Решение № 1173 от 19.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500298 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3541 от 04.11.2021г., постановено по гр.д. № 37349/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав е осъдил М. Л.С.. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1498.28 лв. незаплатена главница за топлинна енергия за период от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, община Красно село, ул. „******* 4, заедно със законната лихва от предяване на иска – 28.06.2021г. до плащането, мораторна лихва в размер на 240.80лв. за периода от 15.09.2019г. до 14.05.2021г., сумата от 24.29лв., представляваща цената на извършената услуга за дялово разпределение да периода от м.

06.2018г. до м. 04.2019г., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 28.06.2021г. до заплащането ни мораторна лихва в размер на 5.67 лв. за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021г., както и сторените по делото разноски в размер на 226.19 лв. С посоченото решение са отхвърлени предявените срещу Л. М. С. и ИЛ. М. С. искове за осъждането им да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 374.56 лв., неплатена главница за топлинна енергия за период от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, община Красно село, ул. „********* заедно със законната лихва от предявяване на иска-28.06.2021г. до 14.05.2021г., сумата от 6.60 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г., заедно със законната лихва от предявяване на иска- 28.06.2021г. до плащането и мораторна лихва в размер на 1.57 лв., за периода от 01.07.2018г. до 14.05.20121г., както и предявените срещу М. Л.С.. искове за осъждането му да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2.11 лв. главница по фактура от 05.218г. за дялово разпределение и сумата от 0.61 лв. обезщетение за забава върху нея за период от 01.07.2018г. -14.05.2021г. С посоченото решение ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати следните суми: на М. Л.С.. сумата от 0.73 лв., сторени разноски 1 по делото; на Л. М. С. сумата от 300 лв., сторени разноски по делото; и на ИЛ. М. С. сумата от 300лв. сторени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца “Н. И.“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Л.С.. чрез процесуалния му представител адв. П.Х. от САК. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали убедителни доказателства за наличие на облигационно отношение между страните и за дължимостта на претендираните суми. . Оспорва и размера на исковата претенция, която е уважена от съда. Твърди, че не следвало да бъде кредитирано заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което се базирало на данни подадени от счетоводството на ищцовото дружество. Твърди, че решението е неправилно, като изтъква доводи, че всички суми, претендирани за периода м. 05.2018г. –м. 06.2018г. са погасени по давност.

Твърди се още в жалбата, че по делото не било доказано предоставянето на услугата дялово разпределение от ищеца – такава била извършвана от третото лице-помагач, поради което не се дължала нейната стойност. Твърди, че претенцията за заплащането на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е неоснователно, защото не било доказано кога фактурите били публикувани в интернет Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по въззивната жалба - "Т.С." ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице-помагач - "Н. И." ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - "Т.С." ЕАД твърди, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците - М. Л.С.., Л. М. С. и ИЛ. М. С. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, община Красно село, ул.

„******* 4, с абонатен № 392679. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 на ОУ срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с филма за дялово разпределение. Съгласно чл. 155, ал.

1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че за предоставената услуга за дялово разпределение клиентите му дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл. 61 от Наредба № 16334/2017 г. и чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр.

2

София. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди тримата ответници да му заплатят сумата от 2 657.84 лв., от които 2247.39 - главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2018 г. - м. 04. 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 361.45 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.05.2021г. както и сума за дялово разпределение в размер на 39.58 лв. – главница за периода от м. 05.2018г. до м.

04.2019г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумите и 9.42 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.; С допълнителна молба ищецът е уточнил, че претендира посочените суми в съотношение съобразно притежаваните от тях идеални части от топлоснабдения недвижим имот, както следва: от М. Л.С.. 4/6 ид. части, от Л. М. С. - 1/6 ид. част и от ИЛ. М. С. – 1/6 ид. част .

Ответниците в отговора на исковата молба не са оспорили размера на претендираните суми. Направили са възражение за погасителна давност, оспорили са твърдението на ищеца, че са негови клиенти, тъй като по делото липсвали доказателства, че са титуляри на право на собственост върху имота, поради което не са обвързани от Общите условия; оспорват дължимостта на таксата за дялово разпределение; оспорват и дължимостта на претендираното вземане за забава, поради липса на покана.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът М. Л.С.. е собственик на 4/6 ид.части от правото на собственост на процесния имот въз основа на приложен по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и по силата на договор за покупко-продажба от 1994г. За безспорни са приети и размера на консумираната топлинна енергия, начислената лихва за забава, главница и лихва за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно съгласно ОУ от 2016 г.

/чл. 33, ал. 2 срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-Етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. В чл. 142, ал.

2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия. Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.

От събраните по делото доказателства се установи, че въззивникът М. Л.С.. е бил през процесния период собственик на 4/6 ид. части от процесния топлоснабден имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и носител на задължението за заплащане на цената на потребената топлинна енергия /в този смисъл са и разясненията по т. 1 от ТР № 2/18.05.2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Липсват данни същият да е възразил срещу клаузите в ОУ в предвидения в закона срок.

Ответникът М. Л.С.. не оспорва претендираните от ищеца суми за доставена топлинна енергия по размер. По делото в първоинстанционното производство не се спори, че сградата, в която е процесното жилище, собственост на ответницата е била топлоснабдена, че топлинната енергия е отчитана с топломер, който е преминал 3 метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане на данните ежемесечно, като са изготвяни и изравнителни сметки. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение за топлинна енергия с фирма „Н. И.“ ООД. За процесното жилище, съсобственост на ответника са издадени изравнителни сметки, приложени по делото, от които се установява, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани в отоплителните тела в имота. Освен това от страна на ищеца е начислявана стойност на топлинна енергия за отопление за имот, както и в общите части и са начислявани разходи за топлинна енергия за сградната инсталация на база отопляем обем и топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели. Съгласно молбата – декларация, подписана от ответника М.С. и приложена към исковата молба в цялост, и неоспорена от ответника, топлата вода следва да се заплаща на брой ползватели, като в случая е декларирано, че домакинството се състои от четири члена.

Съгласно представените от ищеца отчети и фактури за процесиня период от м.

05.2018г. до м. 04.2019г. за процесния имот са начислявани суми за доставена топлинна енергия и и е начислявана топлинна енергия за БГВ на база за четири ползвателя. Въз основа на съвкупната преценка на всички приложени по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че сградата, в която се намира процесния имот е била топлофицирана през същия период, доставяна е топлинна енергия в нея, включително и за сградна инсталация, че е ползвана топла вода, начислявана на база четири потребителя.