Определение № 3 от 10.01.2023, Районен съд - Ивайловград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Ивайловград, 09.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Частно наказателно дело № 20225650200056 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК

Производството е образувано по повод жалба от С. Г. Л. от гр. София против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, представляващо прокурорска преписка № 3813/2021 г. по описа на РПХасково.

Видно от приложеното известие за доставяне, прокурорският акт е бил получен от С. Г. Л. на 06.12.2022 г. в 8.30 ч., а жалбата е изпратена на РС – Ивайловград на 07.12.2022 г. Предвид това, съдът приема, че от страна на жалбоподателката е спазен седмодневния срок по чл. 243, ал.4 от НПК за обжалване на постановлението

Постъпила е и жалба от Й.Г.П. от гр. София против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, представляващо прокурорска преписка № 3813/2021 г. по описа на РП- Хасково.

Видно от приложеното известие за доставяне, прокурорският акт е бил получен от Й.Г.П. на 05.12.2022 г. в 14.35 ч., а жалбата е изпратена на РС – Ивайловград от РП- Хасково, ТО – Ивайловград, с писмо изх. № 3813/2021 г. на 07.12.2022 г. Предвид това, независимо, че липсва входящ номер на жалбата от прокуратурата, съдът приема, че от страна на жалбоподателката е спазен седмодневния срок по чл. 243, ал.4 от НПК за обжалване на постановлението.

Било е образувано ЧНД № 57/2022 г. по описа на РС – Ивайловград.

С Определение № 1 от 09.01.2023 г., съдът е присъединил ЧНД № 57/2022 г. по описа на РС – Ивайловград, образувано по повод жалба от 1

Й.Г.П. от гр. София против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, представляващо прокурорска преписка № 3813/2021 г. по описа на РП- Хасково към ЧНД № 56/2022 г. по описа на РС – Ивайловград, образувано по повод жалба от С. Г. Л. от гр. София, с която се обжалва същия прокурорски акт за общо разглеждане по ЧНД № 56/2022 г. по описа на РС – Ивайловград и е прекратил производството по ЧНД № 57/2022 г. по описа на РС – Ивайловград.

Постъпила е и втора жалба от С. Г. Л. от гр. София против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, представляващо прокурорска преписка № 3813/2021 г. по описа на РП- Хасково. Независимо, че жалбата е адресирана до Министъра на правосъдието с копие до РП – Ивайловград, жалбата е входирана под № 3813/21 от 13.12.2022 г. в РП – Хасково, ТО – Ивайловград и е изпратена на РС – Ивайловград, където е заведена под № 3718/23.12.2022 г. и е било образувано ЧНД № 1/2023 г. по описа на РС – Ивайловград.

С Определение № 2 от 09.01.2023 г., съдът е присъединил ЧНД № 1/2023 г. по описа на РС – Ивайловград, образувано по повод жалба от С. Г.

Л. от гр. София против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, представляващо прокурорска преписка № 3813/2021 г. по описа на РП- Хасково към ЧНД № 56/2022 г. по описа на РС – Ивайловград, образувано по повод жалба от С. Г. Л. от гр. София, с която се обжалва същия прокурорски акт за общо разглеждане по ЧНД № 56/2022 г. по описа на РС – Ивайловград и е прекратил производството по ЧНД № 1/2023 г. по описа на РС – Ивайловград.

Съдът, като взе предвид жалбите на С. Г. Л. и Й.Г.П., обжалваното Постановление и материалите по ДП № 45/2022 г. по описа на РУ – Ивайловград, установи следното:

С Постановление от 30.11.2022 г., наблюдаващият прокурор е прекратил производството на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – липсата на доказателства за извършено престъпление от общ характер – такова по чл.

184, ал.1 от НК /кражба/ или такова по чл. 209, ал.1 от НК /измама/ и, че отношенията между св. Ч€ от една страна и св. П. и св. Л. от друга са възникнали и са се развили във връзка с необходимостта от събаряне на стара и рушаща се сграда, като гражданско – правно отношения, договор за изработка, като е изложил мотиви за това.

По делото не е било привлечено лице към наказателна отговорност, като е била установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателките и свидетели по делото Й.П. и С. Л., както и 2 свидетелите Г.Хр. и Й.М. били наследници на имот, който се намирал в с.

Свирачи, обл. Хасково. Имотът бил собственост на починалите родители на П. и Л., както и на тяхната сестра Цвета Манолова, която била починала и чиито деца били Манолов и Христова. Наследниците на имота били уведомени от администрацията на Община Ивайловград, че следва да предприемат действия по събарянето на сгради в имота, които се рушат и в резултат на това са опасни.Наследниците не поддържали връзка помежду си, не се били разбрали за съвместни действия и не били посещавали от дълги години с.Свирачи, обл. Хасково.

От показанията на св. П. се установява, че с нея се свързала братовчедка й Виолета, майка на св. Ч€. Тя й предложила синът й да събори къщата, съобразно предписанието на Общината. Двамата се чули по телефона, като се разбрали св. Ч€ за „два – три дни“ да свърши работата, изразяваща се в събаряне на сградата, която свидетелката сочи, че се намирала в имот 130 и изхвърляне на боклуците, както и ограждане на имота и поставяне на входна врата. Св. Ч€ поискал първоначално 480 лева, но П. му изпратила по „Изи пей“ 500 лева. Два дни след това св. Ч€ й се обадил и поискал нова сума от 500 лева, с аргумент, че е изгонил работниците и „поема сам да извърши това, което се били уговорили". Св. П. отново му изпратила 500 лв. След три дни св. Ч€ отново й се обадил и казал, че всичко е свършил – по развалянето – бил съборил стените и бил изхвърлил боклуците и поискал още 570 лв. за колове и оградна мрежа, както и още 130 лв. за труд. Св. П. му изпратила сумата от 700 лв. Малко по – късно същия ден, св. Ч€ й поискал още 180 лв. за „три ремаркета по 60 лв.“ Св. П. отново изпратила пари. Всичките суми изпращала по „Изи пей“ веднага, без да се пазари, тъй като искала до края на м. май 2021 г. да спази срока, даден им от Общината.

От приложените по делото разписки от „Изи пей“ е видно, че св. П. била изпратила на св. ГЕОРГИ Ч€ в периода от 17.03.2021 г. до 30.03.2021 г. сумата от 500 лв на 17.03, сумата от 500 лв. на 25.03., сумата от 700 лв. на 27.03. и сумата от 180 лв. на 30.03. Впоследствие св. Ч€ й поискал сумата от 2400 лв., за да укрепи задната стена на имот № 131 и да постави до края телената ограда. По твърдения на св. П., това била друга къща. След като поискал новата сума, св. П. му казала, че „повече пари няма да види от нея“ и блокирала телефонния му номер. Свидетелката сочи, че не била стъпвала в имота от 20 - 30 години и, че е нямала никаква уговорка със св. Ч€ по отношение на вещите в къщата. Не може да каже какви са липсващите вещи, нито може да ги опише. Пояснява, че със сестра си С. Л. не си говорели от 5 години и не може да каже за уговорките между св. Л. и св. Ч€. Претендира за сумата от 1060 лв. към св. Ч€, за несвършената от него работа.

От показанията на св. Л. е видно, че сестра й – св. Й.П. била казала на св. ГЕОРГИ Ч€ да вземе ключовете за имота от тяхна племенница – Софка Стамболова и да започне да събаря къщата откъм улицата. Вместо да събори къщата откъм улицата, св. Ч€ съборил другата по – малка къща, намираща се във вътрешността на имота. Докато събарял къщата, св. Ч€ й се обадил и й 3 казал, че сестра й искала да събори и двете къщи в имота и да не се притеснява за пари. След около една седмица й се обадил отново и й казал, че е готов да събори и къщата откъм улицата, като казал, че сестра й се отказала да събаря другата къща и ако тя иска да му даде пари, за да събори/обезопаси къщата откъм улицата. Тогава св. Л. му казала, че къщата не подлежи на обезопасяване и, че трябва да се събори. Първоначално св. Ч€ й поискал 2200 лв., но впоследствие, тъй като „работниците нямали работа“ се съгласил да събори къщата за 1200 лв., които му били изпратени по „Изи пей“ на 18.05.2021 г. от сина на св. Л.. Според свидетелката междувременно св. Ч€ бил изнесъл от къщата стари вещи – готварска печка, телевизор, четири метални легла и хладилник „Мраз“, за които свидетелката не му била давала разрешение. Вещите били купувани преди повече от 30 години, но имали сантиментална стойност за свидетелката. Св. Ч€ бил съборил само част от къщата към улицата, след което спрял като споделил с техен роднина, че „за толкова пари, толкова работа“. Не бил искал повече пари от св. Л., но в разговор със св. Л. й бил споделил, че бил продал гредите от двете къщи.

Впоследствие св. Л. намерила друг човек, който довършил започнатата от св.

Ч€ работа – събарянето и извозването на къщата откъм улицата за сумата от 1500 лв. Претенциите на св. Л. към св. Ч€ са да й върне сумата от 800 лв., от продажбата на вещите и гредите. По време на работата, никой не оказвал контрол на св. Ч€.

От показанията на св. Ч€ се установява, че същият не познавал отпреди свидетелките Л. и П., за които обаче знаел, че са братовчедки на майка му.

Същият бил виждал само веднъж С. Л., а със св. П. се бил чувал само по телефона. Св. П. се била свързала с майка му и била казала, че има нужда от помощ при премахване двете техни рушащи се къщи, след което майка му предоставила нейния телефон и започнали да контактуват по телефона.

Първоначално се разбрали със св. П. да събори „горната по – старата къща“, която се намирала в един двор с къщата, за която св. Л. имала претенции.

Впоследствие се оказало, че трябвало да събори другата къща, за която имало предписание от Общината с даден срок. С него се свързала С. Л. и му казала, че ЙОРДАНКА няма да плаща като за предишната, като го помолила да поеме ангажимент по събарянето й. Първоначално се разбрали за сумата от 1200 лв. за намиране не работници и плащане на надници, без обаче да направят уговорка за вещите. По време на събарянето, св. Ч€ се обадил на св.

Л. и я попитал какво да прави с вещите, а тя му казала „да ги даде на нуждаещи се роми или да ги изхвърли“. В къщата имало две стаи, като в едната стая имало две легла, гардероб и „кинескопен телевизор с дълги крака“. В другата стая имало едно легло, което била затрупано от падналия покрив и „печка, подобна на раховец“. Всички вещи, които можели да се ползват ги дал на роми. Парите от 1200 лв., дадени му от Л. бил дал за надници от по тридесет лева, като първоначално му помагали трима човека, но впоследствие наел още двама, храна на работниците, гориво, наем за багер, резачка и други инструменти. Парите от 1200 лв. свършили и къщата била 4 съборена и оставените на място материали затрупани под руините й, тъй като парите за извозване на материалите свършили. Твърди, че парите бил вложил в събарянето на къщите и бил лоялен по отношение на свършеното по събарянето на къщата в с. Свирачи.

От показанията на св. Т.П. - кметски наместник на с. Свирлрачи, се установява, че къщата на Георги Димитров Гьоргьовски, била описана като опасна за живеене къща от комисия от Община Ивайловград. Къщата била с трима наследници – С. Г. Л., Й.Г.П. и Цвета Г. Манолова, която свидетелката била виждала единствено от трите наследници да посещава имота веднъж годишно по време на гроздобер, преди да почине на 09.05.2019 г., като оттогава не е виждала някой да посещава имота. Покривът на къщата бил рухнал и поради тази причина било дадено предписание за премахване на къщата от Общината.