Определение № 988 от 10.10.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Плевен, 10.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20234430202034 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от В. И. П. в качеството му представляващ ***ЕООД , против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 29.08.2023г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 173/2023 година на ОДМВР-Плевен /преписка №2358/2022 по описа на Районна прокуратура град Плевен, за престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 29.08.2023г.., постановено по п о досъдебно производство ЗМ № 173/2023 година на ОДМВР-Плевен и да върне делото на прокурора за провеждане на необходимите действия с цел установяване на обективната истина по случая.

Навеждат правни доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустими е, разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е образувано на 03.08.2023г. за това, че на неустановен ден през месец декември 2014 г., в гр. Плевен, противозаконно са присвоени чужди движими вещи - автобус марка „Волво В10М" с per. № ***, автобус марка „Кароса 7322 ” с per. № ***, автобус марка „Волво В10" с per.

№ *** и автобус „Мерцедес" с per. № ***, които деецът владеел по силата на договор за оперативен лизинг № 181006/18.10.2006 г.,собственост на „***

ЕООД с *** В. И. П. от гр. Асеновград - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата:

В. И. П., И.Ш. И., Г.А.Г., М.Н.Н., Е.Ц.Р., Л.М.В., Й.С.Й., Ф.Ф.Ф., В.П.Х.,

Г.В.Т. и Д.В.Л... Изготвени са съдебно-оценителна, съдебно-икономическа и техническа експертизи.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

На 18.10.2006 г. между „*** ЕООД - гр. Асеновград, представлявано от В. И. П., и ЕТ *** - гр. Плевен, представлявано от И.Ш. И., бил сключен договор за лизинг № 181006, съгласно който „*** ЕООД, в качеството си на лизингодател предоставя на ЕТ *** като лизингополучател автобус „Волво Б10М" с peг. № *** и автобус „Кароса" с per. № *** за сумата от 24 542,02 евро, като първоначалната вноска по договора била 15 600 евро с ДДС, дължима с подписването на договора и изплатена преди приемането на лизинговите обекти. Срокът на договора бил две години. И. дължал плащане на общо 24 вноски, дължими до 15-то число на месеца.

С приемо-предавателен протокол № 181006А от 20.10.2006 г. В. П. предал в гр. Асеновград, в складово-сервизната база на фирмата, на И. И. автобус „Волво Б10М" с peг. № ***, рама № *******************, двигател № ***. На 24.10.2006 г„ е приемо- предавателен протокол № 181006Б отново на същото място, бил предаден и автобус „Кароса 7322" е peг. № ***, рама № ******************, двигател № ***.

На 19.03.2007 г. бил подписан анекс към договора за лизинг, съгласно който *** ЕООД гр. Асеновград като лизингодател предоставя на

ЕТ *** като лизингополучател автобус „Волво В10Р" с peг. № ***, рама № *******************, двигател № без номер. Окончателно договорът 2 изтичал на 15.10.2010 г. С анекса бил променен и погасителния план, като месечните погасителни вноски станали 48 на брой, а общата сума, която лизингополучателя следвало да заплати на лизингодателя, била 40 903.35 евро. Лизинговият обект бил предаден от В. П. на И. И. на 20.03.2007 г. в гр.

Асеновград с приемо- предавателен протокол № 181006В.

На 10.11.2007 г. бил подписан анекс към договора за лизинг, съгласно който *** ЕООД гр. Асеновград като лизингодател предоставя на

ЕТ *** като лизингополучател автобус „Мерцедес 0 405G" с peг. № ***, рама №******************, двигател № ***. Автобусът бил предаден на И.

И. с приемо-предавателен протокол № 181006Д. Срокът на договора бил продължен до 15.11.2011 г. Заплащането по договора се извършвало основно по банков път, по банковите сметки на „*** ЕООД в *** ЕАД, Т*** АД, *** АД и *** АД, но имало и вноски, които били плащани в брой, за което били издавани фактури с касови бонове. Съгласно чл. 39 от лизинговия договор при забава на една лизингова вноска за повече от тридесет дни лизингодателя имал право да прекрати едностранно договора и да изиска връщането на лизинговия обект на посочен от него адрес в тридневен срок от получаване на уведомлението, като всички разходи по връщането на лизинговия обект би следвало да са за сметка на лизингополучателя. Съгласно чл. 40 от договора в случай, че не бъде спазен срока по предходния член, лизингополучателя имал право сам да изземе лизинговия обект, а лизингополучателя е длъжен да му осигури достъп до помещенията, в които го съхранява. Първоначално И. плащал лизинговите вноски регулярно, след което не платил част от дължимите вноски.

Поради неплащане на лизинговите вноски в срок, на 12.12.2014 г./ три години след изтичане срока на договора на 15.11.2011г. съгласно последния анекс / от „*** ЕООД била изпратена до ЕТ *** покана за доброволно изпълнение peг. № 1000/12.12.2014 г. В поканата лизингополучателя бил поканен в срок до изтичане на 7 календарни дни от получаване на поканата да заплати на лизингодателя дължимата към онзи момент сума в размер на 24 914,00 лв. и да предаде на „*** ЕООД държането на МПС-тата, предмет на договора за лизинг в базата на дружеството в гр. Асеновград. Поканата била изпратена чрез *** до адреса, на който И. И. живее в гр. Плевен, ж.к. *** и същата била получена на 15.12.2014 г. На 26.01.2015 г. било получено уведомление от ЕТ ***, че посочените в писмото автобуси се намират в гр.

