Протокол № 452 от 05.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

ПРОТОКОЛ

№ 452 гр. К., 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Янкова

Съдебни

Айше Идр. Мехмед заседатели: Ангелина К. Ангелова при участието на секретаря Славея Д. Топалова и прокурора Д. Б. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ характер № 20235100200369 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Подсъдимият Е. Н. Н., редовно призован, се явява лично и със защитника си – адв. Г. Б. от АК – К., редовно упълномощен по делото от порано.

За Окръжна прокуратура – К. се явява прокурор Д. К..

Съдът докладва постъпила молба с вх. № 4208/13.11.2023 г. от адв.

Г. Б. – защитник на подсъдимия, като по въпросите по чл.248 от НПК, които следва да се разгледат в днешното разпоредително заседание, сочи, че са налице основания съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати, подробно описани, съществени процесуални нарушения.

Съдът докладва и постъпила молба с вх. № 4505/30.11.2023 г. от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, подадена чрез пълномощника Д.Д. – гл. юрисконсулт в ТД на НАП - П., надлежно упълномощен от Министъра на финансите, с която предявява срещу подсъдимия Е. Н. Н., с постоянен адрес в гр. Х., ул. „С.С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, граждански иск за претърпени от престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.2, т.6 и т.7, от НК имуществени вреди в размер на 71 934.75 лева, ведно с дължимите лихви до погасяване на главницата, с правно основание чл.84 от НПК, като претендира заплащане на разноски и 1 юрисконсултско възнаграждение. Към молбата са приложени заверено копие от пълномощно, с което Министъра на финансите, като представител на държавата, е упълномощил Д.Г.Д. – гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП - П., за процесуално представителство на Държавата по наказателни дела.

Преписи от молбата се връчиха на страните по делото.

Ощетеното лице – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, се представлява от Д.Д. – гл. юрисконсулт в ТД на НАП - П., надлежно упълномощен от Министъра на финансите.

Прокурорът: Госпожо Председател, по молбата на защитата, в НПК няма такава предвидена процедура да се депозира молба преди съдебното заседание. Ако се навеждат някакви съображения за допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правата на обвиняемия, то тези съображения трябва да бъдат развити в днешното съдебно заседание, което е именно затова разпоредително, единствено и само с тази цел. По молбата на представителя на НАП, не възразявам да се приеме за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявеният граждански иск.

Адв. Б.: Госпожо Председател, по отношение молбата, депозирана от ТД на НАП – П., считам, че същата е допустима. По отношение на нейната основателност, ще взема отношение на по-късен етап. По отношение на молба, която сме депозирали считам, че има процедура, която е предвидена в чл.248, ал.3 от НПК, а именно - в 7-дневен срок след получаване на съобщението за разпоредително заседание, да се направят искания и възражения по точките, предвидени в чл.248 от НПК. По отношение на тази молба ще взема становище, когато започнем обсъждането на точките по чл.248, ал.1 от НПК, но заявявам, че я поддържам.

Подсъдимият Е. Н. Н.: Поддържам казаното от моя защитник.

След съвещание, съдът намира, че са налице условията на чл.84 и сл. от НПК – гражданският иск, предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез пълномощника Д.Д. – гл. юрисконсулт в ТД на НАП - П. против подсъдимия Е. Н. Н., с постоянен адрес в гр. Х., ул. „С.С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, е своевременно предявен, поради което същият е допустим, като следва да бъде приет за съвместно 2 разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск за претърпени от престъплението по чл.255 от НК, предмет на настоящото съдебно производство, имуществени вреди в размер на 71 934.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – месец декември 2019 г., до окончателното й изплащане, като се претендира и присъждане на разноски по делото, и дължимо юрисконсултско възнаграждение, като следва Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да бъде конституирана в наказателния процес като граждански ищец.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез пълномощника Д.Д. - юрисконсулт в ТД на НАП - П., като граждански ищец в наказателния процес, на основание чл.84 и сл. от НПК.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, против подсъдимия Е. Н. Н. от с. К., общ. К., обл. К., с ЕГН **********, граждански иск за претърпени от престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.

1, т.2, т.6 и т.7, от НК имуществени вреди в размер на 71 934.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – месец декември 2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, и дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Гр.ищец – Държавата, представляван от Министъра на финансите, се представлява от Д.Д. - юрисконсулт в ТД на НАП - П., надлежно упълномощен от Министъра на финансите, с приложено към молбата пълномощно.

Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.

Ю.к. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Подсъдимият Е. Н. Н.: Моля да се даде ход на делото.

3

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

Е. Н. Н. – роден на **.**.**** г. в с. М., обл. К., български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работи в строителна фирма, на която е едноличен собственик, с ЕГН **********.

След справка по личната карта на подсъдимия, същата му беше върната.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отвод по отношение на състава на съда, прокурора и секретаря.

Ю.к.Д.: Нямам възражения, нямам искания за отвод.

Адв. Б.: Нямаме възражения против състава на съда, прокурора и секретаря. Нямаме основания за отвод.

Подсъдимият Е. Н. Н.: Нямам възражения против състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам основания за отвод.

Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.55 от НПК.

Адв. Б.: Разяснени са му правата на подсъдимия.

Подсъдимият Е. Н. Н.: Знам правата си по НПК. Разяснени са ми.

Съгласно Разпореждане № 316/23.10.2023 г., постановено по настоящото дело, заседанието е насрочено като разпоредително такова, поради което съдът предостави възможност на страните да изразят становищата си по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК.

Прокурорът: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, с оглед вида и характера на делото считам, че същото е подсъдно на Окръжен съд – К.. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато но досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е 4 довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или негови наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и няма основания делото да бъде разгледано при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Намирам, че условията, при които е била взета на досъдебното производство по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение не са се променили и следва да бъде потвърдена. На този етап от делото нямам искане за събиране на нови доказателства. Считам, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане по същество, с призоваване на посочените в приложението към обвинителния акт – свидетели и вещи лица.

Ю.к. Д.: Госпожо Председател, относно обсъжданите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК давам следното становище: делото е подсъдно на настоящия съд; няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство; не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия; не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; също така не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, както и привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както и да се извършват съдебни следствени действия по делегация. Относно мярката за процесуална принуда – гражданския ищец не е компетентен да направи искания. Нови искания за събиране на доказателства нямам. Моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание, като бъдат призовани лицата, които са вписани в приложението към обвинителния акт.

Адв. Б.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите по чл.248 от НПК се присъединявам към казаното от колегите, като по т.3 на чл.248 от НПК, поддържам подадената от мен молба, в която подробно съм изразил своето становище.

Подсъдимият Е. Н. Н.: Съгласен съм изцяло с казаното от моя адвокат.

След съвещание, и с оглед становището на страните във връзка с 5 въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът намира, че: делото е подсъдно на Окръжен съд - К.; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на направеното искане от защитника на подсъдимия по т.3 за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, които могат да бъдат отстранени на досъдебното производство, но не могат да бъдат отстранени на съдебното такова, съдът намира за основателно за част от изложените доводи. Не е налице описаното в молбата основание за връщане на делото, тъй като прокурорът не е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, че упълномощеният Р.Х.М. с определени права по управление и представляване на дружеството, без да е посочил защо е приел, че фактически обвиняемият е бил реален управител на дружеството, а св. М. е бил само по документи управител, от което е направил извода, че цялостната дейност по ръководство и управление на дружеството е осъществявана от обвиняемия Н.. Изложени са обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт, в които е посочено, че св. Р. М. е осъществявал счетоводното обслужване с нотариално заверено пълномощно пред кои институции да го представлява и в какво се изразяват действията, по управление и представителство на дружеството, както на упълномощения свидетел, така и на обвиняемия. Относно тези обстоятелства според настоящия съдебен състав се съдържат достатъчно подробни описания в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посоченото като нарушение в молбата, че при извършената данъчна ревизия на дружеството е констатирано избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е констатирано, че дружеството е фактурирало доставка на услуги и СМР, които на практика не са били извършвани, но не било посочено именно услуги за кои обекти и от кои фирми не са били извършвани, не ставало ясно от обвинителния акт, като прокурорът си служил с обща фразеология, без конкретика в какво се изразява престъпната роля на обвиняемия в тези сделки. Твърди се също, че относно фактическото и юридическото описание на престъплението, в извършването на което е обвинен Н., не били посочени каквито и да било факти и обстоятелства, установяващи кой е издал или е бил длъжен да издаде фактурите, които са неистинските документи и в какво се изразява липсата на авторство на 6 същите, и кои са причините за издаването им. Посочено е също така, че относно описанието на извършеното престъпление също липсвало в обстоятелствената част на обвинителния акт посочване на конкретните действия или бездействия на обвиняемия, които да свързват същия, както с твърдяното допускане на осъществяването на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, така и с потвърждаването на неистина в справките – декларации по ЗДДС.