Решение № 6427 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6427 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20261100510394 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Застрахователна компания „Надежда“ АД, ЕИК 131282730 – длъжник по изпълнително дело № 1589/2023 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ, против pостановление от 18.09.2026 година, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя.

Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението. В тази връзка посочва, че задължението е събрано въз основа на действия на друго ЧСИ по друго изпълнително дело.

Продължителността на производството по събиране на вземането също не може да обоснове завишения размер на определеното възнаграждение.

Допълнително посочва, че по делото са ангажирани доказателства единствено за заплащане на сумата от 1770 евро, разликата над 6200 евро, за който са представени договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Позовава се на практиката на СЕС относно размера на адвокатските възнаграждения, в противоречие с която е присъдената за последното сума.

Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали адвокатското възнаграждение и дължимата по т.26 от Тарифата такса.

Взискателят „Униформ Сицилия“ ООД, оспорва жалбата. Сочи, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за цялостното водене 1 на делото, а не само за образуването му. Посочва, че процесуалния представител е изискал извършването на много справки и изпълнителни действия, както и снабдяване със съдебно удостоверение за присъединяване по другото изпълнително дело, поради което не счита, че е поддържал неактивно поведение. Оспорва жалбоподателят да е изпълнил доброволно задължението си, което е наложило образуването на изпълнително дело и пристъпване към принудителното му събиране, в резултат именно на което е събрана цялата сума.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнителното дело № 1589 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 26.07.2023 г. по молба от „Униформ Сицилия“ ООД срещу длъжника Застрахователна компания „Надежда“ АД. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил първоначално възнаграждение в размер на 2540 лева.

На 14.09.2023 г., чрез адв. Р.Г. като синдик е връчена покана за доброволно изпълнение, изх. № 37656/26.07.2023 година.

В покана за доброволно изпълнение е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 240 лева за адвокатско възнаграждение.

На 26.07.2023 г. и на 13.09.2023 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банкови институции

В периода 26.07.2023 г. – 25.09.2023 г. са извършвани множество справки и запитвания до агенции и институции относно установяване имущественото състояние на длъжника с оглед на предприемане на принудителни действия, а именно: справки за банкови и платежни сметки и банкови сейфове за различни периоди; справка за имотната партида на лицето в средата за междурегистров обмен; справки за предходно образувани изпълнителни дела срещу длъжника; справки от НАП; справки относно недвижими имоти, притежавани от длъжника в извън град София.

На 19.09.2023 г., със съобщение с изх. №49733 ЧСИ е уведомил взискателя, че са открити недвижими имоти, собственост на длъжника, като е посочил, че при искане да се наложи възбрана върху цялото или част от недвижимите имоти, следва да подаде изрична молба в този смисъл. Изрично е посочено, че ще се дължат и допълнителни такси.

Молба за налагане на възбрана върху собствените на длъжника недвижими имоти е постъпила по имейл на 08.04.2024 год. Възбрана е наложена на 12.04.2024 година.

На 17.05.2024 год. е изпратено Уведомление до СДП – Пътна полиция за налагане на запор върху МПС – Хюндай Соната, ДК№СА****ВH и Форд 2

Ескорт, ДК№С****ВР, върху което е отбелязано, че запорът е наложен на 23.05.2024 година.

На 19.11.2024 год. взискателят е подал молба с искане за налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника в дружество „Медицински център – Надежда I“, ООД. Запорно съобщение до АВ – Търговски регистър е изпратено на 20.11.2024 годидна. В същата молба е направено искане за издаване на удостоверение по реда на чл.456, ал.2 ГПК за присъединяване по изпълнително дело 2024/1552 на ЧСИ Г.Г.. Удостоверение по чл.456 ГПК е издадено на 20.11.2024 година.

На 16.09.2024 год. взискателят е подал молба за включване в размера на задължението по изпълнителното дело заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7970 евро. Прилага договор за правна защита и съдействие от 23.07.2023 год. и два броя платежни нареждания, съответно за сумите от 1 770 евро и 6 200 евро.

На 18.09.2026 г. длъжникът е депозирал възражение, вх.

№100115/18.09.2026 г. по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера от 500 евро за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т . 26 от ТТРЗЧСИ.

На 18.09.2026 г. ЧСИ отказва да намали размера на приетия за събиране адвокатски хонорар в размера на сумата от 500 евро и на дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.

Със съобщение изх. №107778 от 25.09.2026 год. на ЧСИ Г.Г. е уведомила ЧСИ Р.М., че на 25.09.2026 г. е превела цялата сума по изпълнително дело №1589/2023 г., включително пълния размер на оспорвания адвокатски хонорар. Приложено е и платежно нареждане за сумата от 145 877,17 евро.

На 25.09.2026 год. длъжникът е депозирал молба, с оглед уведомлението за постъпване на цялата сума по изпълнителното дело и отпадналата необходимост от наложените запори и възбрани, същите да бъдат отменени. Запорите са вдигнати на 25.09.2026 година.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно ГПК, изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая характер на такова постановление има постановление за разноските от 18.09.2026 година.

Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в 3 законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай, се установи от данните по делото неоснователност на възраженията за недоказаност на плащането на адвокатско възнаграждение над сумата от 6200 евро, тъй като по делото е приложено и платежно нареждане за сумата от 1700 евро, която се оспорва да е платена от длъжника.

По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Съдът намира, че същото е неоснователно.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Дадени са и критериите за преценка прекомерност - съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

За определяне на дължимите разноски за образуване и водене на изпълнителното дело, съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на 4 подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

В конкретния случай, взискателят е представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на изпълнително производство и е предприел редица действия в защита интересите на представляваното лице, вкл. становище по исканията за изменение на постановлението за разноски. В резултат на активните действия на процесуалния представител на взискателя, вкл. налагане на възбрани върху имоти на длъжника, предприемане на действия по чл. 456 от ГПК, е постигнато пълно удовлетворение на взискателя в рамките на друго изпълнително производство. Самото изпълнително производство е продължило три години, в рамките на който период липсва и доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното производство.

По тези съображения, Съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя, следва да се определи до заплатеното адвокатско възнаграждение – 7970 евро.

С оглед това становище, не подлежат на преизчисляване и дължимите такси по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, в какъвто смисъл има искане.

Водим от горното, СГС, Търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Застрахователна компания „Надежда“ АД, ЕИК 131282730 – длъжник по изпълнително дело № 1589/2023 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ против постановление от 18.09.2026 година, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до размер на сумата от 500 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис – на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ по изпълнително дело № 1589/2023 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6