Решение № 155 от 13.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Видин, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320101305 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.

И. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. *, ет. *, ап. * чрез пълномощника адв. Л. К. Б. от САК, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, п.к. 9700, пл.

„Оборище“ № 13Б, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 27.10.2023 г., Е. Е. е сключил Договор за потребителски кредит № 1007689, по силата на който „Стик Кредит" АД му е предоставило в заем сумата от 2 000.00 лв. при фиксирал ГЛП от 36 % и ГПР от 42.58 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 18 вноски в размер на 307,64 лв., като сумата включвала главница - 2 000.00 лв., лихва - 763,19 лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение - 2 774,40 лв.

Твърди се, че Договор за кредит № 1007689 е нищожен и че същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

ГПР е 42.58 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва: ГПР по скрит начин е 1 увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 17 от Договор № 1007689 е посочено, че заемателят се задължава, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно н неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения;

В случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият, на основание чл. 27 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената но кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Излага се, че според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал. 1. т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, наемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сочи се, че съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПK договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, 2 дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19. ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Поддържа се, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не.

Твърди се, че за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи", сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1-9. договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на работите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Посочва се, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски 3 води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Излага се, че по отношение на изготвения погасителен план по Договор за потребителски кредит № 1007689/27.10.2023 г. е упомената сумата от 5537,59 лв., която сума ищецът трябва да заплати, като е включена и вноската с неустойка. Неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Поддържа, че неустоечната клауза е нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Твърди се, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Сочи се, че уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл.

19. ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл.

4

11. ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 29 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща па добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за нищожна.

Излага се, че съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми ищецът счита, че следва да му се върнат обратно, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следва да се върнат всички внесени суми за неустойка.

Ищецът твърди, че до момента е изплатил на ответника сумата от 4476.07 лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № 1007689, сключен на 27.10.2023 г. между Е. Е. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност се иска съдът да признае за установено по отношение на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, че клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № 1007689, сключен на 27.10.2023 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2774.40 лв. е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 2476.07 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, тъй като не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Моли да 5 бъдат дадени указания на ищеца да отстрани посочените нередовности.

Поддържа, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Оспорената неустойка е действителна.

По отношение на предявения осъдителен иск се признава получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират се направените по производството разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че на 27.10.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1007689 между ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД като заемодател и ищеца Е. И. Е. като заемател.

Съгласно договора на ищеца е предоставен кредит в размер на 2000 (две хиляди) лева, който е следвало да се върне на общо 18 месечни погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 36 %. Общата сума, дължима от заемателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, е 2763,19 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 42,58 %.