Решение № 28 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. С., 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20241800100791 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б.

Е. Ц. от гр. Б. срещу М. О. Д. от гр. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответника под запрещение.

Ищцата – майка на ответника твърди, че същият е диагностициран с водеща диагноза „Детски аутизъм – генерализирано разстройство на развитието – тежка форма“ и с експертно решение № 90271/02.09.2021 год. на ТЕЛК му е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Състоянието му е тежко от рождението му, като не може да общува, гримасничи и шепне неразбираемо, смее се безпричинно, няма никакви социални контакти, не може да се обслужва сам и в ежедневието си разчита изцяло на своите близки. Поддържа, че вследствие на заболяването ответникът не може сам да се грижи за своите работи и да контролира своите действия, което е основание за поставянето му под пълно запрещение.

Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Х. е подал отговор на исковата молба. В о.с.з. взема становище за основателност на молбата.

Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са 1 налице предпоставките на закона за поставяне на ответника под запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответникът М. Д. е роден на 21.10.2004 год., като видно от приетото копие на удостоверение за раждане на СО-район „М.“ ищцата Б. Ц. е майка на ответника.

Видно от експертно решение № 90271/02.09.2021 год. на ТЕЛК на ищеца е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено с водеща диагноза „детски аутизъм“.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка П. – позната на семейството, ответникът живее с майка си в гр. Б.. Почти не излиза от къщи, плаши се от хора и шум. Единственото му развлечение е да кара колело в градинката пред блока, в който живее. Майка му винаги го придружава.

Ответникът не може да общува с околните. Майка му се грижи изцяло за него в ежедневието, включително за хранене, обличане и др.

Съгласно показанията на св. Г. – леля на ответника, последният не може да живее сам и да се справя в бита. Зависи изцяло от майка си. Страхува се от движение, шум, непознати хора. Не може да пише, не може да се храни сам.

Изпълнява елементарни дейности, когато го подканят. Не може да борави с прибори за хранене. Майка му се грижи за личната му хигиена.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Г. от 10.12.2024 год. ответникът е прегледан за нуждите на експертизата в ЦПЗ-С., доведен от майка му. Ответникът към момента на прегледа е неконтактен и не реагира на задаваните му въпроси или отговаря с неразбираеми звуци. Не може да се ориентира относно средата, в която се намира. Заключението на вещото лице е, че освидетелстваният страда от детски аутизъм – тежка форма, което силно ограничава когнитивните му и емоционално-волеви способности, като в резултат на заболяването не може да разбира свойството и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си и да се грижи за себе си. Състоянието му може да се приравни на слабоумие.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответника. Същият е неадекватен, като не отговаря на повечето от зададените от съда и от страните въпроси. На други въпроси отговаря 2 едносрично и трудно разбираемо. Не казва възрастта си и не е ориентиран за време и място.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответника – неговата майка, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от детски аутизъм – тежка форма, поради което му е призната трайно намалена работоспособност 100% с чужда помощ пожизнено. В резултат на това ответникът не може да общува с околните; не може да се грижи сам за себе си, като състоянието му не подлежи на 3 подобряване, предвид тежестта на уврежданията и възрастта му. Същият не може да комуникира с външния свят, като разбира незначителна част от случващото се около него. Т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно - ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може да се грижи сам за себе си, като състоянието му е сериозно увредено и освидетелстваният не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответникът не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответникът е толкова тежко, че обуславя поставянето му под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. О. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Ж.“ 1, вх. Г, ет. 3, ап. 7, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община Б., Софийска област, за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4