3

Плевен, с изключение на автобус „Кароса 7322" с peг. № ***, но същите не са в движение поради прекратяване дейността на ЕТ ***. В изпратеното от И. уведомление като лице за контакт била посочена Г.Г..

Тъй като не последвало връщане на лизинговите вещи, а лизинговите вноски не били заплатени, от „*** ЕООД бил изпратен писмен отговор peг. № 1003/01.02.2015 г., в който изискали от лизингополучателя да посочи точен адрес на местонахождението на автобусите, предмет на договора. На 28.02.2015 г. било получено уведомление от И. И., че автобусите, с изключение на автобус „Кароса 7322", може да бъдат получени незабавно, след уточняване на мястото и датата, като отново било посочено, че автобусите не са в движение.

С писмена покана за доброволно изпълнение изх. № 1037/06.07.2016 г. на „*** ЕООД лизингополучателя отново бил поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да заплати на лизингодателя дължимата към онзи момент сума в размер на 27 564,59 лв. и да предаде на „*** ЕООД държането на МПС- тата, предмет на договора за лизинг в базата на дружеството в гр.

Асеновград. Поканата била изпратена чрез *** и същата била получена на 08.07.2016 г. от лице с фамилия И.. На 20.07.2016 г. било получено уведомление от ЕТ *** с идентичен текст на уведомлението от 23.01.2015 г.

С писмена покана за доброволно връщане на автобуси изх. № 1059/31.10.2016 г. на „*** ЕООД, ЕТ *** отново бил поканен да предаде държането на МПС-тата, предмет на договора за лизинг в базата на дружеството в гр. Асеновград, а в случай на невъзможност да предаде автобусите в базата в гр. Асеновград, да предложи разумна дата, след което да бъдат съгласувани двустранно необходимите последващи действия за фактическото предаване на автобусите. Поканата била изпратена чрез *** и, видно от обратната разписка, на 04.11.2016 г. получателят отказал да получи пратката.

С писмена покана за доброволно изпълнение изх. № 1098/17.08.2021 г. на „*** ЕООД, изпратена до седалището на едноличния търговец, за пореден път лизингополучателя бил поканен в 7- дневен срок от получаване на поканата да заплати на лизингодателя дължимата към онзи момент сума в размер на 12 562,82 лв., представляваща само неплатените вноски, и да предаде на „*** ЕООД държането на МПС-тата, предмет на договора за 4 лизинг в базата на дружеството в гр. Асеновград. Поканата била изпратена чрез *** ЕАД и била получена от лице с имена Д.К.. Едновременно с това, чрез куриерска фирма *** АД, поканата била изпратена и до постоянния адрес на И. И., но същата била върната със статус „неполучена" на 08.09.2021 г.

Прокурорът при Районна прокуратура-Плевен в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е направила анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 29.08.2023г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление. От правна страна е прието, че не са налице съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, тъй като И. И. бил владял предоставените от П. вещи на валидно правно основание , а именно - договор за лизинг. Според прокурора И. И. е изпълнявал задълженията си по заплащане на лизинговите вноски, като от заключението по изготвената експертиза е установен общ размер на плащанията 193 278,18 лв, като неплатените вноски са на стойност 14 560,82 лв. Прокурорът е приел, че са налице отношения от гражданско-правен характер, произтичащи от сключения между страните договор за лизинг, като всяка от страните по договора е имала правна възможност да реализира правата си при съответно нарушаване на задълженията по договора от другата страна.

Така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от В. И. П. в качеството му представляващ ***ЕООД.

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното 5 изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.

В наказателния процес задължението за излагане на мотиви се отнася до всички процесуални органи и във всички стадии на производството /арг. от чл.34 и чл.199 ал.2 от НПК/, като същото е закрепено изрично и на конституционно ниво – чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България.

Мотивите представляват обективираното външно изражение на връзката между съдържанието на доказателствените материали, установената по делото фактическа обстановка, приложения закон и достигнатите от органите на съдебната власт умозаключения, въз основа на които постановяват съответен акт. Според съда обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, като наблюдаващият прокурор стриктно е изпълнил вмененото му задължение и е провел задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал и е изложил аргументирано позицията си кои от тях кредитира с доверие, респ. кои от тях отказва да използва при формирането на свободното си вътрешно убеждение.

Съобразно разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК всяко постановление освен мотиви трябва да съдържа и диспозитив, като мотивите трябва да съответстват на диспозитива. Прокурорът при Районна прокуратура-град Плевен в мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по преписка № 2358/2022г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, досъдебно производство ЗМ № 173/2023г по описа на ОДМВР-Плевен, е приел, че не са налице съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. В диспозитива на същото постановление за прекратяване на наказателното производство прокурорът при Районна прокуратура-град Плевен е посочил, че прекратява наказателното производство за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК.