Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1112 от 29.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1568/2020
Вид
Решение № 1112
Подписан
29.07.2020
В сила
29.07.2020
Състав
ЙОРДАНКА ГЕОРГИЕВА МАЙСКА, РОСЕН ДИМИТРОВ ПАРАШКЕВОВ, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

III-272 29.07.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ:

1. Кремена Лазарова

2.

Йорданка Майска секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Йорданка Майска в.гр.дело № 1568 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ГД „Гранична

Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, заявена чрез гл.юк.Р.Георгиева против решение № 69/02.03.2020г. по гр.д. № 197/2019г. на РС-Малко Търново, в частта с която съдът е уважил осъдителния иск на М.А.К. с ЕГН-********** от гр.К., ул.П. В. № **, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Пиротска № 21, ет.1, офис-2 чрез процесуалния представител по пълномощие адв.В.Балбазанова против ГД „ГП“-МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за сумата от 1497,27 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 219,79 часа за исковия период: 01.09.2016г. - 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба-30.08.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 200,60 лева-мораторна лихва, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.

Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства.

Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззиваемият М.К., надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Балбазанова е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Малкотърновски районен съд е било образувано по искова молба на Ангел Станчев с искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен положен извънреден труд от 500,5 часа, в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.; мораторна лихва в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 380лева, представляваща обезщетение равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки от по 1лв. на смяна по време на полаганите от ищеца за процесния период общо 380 нощни дежурства, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1497,27 лева за допълнително възнаграждение за извънреден труд, претенцията за мораторна лихва е изменена на 200,60лв., а претенцията за обезщетение за незаплатени суми за ободряващи напитки за всяка нощна смяна съответно на 192,13 лева.

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С решението Малкотърновският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3, предл.2-ро, вр.ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като е уважено искането за неизплатено възнаграждение за сумата от 1497,27лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 219,79часа за исковия период: 01.09.2016г.

- 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 200,60лева-мораторна лихва и разноски.

С първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията за сумата от 192,13лева, представляваща обезщетение равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки от по 1лв. на смяна по време на полаганите от ищеца за процесния период нощни дежурства, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, както и от приетата ССчЕ, че ищеца за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019 г., е полагал труд на длъжност „к.о.“ в група

„Охрана на държавната граница 04“ при ГПУ-М. Т., която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа. Съгласно приетото и неоспорено заключение на СИЕ за процесния ищцецът е положил общо 1537 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1756,79 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 219,79часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1497,27 лева. За главницата за извънреден труд, ответникът е изпаднал в забава от падежа на всяко задължение/посочено в ССчЕ/ до датата на подаване на исковата молба, като лихвата за забава е в общ размер от 200,60 лева.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.

00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода 01.01.2016г. –

13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №