месечно,считано от 15.11.15г.

По делото е безспорно,а и е видно от представените удостоверения за раждане и за сем.положение,че страните са родители на ***,както и че Г. К. П. има още едно детеМ.,родено през 2018г.,а Ж. Т. Д. понастоящем е баща на още две малолетни деца-Г.,роден през 2020г. и Н.,роден на 20.11.21г. в хода на въззивното производство.Не се спори и че бащата на **** заплаща редовно определената месечна издръжка.

При така очертаната фактическа обстановка районният съд е приел,че ищцата реализира месечен доход в размер на около 3800лв.,а ответникът,работейки на две работни места-около 7600лв.Приел е също,че и двамата родители са здрави и работоспособни млади хора с добри професии и отлична реализация,като всеки от тях има задължение за издръжка към още едно дете (към момента на постановяване на решението).Според районния съд бащата има по-добри финансови възможности с месечен доход,надхвърлящ 7000лв,а и майката има добри доходи.Съдът е взел предвид,че ищцата е закупила обитаваното от нея жилище и изплаща жилищен кредит,а ответника обитава жилище под наем в един от найскъпите райони в Пловдив.Относно детето първостепенният съд е приел,че то не боледува повече от другите деца на неговата възраст,че посещава занимания по танци,по рисуване,по английски език и плуване,че има ежедневни разходи за храна извън дома,докато е на училище по цял ден в размер на около 10лв.Взел е предвид обстановката в страната и наложените във връзка с нея извънкласни форми на обучение,но е отчел и обстоятелството,че се касае за извънредна ситуация,в определен период от време.ПдРС е преценил с оглед възрастта на детето-8г.,че то е в период на активен растеж,което налага почестото закупуване на дрехи,обувки,униформа,спортни екипи,както и че ползването на детегледачка за него е само инцидентно-когато е болно или в неучебни дни.

Относно възможностите на бащата съдът не е приел за належащи разходите за наем на жилище от 700лв.и лизинг на два нови автомобила,тъй като според него тези разходи са луксозни,а не необходими при определяне на издръжката на малолетната ***.Не е приел,че именно интересите на детето са наложили закупуването на нов автомобил,доколкото то 3 ползва автомобила само инцидентно.Така районният съд е стигнал до извод,че за изминалия период от повече от пет години от предходната издръжка нуждите на детето естествено са нараснали и при така установените доходи на родителите за месечната му издръжка са необходими около 650лв.месечно,от които бащата следва да поеме 450лв,а майката-200лв.заедно с непосредствените грижи по отглеждането му.

Пред въззивната инстанция са събрани доказателства относно доходите на родителите в периода 01.01.20г.-30.11.21г.(справки от ТД на НАП-Пловдив).От справките се установява,че от доходите си като мениджър във фармацевтична фирма ищцата получава средномесечно по около 4600лв.,а ответникът-от работата си като лекар в МБАЛ Пазарджик и УМБАЛ“Еврохоспитал“-Пловдив получава средномесечно по 8700лв.

В периода след постановяване на първоинстационното решение Д. е закупил с жилищен кредит собствено жилище(вж.представения нотариален акт) и му се е родило второ дете от брака му със св.А. Д.(вж.удостоверениеза раждане).За същия период въззиваемата страна твърди,че са настъпили нови обстоятелства и досежно разходите за ***детето започнало да посещава тренировки по лека атлетика и да участва в състезания,които се заплащали;също така се наложило изработването и поставянето на ортодонтски апарат за 600лв.и 93лв.за ултразвукова вана за почистването му,представени са касови бележки за закупени стоки-пособия,униформи,дрехи,обувки,лекарства,за които се твърди,че са закупени за ***.

Въззивната инстанция в настоящия й състав приема,че тези разходи са в рамките на обичайните за дете на възрастта на Е.Д..Не се установява,включително от свидетелските показания на А.Д. и М.Д. детето да е боледувало по-често от обичайното.Установява се също,че детето обича да посещава извънкласни форми,като обаче често мени интересите си и сменя платените занимания-с изключение на уроците по танци,останалите занимания са заменяни по нейно желание с други.Така *** е посещавала уроци по рисуване,пеене,английски език,плуване,а понастоящем –по лека атлетика.Разходите за всички тези занимания са на приблизително близка стойност,която е отчетена при определянето на издръжката.

Съдът не приема,че всички представени по делото пред двете инстанции и от двете страни касови бележки са за закупени за *** стоки,доколкото от тях не може да се установи дали действително тези лекарства,дрехи,обувки са предназначени именно за ***,а не за други членове на семейството на съответния родител,още повече че и двамата родители имат и друго/други деца.За разходи,свързани с *** съдът приема доказателствата за закупени ученически пособия и униформи,но отчита,че детето все още се намира във възраст,която налага по-често закупуване на дрехи и обувки предвид израстването.На *** са необходими средства и свързани с целодневното посещение в училище-купони за храна в училищния стол,за джобни.Не са представени доказателства за посещение на детето на състезания и училищни екскурзии,каквито в условията на настоящата епидемиологична обстановка в страната и наложени мерки са и трудно осъществими.Споделя се извода на районния съд,че детегледачка за *** се ползва само инцидентно.Половината от сумата за 4 ортодонтския апарат е заплатена от бащата,видно от показанията на св.А*** Д. пред въззивната инстанция,които съдът кредитира.

При така ангажираните доказателства настоящата инстанция намира,че е налице изменение на обстоятелствата по см.на чл.150 от ГПК,тъй като с оглед изминалия период от пет години от определяне на предишния размер на издръжката значително са нараснали нуждите на ***,която вече е ученичка.За извънкласните й занимания са необходими допълнителни средства,както и за храна,облекло,лекарства.Така настоящата инстанция приема,че за месечната издръжка на детето **** са необходими 700лв.,от които бащата следва да поеме заплащането на 450лв,а майката-250лв.заедно с непосредствените грижи по отглеждането на детето.Тези средства са напълно във възможностите и на двамата родители,независимо от задълженията им за издръжка към другите им деца,които са на пониска възраст и съответно с по-малко разходи по тях.Още повече,че по отношение на другите деца-дъщерята на ищцата и двамата сина на ответника,задължение за издръжката им имат и другите им родители-настоящите партньори на Д. и П..Месечните доходи на двамата родители позволяват заплащането на жилищните им кредити да не се отрази върху възможността им да заплащат издръжка за ***.Настоящата инстанция напълно споделя извода на ПдРС,че разходите на ответника по закупуването на два автомобила и изплащането на лизингови вноски за тях не са належащи,а луксозни такива.Действително закупуването на втория автомобил не е свързано с обслужването на ***,както твърди бащата,тъй като единствените случаи,в които детето ползва автомобила,са за посещение на баба му в Горна Оряховица,които посещения не са чести.