Определение № 6433 от 20.05.2020, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………. гр.Варна, 20.05.2020г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4641 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Г.П. срещу „Е.М.“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от 8610.00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL577993/28.03.2011г., сумата от 7.04 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 28.06.2011г. до 21.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 644.70 лева, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 9366 по описа на за 2012г. на ЧСИ М.Б., рег.

№ 838.

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира следното:

От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите, доколкото вземането, като с предявения иск се цели неговата потребителска защита като страна по договор за потребителски кредит № FL577993/28.03.2011г..

Предвид посоченото качество на ищеца и естеството на предявения иск, местната подсъдност на делото следва да бъде определена по реда на чл. 113 ГПК.

Цитираната норма, в редакцията й ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г., в сила от същата дата, предвижда исковете на и срещу потребител да са предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

От извършената по делото служебна справка в Национална база данни „Население“ относно адресната регистрация на ищеца се установява, че Г.Г.П. има регистриран настоящ адрес ***, което населено място не попада в съдебния район на сезирания съд.

Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл.

119, ал. 3

ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл. 113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност, е разширено.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ищеца е в гр. Девня, то местно компетентен да разгледа спора е РС – Девня, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС-Девня в съдебния район, на който са едновременно настоящия и постоянния адрес на ищеца.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.

№ 4641/2020г. по описа на Варненски районен съд, 34-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд

– гр. Девня, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: