Решение № 260025 от 11.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260025

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 11.02.2021 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя

Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №461 описа на ПАС за 2020 г., намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба от З.Л.И. АД против постановеното решение №50 от 14.04.2020 г. по т.д.№168/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта му, с която са уважени исковете на С.И.А. и К.З.А. за разликата над 2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един поотделно.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като то счита за незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и необосновано.

Изложил е съображения, че присъдените суми, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, са завишени, поради недоказаност, че същите са над нормативно определения лимит по пар.96 от ПЗР на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., че са прекомерни и не е взето предвид направеното възражение за принос на настъпване на вредоносния резултат от пострадалия.

Моли да се отмени решението в обжалваната му част - за разликата над 2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един от ищците С.И.А. и К.З.А., като се отхвърлят предявените искове в тази част. Претендират разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба не е е постъпил отговор от С.И.А. и К.З.А., но същите, чрез процесуалния им представител адвокат Р.М., са взели становище в с.з., като считат същата за неоснователна.

Молят се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част. Претендират разноските. Моли се и за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38 от ЗАдв.

Третото лице помагач на ответника О.А.Ч. не е представил отговор и не е взел становище по въззивната жалба.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Решението е връчено на жалбоподателя на 05.06.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 19.06.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

С решението по т.д.№168/2019 на

Окръжен съд Пазарджик е осъдена З.Л.И.

АД да заплати на С.И.А. и К. З.А., на всеки един по

40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния внук Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., причинена вследствие на ПТП от същата дата, с делинквент О.А.Ч., управлявал л. а. М. „***“, модел „*** *“, рег. № ** **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като са отхвърлени исковете за разликата над уважените по 40 000 лв. до претендираните по 50 000 лв.

Предмет на въззивно обжалване е уважителната част на решението за разликата над 2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един поотделно. Спори се за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и има ли съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Ищците са бабата и дядото по майчина линия на починалия при ПТП на 29.10.2017 г. Н.А.Ч., причинено от О.А.Ч., управлявал л. а. М. „***“, модел „*** *“, рег. № ** **** **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че са предявили претенциите си пред застрахователя на 23.04.2019 г., като не се е стигнало до плащане, поради което са сезирали съда.

Твърдят, че с внука им била създадена особено близка и трайна житейска връзка, като изпитват значителни морални болки и страдания от загубата на своя внук.

Посочват, че понасят изключително тежко загубата на внука си, тъй като той израснал с тях, те се грижили за него от малък и помагали в отглеждането му. Имали силно изградена връзка по-между си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Внук им бил опора и радост. Обичал да прекарва свободното си време при тях. Имали общи занимания и интереси. Помагал им в ежедневието и ги обгрижвал. Търсел тяхното внимание и подкрепа. Допитвал се за съвети. Били силно привързани, отнасяли се към него и го възприемали като свой роден син.

След смъртта му ритъмът и животът им са изцяло подчинени на скръбта от голямата загуба. Преживяват я тежко, често плачат, станали мрачни, затворени в себе си, трудно влизат в контакт с хора извън семейството. Ще скърбят до края на живота си, болката им няма да отшуми до края на живота им.

Моралните им страдания са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Ответникът оспорва исковата молба и изложените твърдения в нея в представения отговор. Прави възражение за съпричиняване, а именно, че починалият е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като не е ползвал обезопасителен колан, като пътник в МПС, в нарушение на чл.137 от ЗДвП. Също така доброволно се е превозвал в МПС, като сам се е поставил в риск, возейки се при шофьор, който е негов роднина и добър познат, знаейки, че е без свидетелство за правоуправление и с движение с превишена скорост, без да вземе отношение по този факт.

За установяване на твърденията в исковата молба и възраженията в отговора за допуснати доказателства за установяване механизма на ПТП, вредоносния резултат, отношенията в семейството и изпитаните болки и страдания.

От данните по делото е несъмнено установено настъпването на ПТП и смъртта на Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., като негов резултат. В този смисъл са и изводите от назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза. От същите се установява, че при огледа на местопроизшествието тялото на починалия Н.Ч. е било намерено на предна дясна седалка, закопчано с предпазен колан. Не са описани „коланни травми“, тъй като МПС се е ударило странично в дървото при установения механизъм на ПТП – страничен удар и рикошет, последван от преобръщане през таван. При този механизъм и при положение, че МПС е без покрив/кабрио/, правилно поставен колан би бил ефективен само, доколкото би задържал пострадалия към седалката и той няма да изпадне от автомобила. Той не би могъл да бъде от полза в хода на страничното търкаляне, в частност във фаза, когато е обърнат по таван нагоре с колелата. При установения механизъм на

ПТП и изчислена скорост на автомобила преди удара – 120 км/ч няма вероятност за предотвратяване или намаляване на получените увреждания чрез поставен предпазен колан.

Съдът кредитира тези изводи, като компетентни и неоспорени от страните. Въз основа на тях несъмнено се установява, че Н.А.Ч. е бил с поставен обезопасителен колан, както и че предпазният колан не би имал значение за предотвратяване или намаляване на получените увреждания в конкретния случай. Той е използвал посоченото предпазно средство и не е нарушил нормата на чл.137 от ЗДвП. С оглед така направения извод, не се установява възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия чрез непоставяне на предпазен обезопасителен колан.

