Решение № 845 от 30.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№………………./……………………. година, гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 16.06. 2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА мл.с. НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Елка Иванова като разгледа докладваното от съдия

Светлана Цанкова въззивно гражданско дело №

562 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК:

********* против решение № 6019/ 31.12.2019год.постановено по гр.дело № 7229 по описа за 2019г. на ВРС,, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото дело , че ответникът “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, район Вл.Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия ДЪЛЖИ на ищеца С.Е.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. М.Т.Т., с адрес ***, сумата от 81.11 лв., недължимо изискана и заплатена от ищцата по фактура №**********/30.11.2018г., начислена служебно по „констативен протокол" за периода от 24.08.2017г. до 23.11.2017г., по абонатен номер ********** и клиентски номер ********** за недоставена и непотребена електроенергия на адрес гр.Варна, ул."Георги Сава Раковски" бл.76, ап.8, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и се .

ОСЪЖДА “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК:

********* със седалище и адрес на управление: град Варна, район Вл.Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. М.Т.Т., с адрес ***,сумата от 650лв., представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство в размер от 325лв. и сумата от 325лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, с искане да се постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. чл. 422 от ГПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби"

АД, с ЕИК *********, дължи на ищеца С.Е.Д., ЕГН **********, сумата от 81.11 лв., недължимо изискана и заплатена от ищцата по фактура №**********/30.11.2018г., начислена служебно по „констативен протокол" за периода от 24.08.2017г. до 23.11.2017г., по абонатен номер ********** и клиентски номер ********** за недоставена и непотребена електроенергия на адрес гр.Варна, ул."Георги Сава Раковски" бл.76, ап.8, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се,че в полза на ищцата С.Е.Д. е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4476/2019г. на Варненски районен съд,.По делото е постъпило в срока по чл.414, ал.1 ГПК, възражение от „Енерго-Про Продажби" АД, , предвид което, по реда и в срока по чл.415, ал.1 ГПК, предявява настоящия установителен иск.

Ищцата е потребител на електрическа енергия в имот с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.

Съставен е констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник издава фактура №**********/30.11.2018г. за потребена електроенергия за периода от 24.08.2017г. до 23.11.2017г. която тя не е потребила, нито й е била доставена. Първоначално претендираната от ищцата сума, на основание съставен Констативен протокол и въз основа на него - съставена и платена фактура, възлизаща на 81.11 лв., която представлява заплатена от С.Е.Д. в полза на „Енерго-Про Продажби" АД сума. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 81.11 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Твърди, че сумата е платена само и единствено, за да не бъде спряно ел.захранването в дома на ищцата.Излага в исковата молба подробни съображения относно недължимостта на сумата.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, изразява становище,че искът е допустим и неоснователен. Излага подробни съображения относно дължимостта на процесната сума. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените в производството разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – приема за установено следното от фактическа страна:

- издадена е заповед за изпълнение „Енерго-про Продажби” АД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д., ЕГН **********, сумата 81.11 лева - главница за служебно начислено количество ел. енергия, за периода от 24.08.2017 г. до 23.11.2017 г., за което е издадена фактура № **********/30.11.2018 г., за обект с кл. № ********** аб. № **********, в гр. Варна, ул."Георги

Сава Раковски" бл. 76, ап. 8, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лева - 25 лева – заплатена държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът депозира възражение, поради което и ищецът депозира исковата молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

- на 02.11.2017г.

/л.25-26/ в присъствието на двама свидетели, служители на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната и е установено, че СТИ има повреда на броителен механизъм.

-Съгласно експертизата на БИМ е установено, че не е осъществен достъп до вътрешността на електромера-дисплеят е тъмен, излъчвателят не свети, не може да се измерят точки 4.4. и 4.6, повреда.

Въз извършената проверка „Енерго-про

Мрежи” АД е начислило допълнително общо количество ел.енергия в съответствие с чл.48 от ПИКЕЕ и е съставило фактура №

**********/30.11.2018год.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в настоящото производство е прието, че процесната сума е платена на ответника.

Допусната и приета е СТЕ,

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ приема следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим.

Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.

Процесната проверка е извършена на

02.11.2017год.Към момента на извършване на корекцията са действали приетите през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и същите като подзаконов нормативен акт са задължителни за страните.

С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/16 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ бр.15/14.02.2017 г. чл.47 и чл.52-чл.56 от ПИКЕЕ са отменени . След влизане в сила на решението по горепосоченото адм.дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношения като процесните. Ето защо при липса на установена процедура в правна норма, която да гарантира правата и на потребителя чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на служебно начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ.

С решения на ВКС, е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Горецитираната задължителна съдебна практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта, чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Съответно дори и такова да се установи безспорно, размера на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление.

Наред с това според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.

Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Недопустимо е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. По делото не се установява именно виновно поведение на ищецът или негов представител да е извършил манипулацията.

По изложените съображения съдът намира, че искът се явява основателен и доказан., поради което следва да се уважи. В обобщение- решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът дължи на въззиваемата страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,съобразно представения списък .