Решение № 13486 от 20.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13486

Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050702128 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11378/29.05.2026 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието – София и по касационна жалба с вх. № 11773/03.06.2026 г. от Ю. Х. М., [ЕГН], срещу Решение № 6416/20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 96/2025 г. по описа на Административен съд – Варна , ІІ-ри състав.

Касаторът ГДИН обжалва решението в осъдителната му част с твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС като счита, че не са доказани претърпени от Ю. М. вреди – промяна в психологичното и физиологичното му състояние, които да са в резултат на твърдените действия/бездействия на администрацията на ГДИН. Посочва, че не са обсъдени доказателствата в тяхната взаимна връзка и не са установени действителните факти от значение за случая. Навежда доводи, че от затворническата администрация са предприети възможните и разумни действия за осигуряване на оптимални условия на М. по време на престоя му в Затворническо общежитие /ЗО/ Разделна, вкл. необходимата медицинска грижа и диетична храна. Аргументира, че при определяне на размера на претърпените вреди не е съобразена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), като същият несправедливо е завишен и е напълно необоснован. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът ГДИН , чрез упълномощения юрисконсулт С. поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба на ГДИН – Ю. Х. М. не изразява становище по нея.

Касаторът Ю. Х. М. обжалва решението в отхвърлителната му част , считайки същото за незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е нарушено правото му защита, тъй като съдът не е допуснал назначаването на поисканата от него комплексна съдебно медицинска експертиза с участие на специалисти по заболяванията от които страда М., а именно: гастроентеролог, диетолог, ендокринолог, нефролог, психиатър, психолог и уролог. Сочи, че по делото не е доказано осигуряването от затворническата администрация на диетична храна съгласно предписаната му диета № 9 предвид заболяването от което страда – диабет, което е довело до влошаване на здравословното му състояние. Твърди, че от съда не е осъществен дължимият анализ и преценка на събраните по делото доказателства, вследствие на което е направен необоснован извод за липса на констатирани пропуски и/или неглижиране на медицинското обслужване в ЗО „Разделна“ спрямо М.. Позовава се на практика на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/. Излага съображения за непълнота на кредитираната от първоинстанционния съд съдебно- медицинска експертиза. На посочените основания моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за уважаване на исковата молба в пълен размер.

В съдебно заседание, лично и чрез упълномощения адвокат А. , този касатор поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания и моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да се увеличи съществено размерът на обезщетението.

Ответникът по касационната жалба на Ю. Х. М. – ГДИН, в открито съдебно заседание и в депозиран чрез процесуалния представител писмен отговор, оспорва същата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на касационната жалба на Ю. Х. М.. Счита , че не е доказано наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН , поради което липсва основание за ангажиране на отговорността на ГДИН по реда на чл. 284 от ЗИЗНС и исковата претенция на М. следва да се отхвърли изцяло.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка , съдът намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледани по същество те са неоснователни.

Производството пред Административен съд – Варна, ІІ-ри състав е образувано по искова молба от Ю. Х. М., с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП с обща стойност на претендираните неимуществените вреди [рег. номер] лева в резултат и като пряка последица от бездействието на администрацията на Затвора – Варна и ЗО „Разделна“ и неизпълнение на задълженията за безопасни условия на живот, труд и лечение , от които той имал нужда , както следва :

1. За ендокринологични /диабетни/ усложнения, свързани с животозастрашаващи състояния, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева;

2. За нефрологични /бъбречни/ усложнения, свързани с животозастрашаващи състояния, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 10 000 лева;

3. За сърдечно-съдови усложнения, свързани с животозастрашаващи прединфарктни състояния, сърдечни болки и страдания претендира обезщетение в размер на 10 000 лева;

4. За урологични усложнения, свързани със животозастрашаващи задръжка на урина, кръвоизливи, спешни състояния, урологични болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева;

5. За усложнения на язвена болест съпроводени с животозастрашаващи състояния с кръвоизливи, коремни болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева;

6. За нововъзникнали психични болести и състояния, свързани с мъчителни състояния и терзания, безсъние, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева.

Претендирано е и присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025 г. , до окончателното изплащане на сумата.

Претендираните неимуществените вреди, според изложеното в исковата молба, се изразяват в претърпени болки и страдания от причинените на Ю. М. психотравми, унижения и увреждане на психиката му, изтърпяването на нехуманни условия и липса на адекватни медицински грижи, безсъние накърняване на човешкото му достойнство.

От първоинстанционния съд е установено, че Ю. М. е постъпил в Затвора – Варна на 01.07.2022 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, наложено му с Протокол № 49 от 15.03.2018 г. по НОХД № 285/2018 г. на Районен съд – Добрич при първоначален „общ режим“. На 15.07.2022 г. е разпределен за доизтърпяване на наказанието си в ЗО „Разделна“ в условията на открит тип, а на 29.07.2024 г. лишеният от свобода М. е освободен от Затвора – Варна, поради изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Констатирано е, че по време на престоя си в Затвора – Варна и в ЗО „Разделна“ , М. е преглеждан общо 54 пъти, като е извеждан пет пъти до външни болнични заведения и е хоспитализиран два пъти за провеждане на лечение, както и че е бил в прекъсване на наложеното му наказание общо седем пъти поради здравословни причини. Съгласно представените по делото медицински документи в периода преди постъпването си в Затвора – Варна , Ю. М. многократно е настаняван за болнично лечение във връзка с различни заболявания. От приетите в хода на първоинстанционното съдебно производство три заключения на вещи лица , съответно изготвени по съдебно- психиатрична експертиза /СПЕ/, по комбинирана съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ и по съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е установено, че преди постъпването си в Затвора – Варна и понастоящем са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохолна зависимост, датираща от години преди 2022 г., която не е причинена от състояние на стрес, безпокойство, чувство на унижение, страдание и психотравми, претърпени през периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 година. Според вещите лица изготвили заключението по КСППЕ, не са налице данни М. да е търсил помощ за психични оплаквания и съответно не е получавал в затвора психиатрична помощ. Посочено е, че М. страда от разстройство в адаптацията F43.2 /код по МКБ – 10/, допълнително комплицирано със симптомите на абстинентно състояние при синдром на алкохолна зависимост, като тези психични разстройства са от психогенен/реактивен тип и са отзвучали в рамките на няколко месеца, като са останали единични симптоми на хронично тревожно-хиподепресивно състояние, кореспондиращо с хипохондричната му личностна нагласа и промените на личността вследствие системната употреба на алкохол преди престоя в затвора. Експертите дават заключение, че описаните от М. преживявания от Затвора – Варна и ЗО „Разделна“ представляват субективно преживяване и не могат да се коментират действията или бездействията на затворническата администрация. От заключението на СМЕ е установено, че всички заболявания на М. са имали възникване, история и еволюция преди постъпването в Затвора – Варна, съответно в ЗО „Разделна“, където му е била осигурявана необходимата медицинска помощ, прегледи и лекарства, които са предписвани. Според вещото лице всеки човек страдащ от заболяванията на М. търпи болки и страдания, като М. е с 85 % инвалидизация.

В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани гласни доказателства установяващи факти и обстоятелства свързани с медицинското обслужване в Затвора – Варна и в ЗО „Разделна“, както и със здравословното състояние на Ю. М..

Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и относимата правна регламентация, решаващият състав на Административен съд – Варна е приел, че от служителите на Затвора – Варна и ЗО „Разделна“ са спазени разпоредбите регламентиращи изискванията за медицинското обслужване на лишените от свобода, като не е бил препятстван достъпът на М. до лекар докато изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“ през процесния период. Изложил е мотиви, че от събраните по делото писмени доказателства и от приетото по делото заключение на СМЕ е видно, че на М. са извършвани своевременни медицински прегледи, осигурявани са му необходимите медикаменти и са му изписвани допълнителни такива при необходимост. Посочил е, че от заключенията на приетите СМЕ и КСППЕ е установено, че липсва причинно-следствена връзка между престоя на М. в ЗО „Разделна“ и неговото здраве, новопоявилите се заболявания и влошаването на съществувалите такива. Счел е, че макар Ю. М. да е претърпял морални вреди и страдания от евентуално неадекватно лечение, същите не основават отговорността на ГДИН по реда на ЗИНЗС във вр. с ЗОДОВ, тъй като не касаят дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ.

Първостепенният съд е приел още , че по делото не е установено за целия исков период да е осигурявана храна на ищеца , която е съобразена с медицинското му състояние. Според първоинстанционния съдебен състав, от съдържанието на представената от ГДИН „тетрадка“ не се установява по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че М. действително е получавал храна съобразена с предписаната му по указания на лекаря в Затвора – Варна диета № 9 /за диабет/. Заключено е, че е налице неизпълнение на общото задължение от страна на затворническата администрация при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се създават условия за опазване на физическото здраве на лишените от свобода /арг. чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС/, включително чрез изпълнение на задължението при медицински показания за това на лишения от свобода да бъде осигурена подходяща диетична храна. С бездействието си първоинстанционният ответник е поставил ищеца в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г., от който следва да се приспаднат дните, през които наказанието на М. е било прекъснато с постановление на административния ръководител на Окръжна прокуратура – Варна, което в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС се явява нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, и с което са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, дискомфорт, унижаване на човешкото достойнство.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0c329ab-e2b7-452a-97a2-787218dc8029