Определение № 689 от 29.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Шумен, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500392 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 7282/01.07.2026 г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К., срещу разпореждане № 2760/22.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1437/2026 г. по описа на НПРС, само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. А. С. за следните суми: 238.09 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г.; 366.07 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г. и 87.80 евро- лихва за забава, дължима от 16.08.2025г. до 21.05.2026г.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави.

ГПР също бил уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед 1 разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/.

Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави, уговорено било в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т.ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесният договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените по-горе суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7,67 евро заплатена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 1437/2026 г. по описа на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. А. С. от с. ......, за сумите: 238.09 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г.- 366.07 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г.- 426.06 евро - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ; 255.65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; - 13.40 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;- 87.80 евро- лихва за забава, дължима от 16.08.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски – 23.58 евро държавна такса и 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на предявените вземания е 1387,07 евро.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40033512046 от 16.04.2025г.

С разпореждане № 2107/22.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1437/2026г. на НПРС, заповедният съд е оставил заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок да 2 отстрани следните нередовности на заявлението: 1/Да посочи каква част от задължението по кредита е погасено, като посочи как са разнесени плащанията по отделните елементи главница, договорна лихва, неустойка; 2/ Да посочи на какво основание се претендира неустойка и как е определен размерът на същата, доколкото в чл.10 от ОУ към договора няма предвидена неустоечна/санкционна клауза, нито където и да било другаде в Договора или ОУ, приложими към него; 3/ Да представи Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

С уточняваща молба вх. № 5892/02.06.2026 г. заявителят е посочил, че съгласно ДПК и т.10 от ОУ клиентът се е задължил да представи обезпечение. Сключено е допълнително споразумение към договора, което прилага заедно с погасителен план. Ясно било посочено на длъжника, че дължи неустойка по допълнителното споразумение само и единствено в случай, че не предостави обезпечение. Посочва, че общата сума на извършените плащания от длъжника по ДПК е в размер на 539,19 евро и уточнява какво е погасено с тази сума.

С разпореждане № 2760/22.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1437/2026 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А. С. от с. ......, ЕГН:**********, за сумите:- 238.09 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г.; 366.07 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение от вноска № 5 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г.-; 426.06 евро - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ; - 255.65 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.; 13.40 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

87.80 евро- лихва за забава, дължима от 16.08.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, съдът е приел, че процесният договор нарушава чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, не отразява вярно ГПР, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителното споразумение към ДПК. В допълнителното споразумение, допълнително представено от заявителя, е договорено 14дневно отсрочване на задължението, за да се представи обезпечение по чл.10 от ОУ, при неизпълнението на което, на осование чл.92 ЗЗД ще се дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1250 лв., разделена на 12 вноски, чрез което се стига до забранен от закона резултат - нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Така заемополучателят е заблуден относно действителните параметри на договора, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.9а и т.10 от ЗПК, което на основание чл.22 ЗПК прави договора недействителен. На основание чл.23 ЗПК длъжникът дължи единствено главницата. Дължимата главница от сключване на договора- 16.04.2025г. до падежа на 12-та вноска е 666,79 лв. или 340,92 евро. Предвид твърдяното плащане на сумата 539,19 евро задължението до 12-та вноска се явява изцяло погасено.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до 3 следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С даденото задължително тълкуване на закона с ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок„. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд 4 извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми.