Решение № 1015 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. ****, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110122760 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена в открито заседание на 09.11.2023 г./ на В. И. С. и В. Р. С. срещу ****, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. В., ***, одобрени със Заповед № РД-***/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с площ 928 кв.м., вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар номер: 505, при съседи: ****, ****, ****, ****.

Претендират се разноските по делото.

Ищците твърдят, че по силата на наследствено правоприемство от ** ** ** са придобили собствеността върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1., построена в поземлен имот с идентификатор ****, заедно с правото на строеж върху мястото. Сочат, че сградата е построена въз основа на предоставено на ** съгласно Удостоверение от 1988 г. право на ползване на земя на РНС „***“, а собствеността е придобита от него на основание давностно владение, започнало от построяването й през 1983 г., за което е съставен Нотариален акт, вписан с вх. рег. № ***, акт № 49, том СХХХVІІІ, дело № ****/13.12.2011 г. Сочат, че от построяването на сградата през 1983 г. наследодателят им и семейството му владеят и прилежащия поземлен имот. Излагат, че той не е бил обект на реституционни претенции и никога трето лице не е предявявало претенции към него, поради което при заявено от ползвателя желание да закупи имота, в който е законно осъществена постройка, с писмо от **** от 12.03.2004 г. е отговорено, че придобиването на собствеността може да стане след заплащане от ползвателя на земята на собственика и изработване на план на новообразуваните имоти, но такъв не бил изработен и такива преписки не се процедирали. Считат, че с бездействието си ответникът е препятствал възможността за изкупуване на поземления имот от ползвателя. Твърдят, че наследодателят 1 им и ищците като негови наследници продължили да владеят поземления имот необезпокоявано, но при иницииране на процедура за установяване на собствеността върху него узнали, че е съставен АДС № ***/17.10.2011 г., започнали процедура за отписването му от актовите книги и със Заповед № АС-****/26.60.2020 г. поземленият имот бил отписан от актовите книги. Заявяват, че след получаването на заповедта започнали нова процедура за установяване на собственост по давностно владение, за което подали заявление от 17.09.2020 г. до ****, но след получаването му бил съставен АОС № ****/02.02.2021 г., препятстващ завършване на процедурата. Твърдят, че наследодателят им от 1983 г. е владял поземления имот явно и спокойно, а след неговата смърт владението е продължило необезпокоявано от неговите наследници – ищците, като от 2016 г. те са предоставили на трето лице с договор ползването на сградата и поземления имот. Считат, че поземленият имот е придобит от ползвателя по силата на 10-годишна придобивна давност, която с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ следва да бъде зачетена от 22.11.1997 г. и която е изтекла на 23.11.2007 г., т.е. още преди съставянето на АДС № ***/17.10.2011 г. и АОС № ****/02.02.2021 г., с което обосновават правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ****, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наследодателят на ищците да е бил носител на вещно право на ползване върху земята по § 4 ПРЗ ЗСПЗЗ, както и да са осъществени условията на § 4а, ал. 1 и ал. 5 и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което счита, че не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост върху земята. Своето право на собственост основава на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 ЗОС, като твърди, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост и за нея следва да се издаде акт за общинска собственост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищците искат да се установи, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. В., ****, одобрени със Заповед № РД-***/11.01.2012 г. на ИД на АГКК.

При предявен отрицателен установителен иск е достатъчно ищците да докажат твърденията си, с които обосновават правния си интерес от търсеното установяване, като предпоставка за неговата допустимост, за което е необходимо да установят фактите, от които произтича тяхното защитимо право, засегнато от правния спор. Ответникът, от своя страна, трябва да изчерпи основанията, на които твърди да е собственик, и следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдяното в отговора придобивно 2 основание.

В случая съдът намира предявения иск за допустим по следните съображения:

На първо място, касае се за отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот, за който не се твърди от страните, а и по делото не се установява, някога да е бил обект на кооперативно земеползване или да е бил фактически или юридически отнет от собственика му. Следователно имотът никога не е губил своята обособеност като самостоятелен обект на вещни права, поради което и въпреки че е включен в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, той е годен обект на вещни права, респ. обстоятелството дали е включен в одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти в конкретния случай е без значение при преценка допустимостта на предявения иск.

В т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.“. В мотивите е възприето, че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права.

Именно такъв е настоящият случай, защото ищците обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост срещу **** при твърдения, че техният наследодател е упражнявал непрекъснато владение върху поземления имот от 1983 г., което с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ следва да бъде зачетено от 22.11.1997 г. и което е продължено от тях след неговата смърт, но предприетите от тях действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка са останали без резултат поради издаден акт за частна общинска собственост за имота. Щом **и се позовават на възможността да придобият собствеността върху процесния имот по придобивна давност, като сочат, че обект на владение е поземлен имот, актуван като общински, и предвид установения мораториум върху придобивната давност за общински имоти се налага извод, че до отричане със сила на пресъдено нещо на общинския характер на имота ищците не биха могли да се позоват успешно на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а това обуславя правния им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу общината. Налице е една от хипотезите, визирани в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и ищците са длъжни да докажат само фактите, обуславящи правния им интерес, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право.

В случая при съвкупна преценка на писмените доказателства на л. 13 и л. 98 от делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че на ** ** ** – наследодател на ищците съгласно удостоверението за наследници на л. 10, е било предоставено правото на ползване върху процесния имот по силата на ПМС № 1/1981 г., попадащо в обхвата на § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ. При все това възражението на ответника, че правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост върху имота, се явява 3 ирелевантно при преценка за правния интерес на ищците от предявения иск, доколкото те не обосновават наличието на такъв при твърдения за завършена процедура по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а при различни твърдения – такива за стартиране на процедура по снабдяване с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, в хода на която са се натъкнали на съставен акт за частна общинска собственост за поземления имот, поради което за да могат да се снабдят с документ за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, те следва да отрекат претендираните от общината права. От писменото доказателство на л. 99 се установява, а и не е спорно между страните, че през 2015 г. ищците са предприели действия по снабдяване с нотариален акт за собственост върху поземления имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, но не са се снабдили с такъв, защото имотът е бил актуван с АЧДС № ***/17.10.2011 г. като частна държавна собственост, а след отписването му като такъв той е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № ****/02.02.2021 г., поради което новата започнала от тях процедура за снабдяване с нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена проверка, данни за която има в удостоверението на л. 17, е била безрезултатна.

В подкрепа на ищцовите твърдения за наличие на тяхно защитимо право, обуславящо интереса им от отричане на правото на собственост на ****, са показанията на свид. ****, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото. От тях се изяснява следното: Тя е познавала ** ** от началото на 80-те години на миналия век, като са се сближили, след като се срещнали случайно през 1983 г. – 1984 г. във вилна зона „В.“ – община „***“, където и двамата имали имоти. В този период той строял вила в имота, която след 1984 г. – 1985 г. била готова. Тогава свидетелката отишла на гости, при което се запознала със съпругата му.

Поземленият имот бил около декар – декар и малко, с леко южен наклон в посока към ****, ограден с бетонови колове и с мрежа, а къщата била в горния край /в северната част/, като над нея се намирали порта за коли и пешеходна порта. Въпреки че мястото представлявало една камениста сравнително равна поляна, съпрузите садели в него домати и дървета. ** разказал на ****, че вилата е законно построена, но трябва да се оправят документите за мястото, защото той го владее, но не е включено в нотариален акт. След смъртта му през 2014 г. или 2015 г. дъщеря му и съпругата му трудно стопанисвали имота поради свои здравословни проблеми и затова предоставили къщата за живеене на друг човек, за да не бъде безстопанствена и разграбена. След като той починал, Виолета ходела в имота, за да се вижда, че има някой там, но понеже й било трудно заради здравословните й проблеми, помолила **** и друга съседка да намерят човек, който да живее там без заплащане, но да се грижи за имота. Те намерили такъв човек и с него бил подписан договор. Никой никога не е имал претенции за връщане на имота на **, нито общината е уведомявала хората, че са там незаконно.

Показанията на свид. **** в частта, в която разказва за сключване на договор за имота с трето лице, корелират с представения Договор от 27.08.2016 г., видно от който за срок от 3 години вилната сграда заедно с дворното място били предоставени от В. И. С. за 4 безвъзмездно ползване на лицето Тодор Петков Тодоров.