На следващо място, ответникът възразява, че пострадалият сам се е поставил в риск, тъй като доброволно се е превозвал в МПС, возейки се при негов близък шофьор и роднина, знаейки, че не притежава правоспособност да шофира и с движение с превишена скорост, без да вземе отношение по този факт. Т.е. ответникът се позовава на рисково поведение от страна на пострадалия. В този случай следва да се прецени дали пострадалият е знаел, че пътува с водач на МПС, който е нямал свидетелство за правоуправление, и въпреки това е избрал да пътува с него, като свободно е изразил своята воля за това, или е имал възможност да узнае това с оглед дължимата грижа, която трябва да прояви. В случая не се установяват посочените обстоятелства. Пострадалият и делинквентът имат една и съща фамилия, но от това не следва извод за роднински отношения по-между им. Този факт подлежи на доказване при носене на доказателствената тежест от страна на ответника, като не е доказан в настоящото производство. Не се установяват и близки отношения по-между им, както и знание за обстоятелството от страна на Н.Ч., че делинквентът нямал шофьорска книжка. Единствените доказателства в тази връзка са свидетелските показания на свидетелите К.Й. и А.А., които са непротиворечиви досежно обстоятелство, че О. и Н.не били приятели. От показанията на първия се установява, че знае, че двамата не били приятели. О. познавал от улицата, като го виждал няколко пъти с колата. Нямал общо с него.

От показанията на втората се установява, че двамата са се познавали, но не били приятели. Имали си различни компании и не общували. Били на различна възраст, не били съседи или съученици. Снимали се на сватбата на О. и абитуриентския бал на Н., но на тези мероприятия се канели и идвали всички, както и се снимали, което било обичайно за тях. С оглед възрастта на О.Ч. към момента на ПТП – 18 г. и 9 месеца, той е могъл да бъде правоспособен водач съгласно чл.151 от ЗДвП и при проявяване на дължимата грижа пострадалият не е бил длъжен да предполага, че водачът няма правоспособност да управлява МПС. Нямал е и задължения във връзка с висока скорост при установения механизъм на ПТП. Ето защо, не може да се приеме, че пострадалият сам се е поставил в риск в конкретния случай, като възражението на ответника в тази връзка се явява неоснователно и недоказано.

С оглед гореизложеното не се установява наличието на фактическия състав на чл.51,ал.2 от ЗЗД и поради това следва да се пристъпи към преценяване на фактическият състав на чл.52 от ЗЗД. Тъй като оплакванията във въззивната жалба са относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се присъди към обсъждане на този въпрос на база събраните по делото доказателства.

По делото са разпитани като свидетели на страната на ищците А.С., К.Й., А.А. и Л.Я..

От показанията на първия свидетел, племенник на ищцата, се установява, че Н.Ч. от раждането си до завършване на осми клас е живеел при баба си и дядо си, отгледан е от тях. Около 15-годишната си възраст, когато Н.е бил в 8-ми клас, се преместил да живее при майка си и баща си, които си купили апартамент, подпомогнати финансово от ищците. След като се отделил от баба си и дядо си, пострадалият често ги посещавал след училище, а през почивните дни оставал да преспива у тях, като им помагал с работата в магазин за хранителни стоки, който ищците държали. Поддържа, че Н.е отгледан от баба си и дядо си понеже е първият внук от мъжки пол. До преместването в закупения апартамент и родителите на Н.са живели в едно домакинство в къщата на ищците, като полагали много грижи за него – всичко каквото е нужно за дрехи, храна, за лекарства, за учебници, пари, мобилен телефон. След завършването на 12 клас ищците направили абитуриентски бал на Н.. Родителите на Н.са нямали достатъчно средства и затова основно помощта е била оказвана от бабата и дядото. Когато разбрали за смъртта на Н., ищците припаднали в двора на болницата. На майката било съобщено по-късно. На гроба ищците направили голям паметник „като къща“. След смъртта на внука им ищците затворили магазинчето. Променили се. Все едно и те са се загубили. Само за Н.говорили.

От показанията на втория свидетел, братовчед на пострадалия, се потвърждава, че от раждането до 15-годишната си възраст Н.е бил отгледан от ищците. Не е живял през това време с родителите си. Те живеели отделно в апартамент, купен от ищците 4-5 години преди смъртта на Н.. Н.бил първият им внук от мъжки пол и затова се отглеждал от баба си и дядо си, а не от родителите си. Много се грижили ищците за него, много му помагали. Едва след като завършил осми клас Н.отишъл да живее при родителите си, но и тогава често ходел при ищците, помагал им в техния хранителен магазин. След смъртта на Н.ищците затворили магазина, много се променили, трудно живеели, всеки ден били на гробищата, постоянно плачели. Свидетелят счита, че те са били в шок, не искат и няма за кой да се грижат. Твърди, че когато е ходел на гробището, ищците винаги били там. Направили много голям паметник на гроба, с покрив.

Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0c28225-4540-480b-9df4-722a9d4df6a6