Решение № 3077 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3077 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100107552 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. са навели в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: сключен на 15.08.2006 г. от Е. Ц. и съпруга й Р. Ц. – наследодател на ищците, договор за кредит срещу ипотека № 1812/R/2006, по силата на който им е отпусната сума в размер на 300000 евро и в който се предвиждало за първите 6 месеца кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент (ГЛП) 0.00 %, а след тях с ГЛП, представляващ сбор от тримесечния ЮРИБОР и надбавка от 3.9 %, като се предвиждал и праг на минималния тримесечен ЮРИБОР – не по-малко от 2.5 %; принуждаването им да подпишат анекси към договора за кредит, със съдържанието на които те не са имали възможност да се запознаят предварително и да повлияят, но за които са изразили своето изрично несъгласие; включване в подписаните анекси на клаузи, предвиждащи ГЛП да се определя не както е предвидено в договора за кредит, а като сбор от базов лихвен процент на банката и надбавка в определен размер; настъпила смърт на 09.07.2011 г. на съкредитополучателя Р. Ц., който е имал сключена застраховка ЖИ.т и въз основа на нея на ответника се заплатило застрахователно обезщетение в размер на 97597.19 евро; предсрочна погасяване на всички претендирани от банката вземания по процесния договор за кредит на 08.05.2019 г. с плащане на сума в размер на 93122.69 евро; навеждат доводи за нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 2 от договора за кредит срещу ипотека № 1812/R/2006 от 15.08.2006 г., чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12 от анекс № 1170/АMR/09 от 26.09.2009 г. към договор № 1812/R/2006 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12 от анекс № 3/2013 от 22.02.2013 г. към договор № 1812/R/2006, тъй като същите не са индивидуално договорени и в качеството си на потребители не са имали възможност да се запознаят с тях предварително и да се откажат от договора при промяна на условията му, а са позволявали на кредитора 1 едностранно да променя условията по договора при липса на ясна методика за определяне на размера на лихвите, което е довело до заплащане при предсрочното погасяване и на поголям размер главница; извършена от банката капитализация на просрочени задължения към главницата, която също е недължима от тях, поради нищожност на уговорката като уговорена в протИ.речие с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД; неоснователно заплатени от тях суми за възнаградителни лихви, такси и главница по процесния кредит, връщането на които им се дължи от банката солидарно, която активна солидарност се извеждала по тълкувателен път от клаузите на договора за кредит, а при евентуалност при равни части. Искат прогласяване на оспорените клаузи за нищожни като неравноправни и осъждането на банката да им заплати при условията на активна солидарност или при равни части (предвид уточненията на исковата претенция и допуснатото на основание чл. 214 от ГПК изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер – така определение на л. 498 от делото на СРС) сумата 30133.02 евро, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г., сумата 703.18 евро – недължимо платена такса за управление по договора за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г., и сумата 35028.69 евро – надплатена главница по договора при извършено на 08.05.2019 г. предсрочно погасяване на кредита по същия договор, заедно със законната лихва върху тези суми от завеждането на делото и разноските по производството.

Ответникът Ю.Б. АД (конституиран на основание чл. 227 от ГПК въз основа на осъществено приемство поради преобразуване на мястото на Банка Пиреос България АД) в законоустановения срок оспорва изцяло исковете, възразявайки че: ищците не притежават качеството „потребител“, тъй като договорът за кредит е отпуснат за рефинансиране на друг жилищен кредит за строителство на триетажна къща и към датата на сключване на договора са притежавали поне още четири недвижими имота, чието управление е извършвано по търговски начин и е представлявало икономическа дейност с регулиран доход от договори за наем; притежаваното имущество надхвърляло жилищните потребности на едно четиричленно семейство, а получаваните от имуществото доходи от 50000 лева надхвърляли необходимите за издръжката на семейството суми; наличие на осъществявана от кредитополучателите търговска дейност следвало и от: регистрираното на 03.07.2008 г. в Търговски регистър дружество Х.И. ЕООД с едноличен собственик на капитала ищеца Е. Ц. и с предмет на дейност – покупка, строителство и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и отдаване под наем, и подаването от нея на молба с искане за съгласие от банката за прехвърляне на по 40 % от имота, служещ за обезпечение на кредита, на синовете й поради получаваните от тях суми, които надхвърлят 50000 лева и водят до нужда от задължителна регистрация по ДДС; наличие на съгласие на страните към датата на сключване на договора относно ГЛП в размер на 6.4 % (минимумът 2.5 % и надбавка 3,9 %); липса на неяснота относно размера на ГЛП, уговорен с подписаните анекси към договора, с уговорен в тях ГЛП в размер на 7.65 %, за клаузите към който бил приложим чл. 145, ал. 2 от ЗЗП; липса на твърдяната капитализация, а при евентуалност приложимост на чл. 294, ал.

