Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1029 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1934/2022
Вид
Решение № 1029
Подписан
29.07.2025
В сила
23.09.2025
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261119 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12590/2019 г. по описа на СГС, ГО, 6- ти състав, съдът е признал за установено по иск е правно основание чл.108 ЗС, предявен от Р. Й. Б. срещу „ЕГМА“ ЕООД, Е. Г. Г., Н. Р. Г., С. Е. Г. и Г. Е. Г., че ищецът Р. Й. Б. е собственик на недвижим имот, съставляващ: АПАРТАМЕНТ , находящ се на третия етаж в сградата на ***, гр.***, район ***, състоящ се от четири стаи, две кухни и обслужващи помещения с площ от 138,20 кв.м. и с граници: изток- ул. „Княз Борис I“, калкан, двор и калкан, заедно с мазе, което включва изба № 5 с площ от 11,41 кв.м. и с граници: изток-улица, запад-изба № 6, север-изба № 4, юг-калкан и изба № 6 с площ от 9,24 кв.м. и с граници: изтокизба № 5, запад-двор, север-изба № 7 и коридор и юг-калкан, заедно с 27/100 идеални части от общите части на сградата и 17/100 идеални части от дворното място, цялото от 648,30 кв.м. по скица, а по нотариален акт 713,25 кв.м., съставляващо парцел Х-10, кв.149, м. „Зона Б-2“, при съседи: изток-ул.

„Княз Борис I“, запад-парцел IV-4, север-парцел VII-7, VIII-8, IX-9, юг парцел - XI-11 и който имот, съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-181 32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с адрес на имота: гр.***, район ***, ***, ет.3, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сградаеднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обект 1, посочена в документа площ: 138,20 кв.м., прилежащи части: мазе № 5-11,41 кв.м., мазен № 6-9,24 кв.м., 27/100 идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, ***, над обекта: няма, като е отхвърлил иска в частта за осъждане на ответниците да предадат владението на имота.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. Й.

Б. срещу „ЕГМА“ ЕООД, Е. Г. Г., Н. Р. Г., С. Е. Г. и Г. Е. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., частично предявена от общо претендирания размер от 131 431,78 лв., представляваща обезщетение за ползването на горе описания имот от ответниците без правно основание за периода от 01.09.2014г. до 30.09.2019г., както и обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.09.2014г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода по иска с правно осн. чл.59 от ЗЗД, съдът е оставил без разглеждане направеното от ответниците Е. Г. Г. и Н. Р. Г. при условията на евентуалност възражение за прихващане на претендираната от ищеца частично сума в размер на 25 000 лв. със сумата от 12 405,28 лв., с която се е увеличила стойността на жилището вследствие извършените от тях подобрения.

Със същото решение, съдът е отхвърлил предявения от Р. Й. Б. негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС срещу ответниците „ЕРМА“ ЕООД и Е. Г. Г. за осъждането им да освободят стълбището на сградата на ***, гр.София от намиращите се там оставени техни вещи, да приведат в състояние, съответстващо на нормативната уредба електрически проводници и тръби на климатици, които са прокарани в стълбището за техни нужди и 2 негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен срещу ответника Е. Г. Г. за осъждането му да премахне поставените от него прегради и ограничения /заключващи устройства/ за достъп до част от коридора към избените помещения, да премахне поставените от него препятствия и осигури на ищеца достъп до частта от общия тавански коридор зад заключена от него врата, където се намира вход към таванско помещение на ищеца, както и да премахне от дворното място оставените от него два броя леки автомобили.

Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от Р. Й. Б. против ответника Е. Г. Г. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата от 19 419 лв., представляваща половината от вредата, която му е причинени за периода от 01.07.2016 г.- 30.05.2019 г., поради нереализирания и развален от фирма „СИДИС 67“ ЕООД договор за наем на магазинно помещение на стойност 38 833 лв., заедно със сумата от 1000 лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19 419 лв., считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на правния спор съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Недоволен от съдебното решение в неговата отхвърлителна част е останал ищецът Р. Б., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба.

