Определение № 45604 от 20.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45604 гр. София, 20.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110103579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1.

Подадени e молба представителя на длъжника по чл. 248 ГПК с искане да се измени определението в частта за разноските.

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.

Разгледани по същество, молбата е основателна.

Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 200 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. В този смисъл задължителната съдебна практика - Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о., като повече не се дължи.

По отношение искането за присъждане на хонорар за всеки иск съдът приема, че същото е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната практика на ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д.

1

№ 2982/2019г. по описа на II търг . отделение на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Това становище с аргумент за по-силно основание важи и в заповедното производство, доколкото там възражението не се изисква да се мотивира и не става въпрос за иск, а за претенция, поради което изобщо разпоредбата от Наредбата е неприложима.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение от 25.07.2023 г. по гр.д № 3579/2023 г. на СРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА И.С.К. с ЕИК ..... да плати на М.Л.Л. с ЕГН: .... сумата от 200 лв., възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2