1 от ТЗ поради качеството търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ на кредитополучателите, и изготвен и подписан от страните погасителен план към подписния на 13.02.2018 г. анекс 2 към договора се изтъква. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно между страните, а от представения договор за банков кредит срещу ипотека № 1812/R/2006 от 15.08.2006 г. се установява, че на посочената дата между ищеца Е. Ц. и наследодателя на тримата ищци – Р. Ц., и ответника Ю.Б. АД (преди осъщественото преобразуване Банка Пиреос България АД) е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да им предостави, като кредитополучатели, кредит в размер 300000 евро, като 96000 евро за рефинансиране на жилищни кредити от 30.05.2016 г. и 30.08.2005 г. и 204000 евро за строителство и довършителни работи на недвижим имот – триетажна къща, находяща се в гр. София, кв. Драгалевци, УПИ XX-1002 в местност Коленово, за която е признато за безспорно между страните по производството, че кредитополучателите са сключили договор за наем от 09.08.2007 г. с посолството на САЩ (л. 433 от делото на СРС). В чл. 4 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит страните са уговорили заплащане на еднострА. такса от 1.25 % върху отпуснатия кредит за разходи, а за всяка следваща година – такса за разходи по обслужване на кредита от 0.5 % върху непогасената главница. Предвиден е срок за издължаване на кредита от 264 месеца с включен 12-месечен гратисен период и с краен срок на изплащане – 30.10.2018 г., при олихвяване на главницата по кредита съгласно чл. 5, ал. 1 от договора с годишна лихва от 0 % за първите 6 месеца и 6.4 % за остатъка от периода, която се изплаща месечно, като в ал. 2 на чл. 5 от договора е предвидено дължимата лихва по кредита да е в размер на тримесечния ЮРИБОР, но не помалко от 2.5 % и надбавка от 3.9 %. Този лихвен процент съгласно чл. 5, ал. 3 от договора банката има право едностранно да измени в случаите на увеличение на 3М ЮРИБОР за кредити в евро с повече от 0.25 % в рамките на 1 месец спрямо приетия миниум и при неизпълнение на условията на договора, като увеличението на лихвения процент съответства на увеличението на 3М ЮРИБОР. Страните в чл. 6 - 9 и 21 от договора са уговорили и условията за погасяване на сумите и за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, и таксите при предсрочното му погасяване.

Договорът за кредит е сключен между страните въз основа на искане от ищеца Е. Ц., действаща лично и като пълномощник на съпруга й Р. Ц., подадено с декларация (л. 190 – 193 и л. 316 – 319 от делото). В последната е декларирана работа като продавач-консултант за ЕТ Л. за нея и като работник за другия кредитополучател, без да е посочен доход от същите. Декларирани са реализирани доходи от тях само от наем на имущество - къща в кв.

Драгалевци на гр. София, ул. ******* и магазин на бул. ******* в гр. София, съответно от 2500 евро и 810 евро, както и задължения по друг ипотечен кредит със срок на погасяване от 10 години и размер от 100000 евро. За притежавано от тях недвижимо имущество са декларирани: едностаен апартамент в ЖСК Илинден, къща 686 кв.м в кв. Драгалевци, и къща в строеж 722 кв.м в кв. Драгалевци, като върху къщата в строеж в кв. Драгалевци, УПИ ХХ-1002, е декларирана учредена ипотека.

Точното изпълнение на поетите от кредитополучателите парични задължения по 3 процесния договор за кредит с подписването му като съдлъжници е било обезпечено от тях като солидарни длъжници по арг. от чл. 101 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ, с учредяване на договорна ипотека по нотариален акт № 171 от 22.08.2006 г. върху жилищна сграда, находяща се в гр. София, район Витоша, ул. *******, със застроена площ от 150 кв.м. и разгърната площ 766 кв.м., заедно с правото на строеж и УПИ XIV-1143, в който е построена сградата с площ от 750 кв.м. по скица и 696 по нотариален акт от кв. 94 по плана на кв.

Драгалевци в гр. София, и със сключване на застрахователни договори – чл. 10, ал. 1 и чл. 13 от договора. За ипотекирания в полза на банката имот с молба от 01.11.2010 г. ищецът Е. Ц. е поискала от банката съгласието й за прехвърлянето на 40 % от него на синовете й - ищците И. Ц. и М. Ц., с цел да се намалят подлежащите на данъчно облагане доходи за нея и съпруга й Р. Ц., и да се избегне необходимостта от регистрацията им по ЗДДС, като прехвърлянето на имота чрез дарение е осъществено на 22.12.2010 г. (пореден номер 21 от справката на АВп).

Нови обезпечения за точното изпълнение на задълженията по договора за кредит са учредени със сключени между страните договори за залог. Така с договор за учредяване на реален залог върху вземания № 1170/ AMR/09 от 26.09.2009 г. е учреден залог за обезпечаване на вземанията на банката по процесния договор за кредит върху вземанията на кредитополучателите по договор за наем от 15.05.2009 г., сключен между тях и Правителството на Република Южна Африка, в размер на 2300 евро. Такова обезпечение е учредено и с договор за учредяване на реален залог върху вземания към договор за ипотечен кредит № 1812/R/2006 от 18.01.2012 г. за вземанията на кредитополучателите по договор за наем № S-225-OBO-365 с Посолството на САЩ в Република България в размер на не помалко от 2500 евро.

На 26.09.2009 г. страните са сключили анекс № 1170/ AMR/ към договора, с който са уговорили, че размерът на кредита се изменя на 295849.86 евро, формиран от дължимата по договора главница заедно с лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по анекса.

Предвиден е в чл. 2, ал. 1 от анекса годишен лихвен процент (ГЛП) от 7.65 % за оставащите 220 месеца, формиран от базовия лихвен процент на банката за кредити в евро, който към момента на подписването му възлиза на 5.75 %, и надбавка от 1.9 %. ГЛП съгласно чл. 2, ал.

3 от анекса, по съгласие на кредитополучателя, банката има право едностранно да го променя в цялост и/или всеки един от неговите компоненти (индекс, база, надбавка и т.н.), в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставки, посочени в общите условия, за които в чл. 12 от анекса е включена уговорка за удостоверяване на приемането им без възражения и тяхното получаване с подписването.

Нов анекс към договора е сключен на 22.02.2013 г. след настъпилата смърт на кредитополучателя Р. Ц. на 09.07.2011 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници от 12.09.2019 г. и анекс (л. 28 – 33 от делото), като ищците М.

Разпечатката съдържа 20 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0c4c1e6-d42a-4df6-9a48-dc45722434ad