Решение № 18316 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№8316 гр. С..., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130105 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „ТТ. С.“ ЕАД срещу С. Т. Т..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че за процесния период, ответникът е бил клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр. С..., ж, ул. „Пр. К.“ № гараж № абонатен № .... Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 796,64 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.03.2024г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,17 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., сумата от 48,12 лева - главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,72 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 1

15.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №9723 от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35471/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се съображения, че исковата молба е нередовна и недопустима, тъй като ищецът отказва да признае съществуващи надплатени суми от страна на ответника и да извърши прихващане. Ответникът счита, че разделянето на времето на “процесни периоди“ е изкуствено и цели да прикрие дългогодишно неправомерно начисляване на суми. Посочва се, че ответникът не е подписвала и не е приемала ОУ на ищеца, което прави процесните претенции неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответникът е „клиент“ по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като липсва двустранен писмен договор за продажба на топлинна енергия, поради което не дължи плащане за „непоискана услуга“. Сочи се още, че ищецът е начислявал дължими суми за 3 радиатора в продължение на 15 години (2004–2019 г.), въпреки че в имота (гараж №) винаги са били монтирани само 2 радиатора. Излагат се съображения, че през периода 1999–2003 г. гараж № и гараж № са били ползвани като общо помещение под наем, в което е имало общо 3 радиатора, но след прекратяване на наема през 2003 г., „ТТ. С.“ ЕАД, игнорирало исканията за корекция на данните. Сочи се още, че през м.юни 2019 г. представител на „Т. С. ЕООД установил на място, че радиаторите са два, но ищецът не извършил необходимото прихващане на надплатените суми.

Ответникът счита, че представеният по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот не е основание за финансови претенции и не доказва наличие на договорна връзка, а извлеченията от сметки намира за „едностранно генерирани документи“, които не носят неин подпис и не доказват реално потребление. По отношение на договора с „Т. С. ЕООД, ищецът сочи, че е с изтекъл срок за процесния период и е сключен между страни, които не са страните по делото. Счита още, че протоколът от общо събрание на ЕС, приложен към исковата молба е неотносим към периода, липсват подписи на присъстващите и съдържа ръчно коригирани стойности, което е признак за злоупотреба. По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски за производството.

В проведеното на 01.06.2026 г. открито съдебно заседание ищецът уточнява, че посоченият в исковата молба краен момент 30.03.2024 г. на периода, за който се претендира цената на топлинната енергия, представлява техническа грешка, като действителният период на вземането е 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., съответстващ на периода, за който е издадена заповедта за изпълнение, в който смисъл съдът е изменил доклада по делото в тази част и го е обявил за окончателен.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както 2 следва: сумата от 796,64 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,17 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., сумата от 48,12 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,72 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №9723 от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35471/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесният имот с ФДР по чл. 139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл. 139а ЗЕ и извършване на услугата дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателства се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответниците да са упражнили предвиденото в закона право да възразят срещу Общите условия, поради което възражението им, че същите не ги обвързват, е неоснователно (в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. на ВКС).

3

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот .... ......, рег. №.., дело № 219/17.05.2003 г. се установява, че ответницата С. Т. Т. и ......, като собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност, са дарили на своя син ........ процесния недвижим имот – гараж № находящ се в гр. С..., ул. „Пр. К.“ № като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота, докато са живи. В проведеното открито съдебно заседание е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ...... е починал през 2010 г. Със смъртта му учреденото в негова полза право на ползване е погасено на основание чл. 59, ал. 1 ЗС.

Запазеното в полза на ответницата С. Т. Т. пожизнено вещно право на ползване обаче е съществувало през целия процесен период.

Следователно през процесния период ответницата има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, а не като негов собственик.

Неоснователно е възражението, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение поради липсата на индивидуален писмен договор между ответницата и „ТТ. С.“ ЕАД. Правоотношението по продажба на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлопреносното предприятие и собственика или титуляря на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот при Общите условия по чл. 150 ЗЕ, поради което не е необходимо сключването на отделен писмен договор с всеки клиент.

По същите съображения неоснователно е и възражението, че доставяната топлинна енергия представлява „непоискана услуга“.

Задължението на собствениците и титулярите на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда – етажна собственост произтича от специалната правна уредба и не е обусловено от отправянето на индивидуална поръчка за доставка за всеки отделен отчетен период.

От представения протокол на общото събрание на етажната собственост от 27.01.2002 г. се установява взето решение за възлагане на дяловото разпределение, а от договора от 28.01.2002 г. – възлагането на услугата на „Т.

С. ЕООД. По делото е представен и договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020 г., сключен между „ТТ. С.“ ЕАД и „Т. С. ЕООД. Извършването на услугата по топлинно счетоводство през процесния период се установява и от съставените отчетни документи, представена от третото лице – помагач с молба вх. №65779/22.05.2026 г., приети като писмени доказателства по делото.

За установяване количеството на доставената топлинна енергия и начина на отчитането и разпределението й по делото е прието без възражения от страните заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице И. У., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. При изслушването на заключението вещото лице е направило уточнение относно допусната техническа грешка при означаването на отоплителния период, като на стр. 3, ред 9 периодът следва да се чете „2022/2023“. От СТЕ се установява, че топлинната енергия, постъпила в сградата през процесния период, е измервана посредством общ топломер в абонатната станция. Вещото лице е проверило относимата техническа документация, включително документите за извършваните метрологични проверки на средството за търговско измерване, като не са установени данни количеството топлинна енергия, използвано при 4 дяловото разпределение, да е определяно посредством технически негодно или непроверено средство за измерване. От отчетеното посредством общия топломер количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи в абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното предприятие, след което останалото количество е разпределяно между отделните имоти в сградата.