Със същата поддържа доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на валидно правно основание за държането на процесния имот от страна на ответниците за претендирания период, съответно за недължимост на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Навежда доводи, че жилището е предоставено във фактическата власт на ответниците на основание клауза в сключения с Е. Г. Г. трудов договор, предвиждаща задължение за работодателя (управлявано от него дружество) да им осигури жилище за периода на договора. Съответно поддържа, че след прекратяване на този договор, апартаментът е следвало да му бъде върнат, но въпреки многократните му покани в тази насока, устни и писмени чрез „Преразпределение на жилищния фонд на сем. Б.и до края на 2017 г.“, това 3 така и не е станало. Навежда доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за предоставяне на апартамента и сочи, че макар и същата да е допълнена от него с друг химикал, тя е била част от съдържанието на трудовия договор към момента на подписването му и съответно обвързва страните. Поддържа също така възражения срещу извода на съда, че е налице договор за послужване като основание за ползването на имота като намира, че близките отношения между страните по спора са били в основата да предостави на дъщеря си и нейното семейство апартамента в рамките на трудовото правоотношение, а не по принцип да го предостави за неопределено време за послужване. Оспорва и евентуалните изводи на съда за наличие на търпими действия, като в тази връзка сочи, че цялостното ползване на жилището не може да се окачестви като действие, което причинява на собственика му незначително неудобство.

Въззивникът оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на иска по чл. 109 от ЗС относно искането да се осъдят ответниците Е. Г. Г. и „ЕГМА“ ЕООД, да премахнат вещи, разположени в общите части на сградата и пречещи на достъпа до собственото му жилище и използването му по предназначение, както и да преведат в съответствие с нормативната уредба инсталирани електрически проводници и тръби за климатици като твърди, че съдът неоснователно е кретирал показанията на едни свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, вместо показанията на други свидетели, които нямат родство и др. отношения със страните и дават обективни показания.

Жалбоподателят оспорва и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 109 от ЗС по отношение на искането да се задължи ответникът Е. Г. Г. да премахне препятствието, поставено от него пред общия коридор към таванското му помещение, тъй като оттам може да се възстанови отново премахната преди време врата и да има достъп до тавана и от общия коридор, а не както към момента само от вътрешността на апартамента му. Поддържа, че от приетата по делото СТЕ се установява, че ответникът е завладял 8,23 кв.м. от общия тавански коридор, находящ се след поставената от него метална преграда и врата и ги е приобщил към своя таван като така няма достъп от тази страна към таванското му помещение, но съдът не е съобразил този факт и неправилно е приел, че няма действие, с което ответникът да препятства упражняването на 4 правото му на собственост.

За неправилно, жалбоподателят, намира и заключението на съда за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС за осъждане на Е. Г. Г. да премахне монтираната от същия метална врата в коридора към избените помещения.

Поддържа, че съдът не е съобразил, че тази врата му пречи да внася и изнася по-едри предмети от и към мазето си и така ограничава достъпа му до него по недопустим начин.

Жалбоподателят оспорва и изводите на съда за наличие на право на собственост на Е. Г. Г. върху дворното място в припадащите се на апартамента на втория етаж идеални части, като намира, че съдът неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба на този имот не е нищожен. Излага подробно становище, съответно оспорва и отхвърлянето на предявения от него иск по чл. 109 от ЗС за премахване от Е. Г. Г. на двата автомобила от дворното място, както и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.

С оглед изложеното моли, настоящата съдебна инстантция да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, с който въззиваемите „ЕГМА“ ЕООД, Е. Г. Г., Н. Р. Г., С. Е. Г. и Г. Е. Г. поддържат становище за нейната неоснователност и представят подробно изложение. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни 5 материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника Р. Й. Б. срещу въззиваемите „ЕГМА“ ЕООД, Е. Г.

Г., Н. Р. Г., С. Е. Г. и Г. Е. Г. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, настоящият съд намира следното:

Страните спорят за това, налице ли е валидно правно основание за ползването на процесния имот от ответниците в претендирания период.

Въззивникът поддържа, че е предал имота въз основа на клауза в трудовия договор с Е. Г. и след прекратяването на трудовото правоотношение жилището е следвало да бъде върнато, докато въззиваемите поддържат, че апартаментът е предоставен от въззивника въз основа на договор за послужване с оглед близките родствени връзки и не са канени да го напуснат в целия процесен период.

Страните спорят на първо място за валидността на клаузата, съдържаща се в т. 4 от представения по делото трудов договор, сключен на 01.01.2000 г. между ЕТ „Дикси-Р. Б.“ и Е. Г. Г., според която „Е. Г. и семейството му са осигурени с жилище на фирмата до прекратяване на труд. договори“.

Въззиваемите твърдят, че тази клауза е добавена едностранно от въззивника, като представляващ дружеството -работодател и не е била елемент от договора към момента на подписването му, поради което е нищожна и не представлява основание за предаване на фактическата власт над процесното жилище.