Решение № 27 от 09.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Д., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

М. Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от М. Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600430 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №14/08.10.2025г. по н.о.х.д. №30/2024г. Районен съд-Б. е признал подсъдимия И. В. М. с ЕГН**********, за виновен в това, че на 14.12.2022 г. в с. К., общ.Б., ул. „Ч. № 2, в условията на опасен рецидив, като извършител в съучастие с Н.И.И. с ЕГН **********, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – разбита ключалка на предна лява врата, отнел чужди движими вещи - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 200 ЦДИ“ с рег. № ********, рама *******************, на стойност 14 240 лева, от владението на С.В.П. с ЕГН ********** от гр. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 12, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК РС-Б. приспаднал от изпълнение на наказанието времето, през което М. е търпял мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. В тежест на подсъдимия възложил и сторените по делото съдебни разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.С. С. от АКВарна в качеството му на процесуален представител на подс. М., с която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си 1 поддържа заявеното в жалбата. Настоява се присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подс.М., както и поради липса на мотиви към проверявания акт. Алтернативно се иска признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаване по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата на РС- Б..

Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда, като при това установи, че в хода на производството пред РС-Б. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената присъда.

Делото пред РС-Б. е било образувано по внесен на 12.02.2024г. обвинителен акт от РП-гр.Д., ТО-Б.. С разпореждане районният съд е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като с определение от 05.08.2024г. от проведеното разпоредително заседание постановил, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, свързано с ограничаване правото на защита на обвиняемите лица.

Видно от диспозитива на изготвения и дал началото на производството пред РС-Б. обвинителен акт е, че на подс.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 12, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Прочитът на прокурорския документ обаче сочи, че в обстоятелствената му част отсъства изискуемото изложение касателно това в какво се изразява участието на подс.М. в инкриминираната проява. Представителят на обвинението се е задоволил единствено да посочи, че в резултат на проведени оперативни мероприятия от полицейски служители било установено ,че извършители на инкриминираната проява са две лица – подс.М. и Н.И., както и че подс.М. е предоставил украински регистрационни табели за поставяне на инкриминирания автомобил с цел транспортирането му от Н.И. до гр.С. Поднесено по този начин, съдържанието на обвинителния акт не отговаря нито на изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК, нито е съобразено със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт следва да съдържа в пълна степен формулиране на обвинението от фактическа и правна страна, което от една страна се явява предпоставка обвиняемият да научи в какво престъпление е обвинен и да организира своята защита, а от друга страна – да постави рамките, в които да протече съдебния процес. Поради това и така поднесения обвинителен акт от една страна е негоден да постави рамките, в които ще се развие производството пред съда и да определи предмета на делото, а от друга- се явява пречка обвиняемото лице да научи в какво точно престъпление е обвинено и да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу него.

При служебната проверка се констатира, че в хода на развилото се пред РС-Б. производство е допуснато грубо накърняване на правото на пълноценна адвокатска защита на подс.М.. Видно от протокола за съдебното заседание от 05.09.2025г., който по смисъла на 2 чл. 131 от НПК, е доказателствено средство за съответно извършените действия, за реда по който са извършени, и за събраните доказателства е , че защитникът на подс.М. не се е явил, като с нарочна молба преди датата на съдебното заседание е поискал отлагане на делото.

Отделно от това в съдебното заседание подс.М. е направил изрично изявление да не бъде даван ход на делото /л.2 от съдебния протокол/. Въпреки това РС-Б. е дал ход на делото, поставил началото на съдебното следствие и пристъпил към събиране и проверка на доказателствата. Процедирайки по този начин решаващият съд грубо е погазил правото на адвокатска защита на подсъдимото лице. Правото на подсъдимия да бъде защитаван от адвокат, освен, че е едно от основните права на гражданите, залегнало в конституцията на Р България /чл. 30, ал.4/ и регламентирано в нормите на НПК, но се явява и гаранция за справедлив процес. Ето защо участието на подсъдим в наказателното производство, без процесуален представител, при заявено желание за това, е недопустимо и в разрез с нормативно регламентираното право на защита в чл. 15 и чл. 55 от НПК.

Въззивният съд установи, че наличните към присъдата мотиви са изготвени в грубо нарушение на правилото на чл. 305, ал.3 от НПК.

На първо място, първостепенният съд е нарушил задължението при изготвяне на мотивите да посочи възприетата от него фактическа обстановка, т. е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани факти и обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за виновността на подсъдимия.

Няма как да не направи впечатление, че наличната в мотивите на РС-гр.Д. фактическа обстановка преповтаря дословно и следвайки последователността и хронологията на описанието от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, като единствено фигурата обвиняем е заменена с качеството подсъдим. Очевидната смислова, стилова и пунктуационна идентичност между обстоятелствената част на обвинителния акт и частта от мотивите, описваща фактическата обстановка, водят на единствения извод, че съдържанието на прокурорския акт е било механично пренесено в мотивите на съда. Иначе казано, РС–гр.Д. е приел безрезервно фактите така, както са били поднесени с обвинителния акт и то без да стори дължимия анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство, се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване в развилото се производство. Отсъства и обосновка защо се дава вяра на едни доказателства, а не се кредитират други. В този смисъл следва да се отбележи, че доказателствените източници са или достоверни, или не. За да бъдат кредитирани или дискредитирани, по отношение на същите следва да се изложат съображения. Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. Ето защо и доколкото в условията на непосредственост РС-Б. е провел е съдебното следствие, то е нямало как да възприеме изцяло, безкритично и дословно фактическата обстановка, описана в обвинителния документ, а е следвало да анализира обстойно и задълбочено всички гласни и писмените 3 доказателства, да посочи кои кредитира и кои- не, и възоснова на това да изложи възприетата от него фактологична база делото. Районният съд не е сторил това, като анализът на доказателствата е ограничил с изброяването им, с цитиране на експертните заключения и декларативно изявление, че свидетелските показания са логични, достоверни и непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Изцяло извън обсега на дължимото от РС–гр.Д. обсъждане е останало споделеното от подсъдимия. Видно от протокола от проведеното на 08.10.2025г. съдебно заседание е, че подсъдимият М. е депозирал обяснения по обвинението, а отделно от това и в хода на съдебните прения е изразил позицията си по обвинението. Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението, които обаче са не само средство за защита, което подсъдимият упражнява по своя преценка, но са и доказателствено средство. И доколкото разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК предоставя право на подсъдимия да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината, то и достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се преценява на плоскостта на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. В настоящия случай оценка на депозираните от подсъдимия обяснения не е сторена, поради което и не може да се изгради обоснован извод за тяхната достоверност или не, респ. да се преценява дали обясненията му са израз на защитна позиция, както и дали се оборват или не от останалите събрани по делото доказателства.

В обобщение, приемайки фактите така, както са били поднесени в обвинителния акт, без да стори изискващия се детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания по тези въпроси, РС-Б. е нарушил един от основните принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

С оглед на гореизложеното и като установи, че при постановяване на присъдата от районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че следва да отмени присъдата и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

Предвид изложеното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК Д.кият окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 14/08.10.2025г. по н.о.х.д. № 30/2024г. по описа на РСБ. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на разпоредително заседание.

Решението не подлежи на жалба и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Д., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

М. Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от М. Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600430 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: