Решение № 306 от 03.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Монтана, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500381 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Г.

Г. от гр. * , подадена чрез пълномощник адвокат П. М. срещу решение на РС Лом № 212/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 1279/2023г. по описа му , с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковите му претенции , предявени при условията на евентуалност срещу Г. Г. от гр. *и „Б.О.Е.“ ЕООД гр. *за установяване, че сключеният между тях Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. *с вх. per. № *от 03.09.2018 г., акт № *, том *, със срок на действие 10 години, с начало на действие от 01.10.2026 г., по отношение на поземлен имот с идентификатор № *, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. *, обл. *, съставляващ част от поделен чрез съдебна делба поземлен имот с предходен № *, с площ от 15,560 кв. м. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, като сключен при невъзможен предмет, както и непротивопоставим на ищеца.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, практика на съдилищата и е необосновано с подробно изложени съображения относно наведените основания за нищожност поради накърняване на добрите нрави, наличието на невъзможен предмет , евентуално е непротивопоставим на ищеца. Доводи в жалбата относно решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за нищожност на договора поради противоречие със закона не са наведени, като в съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си заявява, че не обжалва решението в тази част.

1

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените при условията на евентуалност искове, ведно със законните последици.

Въззиваемите страни Г. Г. в лично качество и като представляващ дружеството ответник с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени доводи относно правилността на обжалваното решение .В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат В. П. се поддържа представения отговор с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за въззивното производство.

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК , събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Предмет на въззивен контрол е постановеното от РС Лом решение № 212/15.07.2024г. по гр. дело № 1279/2023г. , с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от настоящия жалбоподател съединени при условията на евентуалност установителни искове за установяване нищожност на сключен между ответниците Г.Г. и „Б.О.Е.“ ЕООД гр.

*договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. *с вх. per. № *от 03.09.2018 г., акт № *, том * по отношение на поземлен имот с идентификатор № *, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. *, обл. *, съставляващ част от поделен чрез съдебна делба поземлен имот с предходен № *, с площ от 15,560 кв. м. поради накърняване на добрите нрави, като сключен при невъзможен предмет, както и за установяване, че договорът относно процесния имот е непротивопоставим на ищеца като собственик. В частта, с която е отхвърлен иск за обявяване нищожност на договора поради противоречие със закона решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Така постановенoто решение е валидно и допустимо по предявени обективнo съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от фактическа страна ищецът твърди , че е собственик на поземлен имот с идентификатор *, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. *, общ. *, обл.

*придобит от него чрез договор за покупко-продажба от 18.01.2021г. , сключен в нотариална форма. Праводателят му е придобил имота въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 2331/2016г. по описа на РС от 01.03.2018г. , с което е извършена делба. Това решение е връчено на Г. Г. като страна по делото на 06.03.2018г. . На 03.09.2018г. Г. Г. е сключил с втория ответник договор за аренда със срока на действия 10 години, считано от 01.10.2026г. и арендно плащане от 20 лева за дка, като предмет на този договор е поземлен имот № *с площ 15.560 кв.метра, от който в делбеното дело са образувани два имота : поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *, с площ от 10803 кв.м, на който ищецът е собственик и ПИ с идентификатор *с площ от 4759 кв.м., поставен в дял на Г. Г.. Твърди се, че към датата на сключване на договора за аренда имот с номер *с площ 15.560 кв.метра не е съществувал предвид решението по извършване на делбата и договора за аренда относно този имот е с невъзможен предмет. Изложени са и твърдения, че е сключен след уведомяване на Г. Г. за 2 решението по извършване на делбата, страни по него са Г. Г. като физическо лице арендодател и Г. Г. като управител на търговското дружество арендатор, сключен е във вреда на съсобствениците на имот *, обременява имота за срок от 10 години при силно занижена арендна цена и с начало на действие на договора 01.10.2026г., с което се нарушава принципа на справедливостта. Позовава се и на сключен за стопанската 2022/2023г. договор относно собствения му имот с наемател П.ООД. Твърди също така, че договорът за аренда не му е противопоставим като собственик на ПИ с идентификатор *по КККР на село * При така твърдените обстоятелства е поискал от съда да прогласи нищожността на договора за аренда от 03.09.2018г. относно собствения му недвижим имот като сключен в нарушение на добрите нрави, евентуално като сключен с невъзможен предмет , евентуално му е непротивопоставим.

От фактическа страна по делото е установено безспорно, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *по КККР на село *, представляващ нива с площ 10803 кв.м в землището на село * находящ се в м. „*“ по силата на договор за покупко-продажба от 18.01.2021г. , сключен в нотариална форма, като негов праводател по договора е А.Л., легитимираща се като собственик на имота с влязло в сила Решение № 71/01.03.2018г. на РС Лом, постановено по гр.дело № 2331/2016г. , влязло в сила на 02.01.2019г. . Видно от приложеното по делото Решение № 71/01.03.2018г. с него е извършена съдебна делба относно имот № *с площ 15.560 дка, нива в м.*в землището на село * , като от имота са обособени два нови имота с номера *с площ 10.801 дка и имот с номер *с площ 4.758 дка и на А.Л. е разпределен новообразувания имот номер *, а на съделителя Г. Г. е разпределен новообразувания имот с номер *. Решението е връчено на Г. Г. на 06.03.2018г. , видно от приложените на л. 88 -89 от първоинстанционното дело съобщение и разписка, като няма данни да е обжалвано от него. Безспорно е по делото, че собствения на ищеца имот с идентификатор по одобрените със заповед от 22.05.2019г. КККР на село * имот с идентификатор *е идентичен с разпределения на А.Л.с решението по извършване на делба недвижим имот с номер *. На 03.09.2018г. Г. Г. като арендодател е сключил в писмена форма с нотариално заверени подписи договор за аренда с арендатор „Б.О. Е.“ ЕООД, представляван от управител Г. Г. , с който са предоставени на арендатора за временно и възмездно ползване земеделски имоти, между които и имот № *, представляващ нива с площ 15.560 дка в землището на село* , м.*, за срок от 10 години, считано от 01.10.2026 г. срещу заплащане на арендна цена от 20 лева за дка обработваема площ. Договорът е вписан в службата по вписвания на същата дата. Безспорно е, че едноличен собственик на капитала на дружеството арендатор и негов управител е Г.Г., като адреса на физическото лице Г.Г. , посочен в договора за аренда и адреса на управление на дружеството арендатор съвпадат.

От справка в ТР относно Б.О.Е. ЕООД с ЕИК *за обявени обстоятелства се установява, че от 2018г. това дружество не осъществява търговска дейност, предвид подадена декларация по чл. 38,ал.9,т.2 от Закона за счетоводството. Приложен е и договор за наем от 16.05.2023г. , от който се установява, че Г. Г. в лично качество и като управител на Б.О.Е. ЕООД е предоставил на П. ООД за временно и възмездно ползване земеделски имоти, между които и 3 имот с номер 11.25 в землището на село * с площ 10.801 дка за стопанската 2023/2024г. при дължима наемна цена 60 лева за дка.

По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, обективно и компетентно дадена, установяваща размер на средно рентно плащане за землището на с. * за 2018/2019 стопанска година 41 лева.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното :

По иска за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави с правно основание чл. 26,ал.1, предложение трето ЗЗД:

Добрите нрави са неписани морални норми , общоприети правила и принципи , които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговски обмен, установени исторически и неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна.

В съдебната практика се приема, че основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на поведение. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така, при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това, дали са накърнени добрите нрави, съдът следва да преценява волята на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля, формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност договорът за аренда в земеделието е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.

Ищецът е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *по КККР на с.* през 2021г., като е безспорно, че този имот е образуван чрез разделяне на имот № *, предмет на оспорения аренден договор от 03.09.2018г., поради което на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е заместил арендодателя Г. Г. като страна по сключения договор за аренда в частта относно собствения му недвижим имот. Като обвързан от така сключения договор ищецът има правен интерес да иска прогласяване нищожността му.

Несъмнено е установено, че договорът за аренда е сключен от Г. Г. като арендодател след като му е било връчено решението по гр.дело № 2331/2016г. на РС Лом, с което имот № *е бил разделен на два имота и на А. Л. е поставен в дял новообразувания имот № *, а на Г.

Г. е поставен в дял новообразувания имот *. Въпреки знанието за този факт от обективната 4 действителност и липсата на жалба от него срещу съдебното решение в тази му част Г. Г. е сключил договора за аренда относно имота с номер *, като е предоставил ползването на този имот на дружество, чийто едноличен собственик и управител е той самия и то с отложено действие на договора, считано от 01.10.2026г., като страните макар и обвързани с договора дължат изпълнение на същия след изтичане на 8 години от сключването му. При така договорения срок на действие , задължението на арендодателя за предаване на имота, предмет на договора на арендатора за временно и възмездно ползване се поражда едва през 2026 година, съответно оттогава възниква и насрещното задължение за плащане цена за ползването на имота.