Решение № 935 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500886 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4696/20.01.2023г. от „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.“ № 258, Варна тауърсЕ, чрез адв. Н. Б., срещу решение № ****/**.**.****г., постановено по гр. дело № ****/****г. на ВРС, Х VIII-ти състав, с коeто въззивникът е осъден да заплати на „З.К.З.П. И У.к.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ч.В., общ. Р., обл. Р., сумата от 17167,86 лева /седемнадесет хиляди сто шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020г., в който период ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ****** в с. Ч.В., общ. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 12128,71 лева /дванадесет хиляди сто двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020 г., в който период ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ****** в с. Ч.В., общ. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Въззивникът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, и като несъответстващо на доказателствата по делото. Оспорва правния извод на съда, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесните енергийни обекти, като основано на погрешна преценка на релевантните за спора факти. Намира решението за постановено в нарушение на Закона за електростопанството от 1948г., отм . през 1975г., съгласно който всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността (каквото съоръжение представляват процесните трафопостове), са били държавна общонародна собственост и Държавата е можела да 1 преотстъпи само експлоатацията, но не и собствеността върху тези съоръжения на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации, като се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК.

Въззивникът намира, че представените от ищеца нотариални актове за собственост на недвижим имот №***, том *, рег. №*****, дело №****/**** г., вписан в СП Р. с вх. рег.

№*****, акт №**, том **; 2). Нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том *, рег. №*****, дело №****/**** г., вписан в СП Р. с вх. рег. №*****/**.**.**** г., акт №**, том **, дело №*****/**** г. и 3.) Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том *, рег. №****, дело №*** от **.**.****г., вписан в СП-Р. с вх. рег. №*****/**.**.**** г., акт №** за нищожни, в частта им, в която се прехвърля правото на собственост върху енергийни обекти, поради противоречие със закона, а в евентуалност поради заобикалянето му.

Намира за неправилно и в противоречие със Закона за електростопанството от 1975г., отменен 1999г. приетото от първоинстанционният съд, че процесните енергийни съоръжения не са изключителна държавна собственост и не са налице ограничения за придобиването им, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон. Позовава се на действалата императивна законова разпоредба на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г., отм. 1999г., съгласно която електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, като единственото изключение от горното правило е било регламентирано в чл.2, ал.2 от Закона, съгласно която кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Е.“ могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. По делото не били ангажирани доказателства за наличието на задължителното разрешение на Асоциация „Е.“, поради което ищецът не е могъл да придобие собствеността върху процесните трафопостове, като се позовава на съдебна практика. Освен това се позовава на установеното по делото, че процесните съоръжения са се използвали за нуждите не само на ищеца, а и на други потребители, поради което същият не е могъл да стане собственик на тези енергийни обекти.

За неправилен и необоснован намира и извода на първоинстанционния съд относно евентуалното възражение на ответника, че в негова полза не е възникнало сервитутното право по чл.60, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЕЕЕ, обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., (отм.). Счита, че в случая е неприложима хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Намира, че електроразпределителното предприятие притежава законов сервитут, даващ му основание за безвъзмездно ползване на имота, което ограничава правата на собственика на служещия имот и не дължи еднократно обезщетение или периодични плащания. Сочи, че правният режим на съществуващите към 16.07.1999г. енергийни обекти, собственост на държавата или на кооперативни и други обществени организации, не е променен с приемането на следващите закони, с които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи, като отново се позовава на съдебната практика.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че след като процесните трафопостове са заведени в инвентарната книга на ищцовото дружество с нулева балансова стойност, то претендираното обезщетение за предоставен достъп следва да се изчисли, като се съобрази пазарната стойност на тези активи. Счита, че обезщетението следва да се изчисли по съответната формула в методиката, като се съобрази това балансово число, а не пазарната стойност, освен това, нулевата балансова стойност означавало, че един актив е изведен от употреба и не следва да формира приход.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира заплащане на сторените разноски пред 2 двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна посочва, че въззивникът, отричайки правото му на собственост върху процесните трафопостове, е игнорирал собственото си извънсъдебно признание на собствеността на ЗКПУ „К.“, инкорпорирано в писмо, с което ответното дружество е отправило до ЗКПУ „К.“ покана да изкупи двата трафопоста, като е предложило и изготвяне на актуална оценка от независим лицензиран оценител във връзка с това изкупуване. Намира за преклудирано възражението на въззивника за противоречие на съдебното решение със Закона за електростопанството от 1948 година, тъй като се въвежда за първи път с въззивна жалба. Не оспорва, че процесните трафопостове се ползват от други правни субекти, но това е станало след като кооперацията е придобила собствеността върху двете съоръжения. Счита, че в конкретния случай не е било необходимо разрешение от Асоциация „Е.“, но дори и да се приеме, че такъв административен акт е необходим и не е издаден, това също не е пречка по силата на придобивната десетгодишна давност ЗКПУ „К.“ да стане собственик на процесните трафопостове, тъй като те са били кооперативно имущество и могат да бъдат придобивани и по давност, считано от 1994г. до сега. Сочи, че въззивиникът ползва тези обекти без правно основание, за което дължи на ЗКПУ „К.“ обезщетение, тъй като енергийното дружество неоснователно се е обогатило с разходите, които би заплатило ако бе сключило договор по чл. 117, ал. 8 от Закона за Е.та. По отношение начина на изчисляване на обезщетението се позовава на т.3.3 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „З.К.З.П. И У.к.“, ЕИК *********, срещу „Е.С." АД, ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 20 580 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 31.12.2020г., в който период ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ****** в с. Ч.В., общ. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението; 2/ за сумата от 8330 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 31.12.2020г., в който период ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ****** в с. Ч.В., общ. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението.

С определение № ****/**.**.****г. производството е прекратено в частта, с която е претендирано заплащането на обезщетение за ползване на двете съоръжения за периода от 29.12.2020 г. до 31.12.2020г.

С протоколно определение от 09.09.2022г. е допуснато изменение на предявения иск за присъждане на сумата от 20580 лева чрез неговото намаляване на сума в размер на 17167,86 лева, като производството е прекратено в частта за разликата над сумата от 17167.86 лева до първоначално предявения размер на иска от 20 580 лева, на основание чл.232 ГПК. Допуснато е и изменение на иска за сумата от 8330 лева чрез неговото увеличаване на сума в размер на 12128,71 лева.

Ищецът твърди да е собственик на два трафопоста, които се намират на територията на кооперацията в с. Ч.В., обл. Р.. Излага, че единият трафопост е с мощност 400 киловата и 3 е разположен в имот № ******, като от него кооперацията притежава 7/8, а другият е с мощност 200 киловата и се намира в имот № ****** и същият е изключителна собственост на ищеца. Поддържа, че двете съоръжения се ползват не само от ЗКПУ „К.", но и от други абонати без да има договор между енергийното дружество и кооперацията. Сочи, че в процесния период ответното дружество не е предприело действия за уреждане отношенията между страните, въпреки воденото преди това дело, а е реализирало доходи от използване съоръженията на ищеца.

В първото по делото заседание ищецът е навел в условията на евентуалност доводи, че е придобил двата процесни трафопоста въз основа на осъществявано давностно владение от момента на придобиването им чрез търг на **.**.****г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищецът да е собственик на процесните трафопостове. Навежда доводи, че констативните нотариални актове, посредством които ищецът се легитимира като собственик на същите, не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. Сочи, че съгласно същите ищецът е придобил собствеността въз основа на сключени договори за продажба на недвижим имот частна държавна собственост. Позовава се на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ /отм./, съгласно който електрическите уредби са вещи извън гражданския оборот и не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка. Поради изложеното счита, че приложените към исковата молба нотариални актове са нищожни поради противоречие със закона. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Изтъква, че ищецът не е посочил в какво се изразява ползването на трафопостовете от ответника, съответно обогатяването, както и че ищецът не може да претърпи обедняване, доколкото няма разходи за обектите и не е лицензирано лице да получава приходи от енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 ЗЕ. Сочи, че кооперацията не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ и не може да извършва дейностите, визирани в разпоредбата и да реализира приходи от тях. Твърди, че трафопостовете са изградени преди 1998г. и по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./ са държавна собственост. Държавата е могла единствено да ги предоставя за стопанисване и управление, но не и да прехвърля собствеността върху тях. Поддържа, че кооперативните организации са могли да станат собственици само с изричното разрешение на Асоциация „Е.", каквито данни липсват по делото. В условията на евентуалност поддържа, че ответното дружество притежава сервитутно вещно право, възникнало на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ и за упражняване на същото не дължи заплащане на обезщетение на ищеца. Оспорва исковете по размер. Счита, че евентуално обезщетение следва да се изчисли на база Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. В тази връзка поддържа, че като основа за определяне на обезщетението следва да послужи балансовата стойност на двата трафопоста.