Определение № 1299 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1299 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501004 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК , вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 40803/22.04.2026 г. по описа на ПдРС, подадена от Й. Г. Г. с ЕГН: **********, против Определение № 4830/18.04.2026г. постановено по гр.д.№17047/2025г. по описа на ПдРС, II гр.с., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството по гр. д. № 17047/2025 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с.

Частният жалбоподател излага оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа доводи за неправилното приложение на чл.83, ал.2 ГПК. Възразява, че районният съд е направил недопустимо предположение за наличието на „скрити доходи“ на ищеца.

Навежда съображения за неправилна преценка от районния съд, че ищецът представлява сдружения, което обстоятелство се сочи за правно ирелевантно.

Изводите на районния съд се оспорват като постановени в противоречие на събраните доказателства и основани на предположения. Възразява се, че отказът за освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса при липса на реална възможност за заплащането й представлява непропорционално ограничение на правото му на защита и достъп до съд.

Посочва за наличието на множество висящи съдебни спорове с финансови 1 институции. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да освободи ищеца от заплащането на държавна такса по делото.

Пловдивският окръжен съд като разгледа постъпилата жалба и приложените доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№17047/2025г. на ПдРС, II гр.с. е образувано по искова молба на Й. Г. Г. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД („Макс Кредит"), „АПС Бета България“ ЕАД и „Мост Финанс“ ЕООД, ЕИК 200385975, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото на осн.чл.83, ал.2 ГПК.

Представена е декларация за семейно и имотно състояние, с която ищецът е декларирал по отношение на семейното си положение, че е неженен; не живее във фактическо съпружеско съжителство; няма лица, които да издържа. По отношение на доходите си ищецът е декларирал, че не работи по трудов договор; регистриран е като самоосигуряващо се лице без осъществяването на търговска дейност и без реализирани доходи; не получава пенсия, социални помощи, обезщетения, наеми, рента или други регулярни доходи. Декларирал е, че получава минимални средства за издръжка, непостоянни и осигурявани частично с подкрепата на родителите си, с които не живее. Ищецът е декларирал, че притежава апартамент в гр.Пловдив, който е обременен с ипотека; не притежава моторни превозни средства, влогове, депозити, инвестиции, акции, криптовалути или други финансови активи; няма налични свободни средства по банковите сметки. Декларирал е, че месечните му разходи за издръжка значително надвишават наличните му средства, има задължения към финансови институции, които оспорва по съдебен ред. Посочил е, че срещу него има образувани изпълнителни дела с наложени запори върху банкови сметки.

По делото са постъпили справки от Агенция по вписванията, НАП – ТД 2

Пловдив, НОИ –Пловдив, БНБ, Дирекция „Социално подпомагане“; МВР сектор Пътна полиция. От посочените справки се установява, че ищецът притежава недвижим имот – апартамент в гр.Пловдив от 65 кв.м., ведно с прилежаща изба, върху който има наложени възбрани в полза на НАП, ЕВН Топлофикация, Община Пловдив, ВиК, ТиБиАй Банк ЕАД и Агенция за събиране на вземания, както и заличаването на договорна ипотека върху имота; ищецът няма сключени трудови договори за периода 2024-2026 г.; същият е управител и представляващ Сдружение на собствениците „Земен рай“ и Сдружение на собствениците -гр.Пловдив, район Северен; не са изплащани парични обезщетения и няма отпусната пенсия от НОИ, не са извършени социални плащания на ищеца; няма регистрирани МПС на името на ищеца;банковите сметки на ищеца са запорирани.

Въз основа на посочената доказателствена съвкупност районният съд е отхвърлил молбата на ищеца след като е приел, че не може да се направи извод за наличие на имуществено състояние на ищеца, което не му позволява да заплати държавната такса.

Определението е правилно.

С нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се цели осигуряване на достъп до правосъдие на социално слаби лица. Освобождават се от заплащане на такси и разноски физически лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други неблагоприятни обстоятелства не разполагат с достатъчно парични средства – нямат доходи над необходимите за тяхната издръжка или имущество, което могат да осребрят или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, за да ги за платят. Т.е. липсата на средства да бъдат заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се било на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи или други такива. За да бъде приложена привилегията по чл. 83, ал. 2 от ГПК в полза на лица в млада възраст, които са работоспособни и не страдат от заболявания, те трябва да докажат наличието на обективни пречки, които ги възпрепятстват да си осигурят необходимите средства.

Съвкупната преценка на събраните по делото преки и косвени данни за материалното и гражданското състояние на ищеца налагат извод, че не са 3 налице предпоставките за освобождаването му от заплащане на държавната такса за производството. Ищецът е на 40 години и е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи и да реализира доходи, притежава недвижим имот – апартамент в гр.Пловдив, не заплаща наем и няма задължение за издръжка на трети лица. Не се твърди и не се установява влошено здравословно състояние на ищеца, изискващо средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. Няма данни същият да е регистиран като лице, търсещо работа в Бюрото по труда. Не се установяват обективни пречки, които да възпрепятстват ищецът да осигури заплащането на държавната такса.

Обстоятелството, че към настоящия момент ищецът не е трудово ангажиран, а частично разчита на родителите си, не е основание за освобождаването му от заплащането на държавната такса. Освен частично получаваните средства от родителите си, чийто размер не е деклариран, ищецът не посочва източника и размера на останалите си доходи, с които се издържа. Същевременно по делото се установява, че ищецът е управляващ и представляващ Сдружение на собствениците „Земен рай“ и сдружение на собствениците -гр.Пловдив, район Северен.

Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е изключение от правилото, че такива се дължат и трябва да се заплащат, поради което не може да се тълкува разширително и следва да се постановява само въз основа на безспорни доказателства, каквито в случая не са представени.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 40803/22.04.2026 г. по описа на ПдРС, подадена от Й. Г. Г. с ЕГН: **********, против Определение № 4830/18.04.2026г. постановено по гр.д.№17047/2025г. по описа на ПдРС, II гр.с., с което е оставено без уважение искането на Й. Г. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството по гр. д. № 17047/2025 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5